Определение № 3023 от 08.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3023 гр. София, 08.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20268002101299 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби подадени от „ЛОРАМЕД” ООД, [населено място], чрез пълномощник адв. В. В. и от К. М. С., чрез пълномощник адв. Й. М., срещу въззивно решение № 5312/15.08.2025 г. постановено по възз. гр. д. № 11227/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което частично е отменено и частично е потвърдено решение от 03.05.2020 г. по гр.д. № 14792/2014 г. по описа на Софийски районен съд, и като краен резултат К. М. С. е осъдена на основание чл. 203, ал. 2 от КТ да заплати на „ЛОРАМЕД” ООД, [населено място] сумата 4 320 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, от осъществена от нея конкурентна дейност, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от подаването на исковата молба 20.03.2014 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв. С въззивното решение е отхвърлен и предявения от „ЛОРАМЕД“ ООД, [населено място] срещу К. М. С. иск с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ, за сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, под формата на претърпени загуби, от осъществена от нея конкурентна дейност.

Ищецът „ЛОРАМЕД” ООД, [населено място] обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за разликата над 4 320 лв. до 10 000 лв., както и в частта отхвърляща предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди под формата под формата на претърпени загуби изцяло. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК повдига правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, както следва: 1. „ Съдът в решението си, правилно ли е определил размера на претърпените вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, ако не е установил по безспорен 1 начин тяхната точна стойност от представките и приети по делото доказателства?“; 2.

„Подлежи ли на отмяна въззивно решение, постановено без да са събрани относими доказателства, за които са необходими специални знания?“; и 3. „Налице ли е очевидна необоснованост на въззивното решение, с което съдът въпреки липсата на познания в дадена област, не е назначил служебна вещо лице?“. Сочи наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Твърди се, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с: определение № 755/14.11.2018 г. по гр.д.

№ 1340/2018 г. на ВКС, III г.о. и решение № 73/27.07.2010 г. по т.д. № 897/2009 г. на ВКС, I т.о. По втория въпрос се твърди противоречие с решение № 63/28.06.2019 г. по гр. д. № 2296/2018 г. на ВКС, II г.о., а по третия с решение № 50216/28.10.2022 г. по гр. д. № 573/2022 г. на ВКС, IV г.о. Излагат се съображения, и че въззивното решение в обжалваната му част е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът К. М. С., в писмен отговор оспорва касационната жалба на ищеца. Обжалва въззивното решение в частта, в която искът за обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи е уважен до размера от 4 320 лв. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора- ответник, като правен въпрос – общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен въпроса: „за границите на правомощията на въззивния съд за служебно произнасяне по непредявен първоначален иск и изменение основанието на предявения иск от страна на въззивната инстанция“. Твърди се, че въззивният съд по своя инициатива е допуснал изменение на иска по чл. 203, ал.2, пр. 1 КТ, без решението в тази част да е обжалвано нито от ответницата, нито от въззиваемия - ищец. Първоинстанционният съд на база на изложените обстоятелства по делото приел, че се касае за предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, докато с разпореждане от 09.03.2023 г., въззивният съд поискал от въззиваемия ищец по делото да посочи как е формирана сумата от 20 000 лв. като квалифицирал иска по чл. 203, ал. 2 пр. 1 вр. чл. 45 ЗЗД. Твърди се противоречие с практиката на ВКС, според която излизането извън пределите на търсената защита е в нарушение на диспозитивното начало и обуславя недопустимост на съдебния акт. По въпроса се сочи противоречие с решение № 40/04.07.2917 г. по гр.д. № 3171/2916 г. на ВКС, II г.о.; решение № 60188/01.10.2021 г. по гр.д.№ 392/21 г. на ВКС, IV г.о. Изложени са също твърдения за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради необсъждане от съда на доводи и възражения на страната и всички представени по делото доказателства, без във връзка с тези твърдения да е формулиран конкретен процесуалноправен въпрос.

Изложени са и оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, свързани с твърденията на жалбоподателя, за недоказаност на елементите от фактическия състав на чл. 203, ал. 2, пр. 1 КТ. Сочи се, че въззивното решение в обжалваната му част е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с доказателствата по делото и наличието на погрешни и необосновани изводи.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, и са процесуално 2 допустими.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Пред първоинстнционния съд са били предявени искове от „ЛОРАМЕД“ ООД за осъждане на ответницата К. С. да заплати: сумата от 10 000 лв., обезщетение за имуществени вреди, под формата на претърпени загуби /формирана от разликата между имуществото на дружеството след действията на ответницата и икономическото положение, което то би имало, ако същата не бе сключила договори с клиенти на ищеца/ и сумата от 10 000 лв., обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи /изразяващ се в осуетяване на увеличаването на печалбата на „ЛОРАМЕД“ ООД, от реализирани сделки с постоянни клиенти на ищеца/, произтекли от извършвана от ответницата конкурентна дейност чрез „ЕРГОМЕД 22“ ООД, в противоречие с установена в чл. 9, ал. 3 от сключен между страните трудов договор от 27.12.2006 г. забрана за извършване на конкурентна дейност.

Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е уважил исковете в пълен размер, без да даде правилна правна квалификация на същите. Посочил е, че доколкото от ищеца са изложени твърдения за причинени умишлено вреди при действието на възникнало между страните трудово правоотношение, исковите претенции следва да бъдат квалифицирани по чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД. Приел е, че първоинстанционният съд, се произнесъл по всички относими по спора факти, поради което решението му било процесуално допустимо.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за безспорно по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № 7 от 27.12.2006 г. / прекратено на 15.05.2013 г., на основание чл. 325, т. 1 от КТ/, като по силата на договора ответницата С. заемала длъжността „Електроинженер“ на непълно работно време с 4 часов работен ден. Съгласно постигнатото съгласие в чл. 9 от трудовия договор, без писмено съгласие на работодателя, работникът не е имал право: 1. да учредява второ или друго правоотношение с друг работодател, осъществяващ конкурентна на настоящия работодател дейност; 2. да полага труд по гражданско правоотношение с възложител, осъществяващ конкурентна на работодателя дейност; 3. самостоятелно или в сдружение да извършва дейност, която е конкурентна на осъществяваната от работодателя. С допълнително споразумение от 01.04.2009 г. длъжността на ответницата била променена на „Инженер, електрически подсистеми“. В длъжностната й характеристика било посочено, че тя подпомага извършване на наблюдение на здравословното състояние на работниците и служителите и анализирането му във връзка с извършваната работа, като извършва обучения по правилата за опазването на здравето и безопасността при работата, наред с това, като лично изискване към работника е посочено „умения за работа с клиенти“.

Не било спорно, а и от справка в ТРРЮЛНЦ се установило, че на 30.03.2012 г. в ТР било вписано „ЕРГОМЕД 22“ ООД, със съдружници К. М. С. и И. И. П., като С. била вписана като управител на дружеството. Представен бил и договор за възлагане на управление, сключен между ответницата и „ЕРГОМЕД 22“ ООД. Не било спорно също, че дружеството 3 било регистрирано и осъществявало дейност като служба по трудова медицина по смисъла на чл. 25в ЗЗБУТ и Наредба № 3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване на дейността на Службите по трудова медицина, каквато дейност извършвало и дружеството работодател на ищцата „ЛОРАМЕД“ ООД.

С решение № 1394/29.10.2014 г. на КЗК било установено извършено нарушение на общата забрана по чл. 29 ЗЗК от страна на „ЕРГОМЕД 22“ ООД за извършена нелоялна конкуренция по отношение на „ЛОРАМЕД“ ООД. Решението на КЗК било потвърдено с решение по ахд № 15001/2014 г. на ВАС.

Въззивният съд е посочил, че от страна на ищеца били изложени твърдения за противоправно поведение на служителя, изразяващо се в нарушаване на предвидената в чл.

9, ал. 3 от трудовия договор забрана за осъществяване на конкурентна дейност на тази на работодателя без негово писмено съгласие, а съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ за вреда, която била причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определяла от гражданския закон.

Отхвърлено е възражението на ответницата за нищожност на клаузата на чл. 9, ал. 3 от трудовия договор с мотив, че правото на труд не е абсолютно право и може да бъде ограничавано в определени случаи, вкл. по силата на уговорка в трудов договор с цел съхраняване интересите на работодателя. Посочено е, че в случая ответницата е била ограничена единствено да осъществява конкурентна на работодателя дейност било самостоятелно или в полза на друго лице по граждански или трудов договор, но е имала възможност да полага всякакъв друг вид труд, извън предоставянето на специфичните услуги по трудова медицина, вкл. по и специалността си на електроинженер.

Посочено е, че забраната за конкурентна дейност касае извършването на сходна стопанска дейност с тази на работодателя и при допуснато нарушение на тази забрана, служителят отговаря за причинените от това вреди.

Съдът се е позовал на заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, според което по време на действието на трудовото правоотношение между страните, „ЕРГОМЕД 22“ ООД сключило договори с търговски дружества, учреждения и организации, които до момента били клиенти на „ЛОРАМЕД“ ООД. Приел е, че това представлява нарушение на забраната на чл. 9, ал. 3 от договора за осъществяване на конкурентна дейност, тъй като не било необходимо конкурентната дейност да е осъществявана в лично качество, а това можело да става и чрез юридическото лице, в което работникът е съдружник и от дейността на което се облагодетелства. Като управител на „ЕРГОМЕД 22“ ООД, ответницата нарушила и забраната на чл. 9, ал. 2 от трудовия договор да полага труд по гражданско правоотношение с възложител, осъществяващ конкурентна на работодателя дейност. Ирелевантно в случая било обстоятелството дали ответницата действително се е възползвала от положението си на служител на ищеца при осъществяването на конкурентната дейност. Посочено е, че от представената по делото длъжностна характеристика и показанията на св. Н., било установено, че ответницата е имала достъп до информация за клиентите на ищеца, предлаганите цени и услуги, както и за 4 вътрешните работни процеси в дружеството – работодател, като това несъмнено улеснило осъществяването на конкурентната дейност в ущърб на ищеца.