Решение № 3173 от 15.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3173 гр. Пловдив, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330115959 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявени са в условията на обективно съединяване искове за прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на потребителски кредит № 1*** от 28.11.2021 г. сключен между Н. А. А. и „Фератум България“ ЕООД, като се твърди, че договорът накърнява добрите нрави, заобикаля закона, води до неравновесие в правата на страните и не съответства на задължителното съдържание на потребителските договори съгласно чл. 11 и чл.10а ЗПК, като нарушава също чл. 19 и чл. 21 от същия закон. В тази връзка излага подробни съображения за ненадлежно посочване на ГПР в договора, който би следвало да включва и таксата за поръчителство от „Фератум Банк“.

Подаден е отговор на исковата молба, с който се твърди, че искът е неоснователен. Твърди се, че общата дължима сума от потребителя е в размер на 8100 лв., а съгл чл. 5 от договора ищецът бил длъжен да даде обезпечение на задължението си чрез поръчителство от „Фератум Банк“. Възразява се срещу твърдението, че е нищожен чл. 5 от договора, като се поддържа, че при кандидатстване за кредит длъжникът може да избере от няколко вида поръчителство и че уговорката на чл. 5 е индивидуално уговорена. Твърди се, че ищецът сам е избрал поръчителство от това дружество, поради което не е налице заблуждаваща търговска практика, а исковата молба съдържала бланкетни твърдения. Твърди, че разходът за гаранция не се включва в ГПР, тъй като не влиза в общия разход по кредита, доколкото касае услуга, предоставяна на трето лице. Неоснователно било твърдението, че с това се цели начисляване на допълнителни разходи. Била предоставена законово 1 необходимата информация. Всички разходи били включени ясно и разбираемо в предоставената на ищеца информация, като ищецът бил уведомен за задълженията си за осигуряване на гарант. ГПР отговарял на законовия максимум. Моли от съда да отхвърли иска и да присъди разноски за ответника.

Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове за прогласяване нищожността на договора за кредит с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и пр.2 ЗЗД, чл. 143 ЗЗП, чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, както и чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, чл. 19 и чл. 21 ЗПК. Ищецът не е обосновал опредЕ. поредност, нито интерес от кумулативно разглеждане на основанията за нищожност, поради което следва да се приеме, че те са алтернативно предявени.

За основателността на иска следва да са реализирани следните юридически факти – сключване на договор за потребителски кредит между страните и такива негови пороци, които водят до недействителността му.

Страните не спорят по сключването на договора за потребителски кредит от 28.11.2021г. и Договор за гаранция (поръчителство) между потребител и дружеството „Фератум Банк“ p.l.c. от 30.11.2021г. Установява се от представения договор за кредит, съгласно т.5 от същия, че кредитът се обезпечава с поръчителство от това чуждестранно юридическо лице, както и че потребителят потвърждава, че е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител.

Установява се от договора за гаранция, че гарантът се задължава по договор с потребителя да отговаря солидарно за задълженията по договора за потребителски кредит, като срещу това задължение е уговорено възнаграждение в размер на 5940 лв., платимо на 18 вноски с първа вноска 29.12.2021г. и краен срок – 23.05.2023г. Установява се от договора за кредит и погасителния план към него, че главницата от 6000 лв. и лихвата от 2100 лв. са платими по същия начин като възнаграждението за гаранта – на 18 вноски с първа вноска на 29.12.2021г. и краен срок – 23.05.2023г. Съгласно Общите условия към договора за кредит гарант е одобрено от кредитора юридическо или физическо лице, а поръчител е одобрено от дружеството физическо лице, предложено от кредитополучателя.

От установените факти следва извода,че потребителят има право да избере начина на обезпечаване на кредита, но конкретно избраното юридическо лице не е предложено от него, а е предложено от самия кредитор.

Това личи както от т. 5 от Договора, така и от разликата в дефиницията за гарант и поръчител съгласно общите условия. Следователно, потребителят може или да предложи поръчител, който подлежи на одобрение от кредитора, или да избере предложения от самия кредитор гарант. Въпреки че ответникът твърди вида на обезпечението да не е от значение за предоставянето на кредита, на практика е точно така. Докато предлаганият от потребителя поръчител ще подлежи на одобрение и може да не бъде одобрен, то предлаганият от кредитора гарант е предварително одобрен, доколкото се 2 предлага от самия кредитор. Изборът на това обезпечение улеснява предоставянето на кредита, защото предложеният от самия кредитор гарант вече е одобрен от кредитора като подходящо обезпечение. А дори да подлежи формално на одобрение, изначалното му предлагане от кредитора създава у потребителя обосновано очакване, че този гарант ще бъде одобрен и го мотивира да избере това обезпечение. В същото време, възнаграждението по договора за гаранция се плаща по същия начин и на същите падежни дати като главното задължение, а размерът му е съизмерим с главницата по кредита.

Така предоставената гаранция съставлява част от общите разходи по кредита, тъй като е допълнителна възмездна услуга към договора за кредит, предлагана от кредитора чрез предлагания от него гарант. Макар да има незадължителен характер, тази услуга е на стойност почти колкото сумата по заема и фактически дава приоритет при отпускане на кредита пред потребители, които избират личен поръчител, подлежащ на допълнително одобрение. Ето защо следва да намери израз в ГПР. В този смисъл е и Решение на СЕС от 21.03.2024г. по преюдициално запитване, по дело C-714/2022г.

Между страните беше обявено за безспорно, че в ГПР не е включена стойността на възнаграждението за гаранта. Въз основа на изложените факти съдът счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ГПК, тъй като в него не е посочен действително приложимият между страните ГПР. Липсата на тази информация нарушава правата на потребителя да разбере какъв е процентът на оскъпяване на кредита, за разлика от кредит от други кредитори, които не предлагат конкретно обезпечение, водещо до допълнителни разходи в размер, доближаващ се до главницата по кредита.Съдът счита, че изискването за посочване на ГПР в договора за потребителски кредит не е формално, а следва да е посочен действително приложимият между страните ГПР. Целта на тази норма е да гарантира правата на потребителя да сравни най-изгодните условия за кредитиране, като в противен случай всеки произволно посочен ГПР би изпълнил изискванията на закона.

Искът е основателен и следва да се уважи, поради което не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на другите алтернативни основания за нищожност на договора.

При този изход от спора, право на разноски има само ищецът. Доказани са разноски за държавна такса в размер на 324 лв., които следва да се присъдят в тежест на ответника. Ищецът е претендирал минималното възнаграждение по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения с ДДС. Това възнаграждение в случая отговаря на материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че са проведени три съдебни заседания, поради което не е прекомерно и следва да се присъди в тежест на ответника по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 1332 лв.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Фератум

България“ ЕООД, ЕИК:200599406, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост“ 3, бул.

„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет.9, офис 20, по предявения от Н. А. А., ЕГН: **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1*** от 28.11.2021 г., сключен между тях, е недействителен, тъй като не съдържа реалния размер на годишния процент на разходите по кредита.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406, да плати: н а Н. А. А., ЕГН: **********, сумата в размер на 324 лв. за държавна такса; н а ЕАД Е. И., от АК ***, сумата в размер на 1332 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4