Определение № 71 от 09.03.2026, Районен съд - Средец
- Съд
- Районен съд - Средец
- Дело
- Гражданско дело 168/2026
- Вид
- Определение № 71
- Подписан
- 09.03.2026
- В сила
- 26.03.2026
- Състав
- НИКОЛА ТОДОРОВ ДЕЛИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 71 гр. Средец, 09.03.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20262170100168 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 118 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по повод предявена искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, срещу и.г.с., с ЕГН:
**********, с посочен в заявлението адрес: гр. Бургас, ж.к. *********, ***, общ. Бургас, обл. Бургас, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 364 от 22.10.2025 г. по ЧГД № 82/2026 г. по описа на Районен съд – гр. Средец, а именно: за сумата в размер на 511,29 евро, представляваща главница, произтичаща от Договор за паричен заем „Кредирект“ №398435 сключен на 17.02.2020 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: 202531869 и и.г.с., с ЕГН: **********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 22.01.2026 г. - до окончателното изплащане на вземането.
Съдът като съобрази данните по делото и приложимия закон, намира следното:
Видно от изложените в исковата молба твърдения, а и от приложените писмени доказателства към нея, вкл. и от служебно изготвената справка НБД за ответника е, че се касае за предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване дължимостта на вземания, основаващи се на Договор за потребителски кредит 398435 сключен на 17.02.2020 г. /“Договор за потребителски кредит“/ между(„Заемодател“ или „Сити Кеш“ООД) с ЕИК 202531869, от една страна, и и.г.с., с ЕГН: **********, („Длъжник“), отдруга страна, за сумата в размер на 511.29 евро /главница/ - 1000 лева, като в последствие с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022 г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера 1
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3.
С последната редакция на чл. 113 от ГПК, вр. чл. 119, ал. 3 от ГПК, (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.), законодателят е регламентирал правилата, уреждащи местната подсъдност, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по потребителски спорове. Съгласно чл. 113 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г., доп., бр. 100 от 2019 г.), исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв- по постоянния.
Нормата на чл. 119, ал. 3 от ГПК (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.), регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл.
108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ГПК се поставя упражняването правомощието на съда да реши дали да гледа делото с оглед местната подсъдност в зависимост от наличието или липсата на възражение от страна на ответника – разпоредбата определя само крайния момент, до който съдът трябва да обяви на страните отвода за неподсъдност на спора.
Имайки предвид характера на настоящия спор – установяване на вземания, основаващи се на сключен Договор за паричен заем „Кредирект“ №398435 сключен на 17.02.2020 г., настоящият състав намира, че в случая ответникът има качеството на потребител. Легалното определение на понятието „потребител“ се съдържа в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, съгласно който такъв е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Нормата на чл. 113 от ГПК, преди изменението й регламентираше изборна местна подсъдност – общата по чл. 105 от ГПК или по постоянен или настоящ адрес на ищеца, като този избор принадлежеше на ищеца – потребител. Прочитът на последното изменение на чл. 113 и чл. 119, ал. 3 от ГПК сочи на задължителна подсъдност по чл. 113 от ГПК и че приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдност е разширено и в него са включени и т. нар. потребителски искове по чл. 113 от ГПК. Посочената специална норма изключва приложението на чл. 105 от ГПК.
Ето защо, съдът намира, че доколкото настоящият адрес на ответника, а и постоянният му такъв, както към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и към датата на депозиране на исковата молба е в гр. Бургас, ж.к. *********, ***, общ. Бургас, обл. Бургас, то местно компетентен да разгледа спора е именно Районен съд – гр. Бургас.
Този извод не се променя от обстоятелството, че след изменението на чл. 411, ал. 1 от ГПК, в сила от 01.07.2025 г. заявлението за издаване на заповед за изпълнение е разглеждано от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 2 от Закона за съдебната власт, в случая от съдия при Районен съд – гр. Средец.
По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, делото следва да бъде прекратено пред Районен съд – гр. Средец и изпратено за разглеждане по подсъдност на Районен съд – гр. Бургас.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 119, ал. 3, вр. чл. 113 от ГПК, производството по гр. д. № 168/2026 г. по описа на Районен съд – гр.
Средец.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Бургас.
Определението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – гр. Бургас, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 121 от ГПК, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК на ищеца да се връчи препис от настоящото определение.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________ 3