Решение № 1523 от 25.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1523 гр. Бургас, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20222120107557 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба от “Йеттел България” ЕАД срещу С. Х. П., като се твърди, че страните са се намирали в облигационни отношения. Твърди се, че с ответницата бил сключен Договор за мобилни услуги от дата 08.11.2018г., с предпочетен мобилен номер ***, с уговорен краен срок на действие до 08.11.2020г., правоотношението по който било подновено с допълнително споразумение от 21.08.2019г., с предпочетена абонаментна такса Тотал+ 40.99 лв., с уговорен краен срок на действие до 21.08.2021г.

Твърди се, че бил сключен и втори Договор за мобилни услуги от 22.11.2018г. за предпочетен мобилен номер ***, с предпочетен абонаментен план Тотал 12.99 лв. за срок на действие 24 месеца до дата 21.08.2021г., съгласно който ответницата взела мобилно устройство ***, което устройство било взето с отстъпка от стандартната цена.

Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги, с което правоотношението било подновено с предпочетен абонамент план Тотал+ 29.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 26.11.2021г. Към допълнителното споразумение бил сключен и Договор за лизинг от същата дата 26.11.2021г., съгласно който било взето мобилно устройство **** и била уговорена месечна лизингова вноска за 23 месеца, в размер на 9,59 лв. Абонатът бил сключил и договор за лизинг на базови аксесоари от дата 26.11.2019г., съгласно който ответницата взела пакет аксесоари на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 2.15 лв.

Твърди се, че бил сключен и трети договор за мобилни услуги от дата 21.08.2019г. за предпочетен мобилен номер ***, с предпочетен абонаментен план Тотал 12.99 лв., за срок на действие 24 месеца до дата 21.08.2021г.

Сочи се, че договора за лизинг от 26.11.2019г., длъжникът не е заплатил 18 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 163, 03 лв., дължими за периода от м.юни 2020г. до м.октомври 2021г., нито е върнал мобилното устройство на лизингодателя при условията на чл.1, ал.3 от договора за лизинг, поради което е дължима и допълнителната сума в размер на 9, 59 лв. по чл.1, ал.2 от договора, като общо дължимата сума възлиза в размер на 172, 62 лв.

Сочи се, че по договора за лизинг за базови аксесоари, абонатът е взел пакет базови аксесоари на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 2.15 лв.

1 всяка. Ответникът не заплатил 17 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 36.55 лв. дължими за периода от м.юни 2020г. до м.октомври 2021г., нито е върнал вещите на лизингодателя при условията на чл.1, ал.3 от договора за лизинг, поради което се явява дължима и допълнителната сума в размер на 2.15 лв. по чл.1, ал.2 от договора. Общо дължимата от длъжника сума възлиза в размер на 38.7 лв.

С исковата молба се иска да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от общо 848, 44 лева, дължима по сключени между страните допълнително споразумение за мобилен номер *** от 08.11.2018г., договор за мобилен номер *** от 21.08.2019г., допълнително споразумение за мобилен номер *** от 26.11.2019г., договор за лизинг от 26.11.2019г. и договор за лизинг на базови аксесоари от 26.11.2019г., от която сума: 64.84 лева – неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури № ***/15.04.2020г. и ***/15.06.2020г. за отчетния период от 15.03.2020г. до 14.06.2020г., 211, 32 лева – неплатени лизингови вноски за мобилно устройство ***, устройство *** и пакет базови аксесоари и 572.26 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, за което е издадена крайна фактура № ***/15.06.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението – 22.07.2020г. до изплащане на вземането,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2268 от 27.07.2022г. постановено по ч.гр.д. № 4694/2022г. по описа на БРС.

Навежда доводи, че за сумите била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което обусловяла правния интерес от настоящия иск. Иска се да бъде признато за установено, че ответницата дължи претендираните суми, както и присъждане на сторените деловодни разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответницата – адв. М. К., която намира исковете за процесуално допустими, но ги оспорва като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер.

Оспорва факта на предоставяне на мобилните устройства, доколкото били предоставени с типови договори от мобилния оператор, с клаузи на които потребителят не е могъл да се противопостави. Твърди, че при изготвяне на договорите е допуснато нарушение на чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, тъй като договорите, приложенията към тях и приложимите общи условия били изписани с дребен и неясен шрифт, въвеждащ в заблуждение.

Оспорва получаването от страна на ответницата на всички предоставени по описаните договори устройства и СИМ карти, както и че те са предадени в активно състояние – с осигурен достъп до мобилната мрежа, през целия процесен период (без оглед наличието или липсата на потребление). Навежда доводи, че за да се дължат месечните абонаментни такси, следвало да се докаже, че е бил осигурен достъп до услугите, предлагани от ответника.

Излага, че ищецът не е прекратил предсрочно с нарочни писма до ответника договорите за мобилни услуги и не можело да се приеме, че същият надлежно е упражнил правото си да прекрати предсрочно договорите. Препис от исковата молба и приложенията бил връчен на нея, в качеството й на особен представител, но след изтичане срока на действие на договорите, поради което не била налице предвидената в неустоечната клауза хипотеза на разваляне на договора преди изтичане на срока, за който бил сключен и не били налице предпоставките за дължимост на процесните неустойки.

По изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В съдебно заседание, ищецът не изпраща представител. Депозира становище, с което поддържа исковете и моли за тяхното уважаване.

В съдебно заседание, ответникът се представлява от назначения му особен представител – адв. К., която поддържа отговора на исковата молба и пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 4694/2022 г. по описа на РСБургас, с издадената по това дело Заповед 2268/27.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е разпоредено длъжникът С. Х. П., ЕГН ********** да заплати на "Йеттел България" ЕАД сумата от общо 848, 44 лева, дължима по сключени между страните допълнително споразумение за мобилен номер *** от 08.11.2018г., договор 2 за мобилен номер *** от 21.08.2019г., допълнително споразумение за мобилен номер *** от 26.11.2019г., договор за лизинг от 26.11.2019г. и договор за лизинг на базови аксесоари от 26.11.2019г., от която сума: 64.84 лева – неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури № ***/15.04.2020г. и ***/15.06.2020г. за отчетния период от 15.03.2020г. до 14.06.2020г., 211, 32 лева – неплатени лизингови вноски за мобилно устройство ***, устройство *** и пакет базови аксесоари и 572.26 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, за което е издадена крайна фактура № ***/15.06.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението – 22.07.2020г. до изплащане на вземането Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК поради което на заявителя е било указано да предяви установителен иск.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Искът по чл.422 от ГПК за вземанията за месечните абонаментни такси е основателен.

Доказва се облигационната връзка между страните, възникнала със сключване на договор за мобилни услуги между тях. По делото са приложени договор за мобилни услуги от 08.11.2018г., Допълнително споразумение към него от 21.08.2019г., Договор за мобилни услуги от 22.11.2019г. и Допълнително споразумение за мобилни услуги от 26.11.2019г. и Договор за лизинг от 26.11.2021г., които носят подписа на ответника, авторството на които не е оспорен в настоящото производство и по които ответникът валидно се е задължил.

Издадена са били от ищеца няколко фактури – фактура № ***/15.04.2020г., фактура № ***/15.05.2020г., фактура № ***/15.06.2020г. В тях са начислени месечните такси за далекосъобщителни услуги и лизинговите вноски и неустойки.

Видно от съдържанието на фактурите, по фактура № ***/15.04.2020г. за отчетен период на потребление 15.03.2020г. – 14.04.2020г. е дължима стойност за плащане в размер на 93.19 лв., от които 75.96 лв. за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) без ДДС, по фактура № ***/15.05.2020г. с отчетен период на потребление 15.04.2020г. – 14.05.2020г. е дължима стойност за плащане в размер на 64.84 лв. С така издадената фактура е била редуцирана дължимата сума с 45.58 лв., като са начислени и лизинговите вноски в размер на 17.23 лв., при което задължението от 93.19 лв. е намалено на 64.84 лв. Издадена е трета, крайна фактура № ***/15.06.2020г. е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 572.26 лв., фактурирана е цената, дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 211.32 лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 64.84 лв.Сумата от 64.84 лв. представляват месечни такси, които са уговорени с договора като размер, поради което те се дължат с настъпването на падежа им. На ответника не са начисляване суми за разговори и съобщения извън месечните такси, поради което ирелевантно се явява възражението, че на същия не е бил предоставян достъп до мобилната мрежа, тъй като месечните такси се дължат независимо от наличието или не на потреблене. Това възражение съдът намира и за неоснователно, доколкото няма данни, че на ответника не е осигуряван достъп до мобилната мрежа, нито данни, че мрежата на оператора въобще не е функционирала на територията, където е пребивавал. Начислените такси се дължат в размера, търсен от ищеца.

Следва решение, с което искът се уважи за 64.84 лева дължими като месечни такси, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.

Искът за дължимостта на лизинговите вноски е основателен. Сключен е договор за лизинг от 26.11.2019г. с предмет мобилно устройство, за срок от 23 месеца, както и договор за лизинг за базови аксесоари от 26.11.2019г., с предмет базови аксесоари, за срок от 23 месеца.

Установява се, че ищецът е предал лизинговото устройство в държание на ответника, тъй като в договора има клауза, че лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и е комплектован с цялата документация, включително гаранционна карта. Идентична клауза се съдържа и в чл.4 от договора за лизинг, по силата на която лизингополучателят е декларирал и потвърдил, че е получил описаните в договора за лизинг базови аксесоари във вид, годен за употреба.

3

В Общите условия на тези договори за лизинг - чл.12, ал.2 е предвидено, че месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги, сключен от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължимисъгласно договора плащания. В конкретната хипотеза БРС съобразява, че основният договор за мобилни услуги не е бил прекратен от ищеца преди изтичане на срока му, въпреки чеответникът не е плащал на падежа месечните такси. Съдът намира, че ищецът е следвало да уведоми ответника, че прекратява договора, за да му манифестира волята си в този смисъл и тази воля да стане достояние на клиента /арг. чл.13 и чл.14 ЗЗД/. Следователно, неплащането на задълженията по договора за мобилни услуги не води автоматично до неговото прекратяване, а следва кредиторът да се позове на това неплащане и да изрази воля за прекратяване на облигационната връзка, която воля да достигне до насрещната страна. Това в случая не е сторено. Следователно не са налице условията по чл.12, ал.2 от ОУ към договорите за лизинг да бъдат обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски в случайна прекратяване на основния договор. Съдът съобразява обаче, че договорите за лизинг са с изтекъл срок на действие, поради което всъщност всички лизингови вноски се дължат не заради предсрочната си изискуемост, а заради това, че нормалната им изискуемост е настъпила. Дали изискуемостта е предсрочна или нормална всъщност няма значение за делото, тъй като и в двата случая неплатените лизингови вноски са с настъпил падеж и са дължими от ответника. Доколкото по делото няма данни устройството да е било върнато или договора за лизинг да е бил прекратен, то договорът е действал през целия уговорен срок и затова ответникът дължи всички неплатени вноски по лизинга.