Решение № 135 от 05.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Велико Търново, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно търговско дело № 20254001000175 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 81/14.04.2025 г. по търг. д. № 59/2024 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 135/20.08.2025 г. постановено по същото дело, е осъдено „Боляри Транс“ ЕООД да заплати на „А1 България“ ЕАД следните суми: сумата от 3 668,67 лева, представляваща дължими месечни такси и потребление за използвани услуги по договор № 6291240 за периода 09.06.2023 г. - 18.06.2023 година, мораторна лихва върху тази сума в размер на 258,29 лева от изпадането в забава за всяка от месечните фактури до подаване на исковата молба в съда /периода 12.08.2023г. - 18.06.2024г./, ведно със законната лихва върху тази главницата от 18.06.2024г. до окончателното плащане, както и сумата от 2.00 лева, представляваща неустойка - обезщетение за обработка на просрочени задължения, ведно с лихва за забава върху тази сума от 0,26 лева за периода от 11.07.2023 г. - 18.06.2024 г. и законната лихва от 18.06.2024г. до окончателното изплащане, като искът с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на разликата до пълния претендиран размер от 30 339 лева, представляваща неустойка за прекратяване на договор № М6291240 по искане/вина на абоната и искът за заплащане на мораторна лихва върху неустойката за разликата до пълния претендиран размер от 2 776,43 лева, са отхвърлени като 1 неоснователни. Присъдени са разноски.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „А1 България“ ЕАД, чрез процесуалния му представител, с която се заявява, че обжалва решението само в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 337 лева (разликата над 2.00 лева до 30 339 лева)- неустойка по договор за електронни съобщителни услуги ID на клиент 504404237, партида 109186715, ID на договор М6291240 от 30.07.2019, като неправилно - поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения, че неустоечната клауза, нито противоречила на добрите нрави, нито създавала неравноправие между правата и задълженията на страните по договора, нито водила до неоснователно обогатяване, и била действителна. Позовава се на съдебна практика, включително наднационална такава. Искането до въззивния съд е да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо него да бъде поставено решение, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск за сумата от 30337 лв. - неустойка по договор за електронни съобщителни услуги ID на клиент 504404237, партида 109186715, ID на договор М6291240 от 30.07.2019, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна „Боляри Транс“ ЕООД, чрез процесуалния му представител, с който се оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Твърди се, че клаузата, с която била уговорена неустойката излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, поради което била нищожна, поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както правилно приел първоинстанционният съд. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

Горепосоченото съдебно решение не е обжалвано в осъдителните му части относно присъдените суми за дължими месечни такси и цени на ползвани услуги по договор № 6291240/30.07.2019г. за периода 09.06.2023 г. 18.06.2023 година и мораторни лихви върху тях, за неустойка в размер 2.00 лева и мораторна лихва върху нея, както и в отхвърлителната му част досежно мораторната лихва върху неустойката за разликата от 0,26 лева до пълния претендиран размер от 2 776,43 лева, поради което в тези части, то е влязло в законна сила и е изключено от въззивен контрол.

В открито съдебно заседание „А1 България“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител. Упълномощеният от него адвокат е депозирал становище, с което заявява, че поддържа въззивната жалба и доразвива изложените в нея доводи. Претендира разноски. Релевира възражение по чл.

78, ал.5 ГПК.

В открито съдебно заседание „Боляри Транс“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира, чрез процесуалния си представител, становище по делото, с което оспорва въззивната жалба. Претендира 2 разноски. Прави възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му част - и допустимо.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на правилността на решението, в обжалваната му част, съобразно правомощията си.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 266, ал.1 ЗЗД, с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, като, както бе посочено по – горе, предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение, само досежно отхвърлената част от иска по чл. 92, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за използване на електронни съобщителни услуги № М6291240/30.07.2019г., с партида 109186715, с ID на клиент 504404237. Когато договорът бил прекратен по желание и по вина на абоната (както било в настоящия случай), последният дължал на оператора неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие.

Неустойката се определяла като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилни планове, без отстъпки, дължими от абоната за съответните СИМ карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер, която в възлизала на сумата от 30339 лева.

Ответникът оспорва претендирата неустойка, с възражение за нейната нищожност.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

По делото не е спорно, че между страните е бил сключен договор за използване на електронни съобщителни услуги № М 6291240/31.07.2019г., с партида 109186715, с ID на клиент 504404237, със срок на действие от 24 месеца, като последно на 16.02.2023г. е бил продължен срокът му на действие за още 24 месеца. В последното приложение № 1 от 2023г. /л. 14 от делото/, в раздел VIII, т. 1, е уговорено, че ако абонатът наруши задълженията си произтичащи от това Приложение, договора или ОУ, в т.ч. ако по негово искане или вина достъпът до мрежата бъде спрян или договорът - прекратен, 3 по отношение на която и да е услуга, в рамките на определения срок за ползване, операторът има право да получи неустойка, както следва: всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпка), дължими до изтичане на срока на ползване за съответната SIM карта/номер и б) стойността на отстъпките, получени от абоната от цената, дължима за предоставените по договора услуги. Изброените неустойки се прилагат кумулативно.

Приложени са Общите условия на оператора.

По делото не е спорно, прекратяването на договорната обвързаност между страните, преди изтичане на срока на договора – за 19 от услугите по желание на абоната, а за 1 от тях – по вина на абоната (незаплащане на дължими суми повече от 124 дена.).

От първоинстанционния съд са приети като писмени доказателства 6 броя данъчни фактури на обща стойност 3668,67 лева за начислени абонаментни такси и за ползвани услуги, както и 3 броя сметки – първата от 11.07.2023г., в която е начислена неустойка в размер на 27537 лева, със срок за плащане – 11.07.2023г., втората от 24.11.2023 г. за неустойка в размер на 2 800 лева със срок за плащане 24.11.2023г. и третата - за неустойка от 2 лева със срок за плащане 14.07.2023г..

От приетото от първоинстанционния съд заключение на съдебносчетоводна експертиза, неоспорено от страните, кредитирано от съда, се установява, че неплатените суми по фактурите за абонаментни такси и ползвани услуги възлизат общо на сумата от 3 668,67 лева. По отношение на изготвените от ищеца сметки за неустойки, вещото лице е посочило, че не са издадени фактури, като в тях не е посочено за коя услуга се отнасят. От таблицата в т.3 от експертното заключение е видно, че неустойките са начислени на базата на месечните такси за услугите за период от 19 месеца 19 месеца по 200 лв. за пет от услугите, 19 месеца по 30,99 лв. за 13 от услугите, 19 месеца по 46,49 лв. за една от услугите, както и 2 лв. – „обезщетение съгласно ОУ“. За останалия в мрежата на мобилния оператор номер след преноса - ***, е начислена неустойка за 14 месеца по 200 лв. Според изчисленията на вещото лице сборът на неустойките възлиза на сумата от 30 339 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Пренесеният спор пред настоящата съдебна инстанция, с оглед защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани във въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, е изцяло правен и се свежда до това дали клаузите, с които е уговорена неустойка в полза на мобилния оператор в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпка) до края на срока на договора, са нищожни.

Ищецът се позовава на основание за нищожност на клаузите за неустойка по чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД - противоречие с добри нрави.

Съгласно чл. 92 ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на 4 задължението като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката има обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСТК, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:

- естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;

- дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.;

- вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;

- съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди;

Добрите нрави не са писани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Едни от тези принципи са на справедливостта, добросъвестността, предотвратяване на несправедливо облагодетелстване и др., които в гражданските и търговските правоотношения изискват да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Накърняването на добрите нрави е обективно основание за нищожност на сделките и субективното отношение на лицата, които сключват сделката към правилата на добрите нрави и тяхното нарушаване, няма правно значение. Когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок, следва да съобрази и съпътстващите я обстоятелства, релевантни за сключването й, цел и начин на уговореното между страните, дали последиците, крайния резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност, за да се направи извода дали нейното запазване е оправдано от гледна точка на закона и съответно дали свободата на договаряне е прекрачила границата на добрите нрави.