Разпореждане № 7115 от 20.08.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Частно гражданско дело 3155/2026
- Вид
- Разпореждане № 7115
- Подписан
- 20.08.2026
- Състав
- Михаела Иванова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 7115 гр. Кюстендил, 20.08.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Михаела Ив. Атанасова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Частно гражданско дело № 20261520103155 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Делото е образувано, по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, подадено от пълномощника юрисконсулт И. Н., против длъжника М. Р. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“, вх. *, ет. *, ап. *, общ. ***, обл.
*** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите:
1639,28 EUR /хиляда шестстотин тридесет и девет евро и двадесет и осем цента/ главница за периода от 03.10.2025 г. до 03.03.2027 г., дължима по Договор за потребителски кредит № **** от *** г., сключен между М. Р. И. като заемополучател и „Микро Кредит“ АД като заемодател, вземанията по който са прехвърлени от заемодателя на заявителя по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.03.2023 г. и Приложение № 1 към същия от 25.03.2026 г.;
508,83 EUR /петстотин и осем евро и осемдесет и три цента/ – договорна лихва от 03.10.2025 г. до 27.03.2026 г.; 83,44 EUR /осемдесет и три евро и четиридесет и четири цента/ – мораторна лихва от 04.05.2026 г. до 13.07.2026 г.; 2 023,68 EUR /две хиляди двадесет и три евро и шестдесет и осем цента/ – такса за периода от 05.03.2026 г. до 03.03.2027 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.07.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 72,34 EUR държавна такса и 25,56 EUR юрисконсултско възнаграждение.
Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор, общи условия.
С Разпореждане рег. № 5644/13.07.2026 г. и Разпореждане рег. № 6196/29.07.2026 г. съдът е оставил заявлението без движение, като е дал на заявителя задължителни за изпълнение указания.
В срок, заявителят е отстранил частично посочените от съда нередовности като е представил доказателство за заплатена по сметка на съда дължима държавна такса.
Заявителят не е посочил от какви компоненти е формиран ГПР, както и извършвани ли 1 са погашения по процесното кредитно правоотношение и как същите са съотнесени счетоводно. Не са изпълнени и указанията да посочи за предоставянето на каква/и услуга/и е начислена процесната такса, както и как е формиран размерът й.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:
Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.
Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:
Вземането на молителя е от тези по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за кредит следва да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора. Процесният договор за заем формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на ГПР. Но посочената общо дължима сума не съответства на действителната такива - в нея не е включен разходът за такса, което води до извод за обоснована вероятност този разход да не е включен и при изчисляване размера на ГПР.
В договора за потребителски кредит се предвижда предоставяне на кредит в размер на 3 500 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 18 месечни вноски от по 262,58 лв. при фиксиран лихвен процент в размер 40,48 %, ГПР в размер на 48,90 %, обща сума за връщане 4726,44 лв. Сключен е и Договор за допълнителни услуги към заем № *** между същите страни. С него се предвижда като допълнение към посочения по-горе договор за кредит да се предостави пакет допълнителни услуги „Комфорт“, изразяващи се в следното: 1/ Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2/ Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента;
3/ Безплатно предоговаряне и разсрочване на кредита; 4/ Разглеждане до минути; 5/ Преференциално обслужване; 6/ Право на участие в специални промоции. Срещу това длъжникът е поел допълнително задължение за заплащане на 18 месечни вноски от по 247,38 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Следователно възнаграждението във връзка с договора за допълнителни услуги е пряко свързано с договора за кредит и, съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. В случая такъв извод не може да се направи от съдържанието на договора, поради което следва да се приеме, че потребителят е въведен в заблуждение относно размера на дължимите за кредита допълнителни разходи. Изложеното обосновава извода, че с коментираната уговорка се цели заобикаляне императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК (осигуряваща защита на потребителя чрез ограничение на максималния размер на 2 годишния процент на разходите по кредита) и осигуряване допълнително възнаграждение за кредитора (т. нар. скрита възнаградителна лихва), което противоречи на добрите нрави.
Предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Договор за потребителски кредит № *** от *** г. е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В настоящия случай заявителят не е посочил какви плащания са били извършени от длъжника по договора и как същите са били отнесени за погасяването на отделните задължения, поради което заповедният съд не може да приложи чл. 23 ЗПК, доколкото размерът на дължимата главница остава неясен. В този смисъл и Определение № 2641 от 7.08.2025 г. на Окръжен съд Пловдив по в. ч. гр. д. № 2179/2025 г. Следва да се отбележи, че доколкото заявителят претендира главница в по-малък размер от отпусната по процесния договор за кредит, то имплицитно се сочи, че са извършвани погашения от длъжника като въпреки дадените му указания кредиторът не е конкретизирал в какъв размер са те и какви части от кои вземания /главница, лихви, такси/ са били погасени. Ето защо заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с вх. № 10709/13.07.2026 г., подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, против длъжника М. Р. И., ЕГН **********, по което е образувано ч.гр.д. № 3155/2026 г. от описа на Районен съд – Кюстендил.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3