Решение № 14341 от 24.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14341 гр. София, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20221110151742 по описа за 2022 година

Предявен е от ищеца Р. С. И. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД срещу ... за заплащане на сумата 92,76 лева (след направено с молба вх. № 187073/30.06.2023 г. и допуснато в проведено на 04.07.2023 г. първото открито съдебно заседание по делото изменение на иска чрез увеличение на неговия размер от 10,00 лева – част от общо вземане в размер на 150,00 лева), представляваща платено без основание възнаграждение за поръчителство при начална липса на основание поради нищожен Договор за поръчителство № 3891613/04.08.2022 г., евентуално нищожна клауза на договора за кредит, ведно със законната от датата на депозиране на исковата молба – 26.09.2022 г. до окончателното плащане.

Ищецът Р. С. И. излага твърдения, че на 04.08.2020 г. сключил Договор за паричен заем № 38916138 с ..., по силата на който последният, в качеството си на кредитодател, отпуснал сумата от 300 лв. в полза на ищцата и кредитополучател по кредита при ГПР в размер на 49% и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40 %. Сочи, че в чл. 4 от Договора било уговорено предоставяне на обезпечение – две физически лица поръчители, които да отговарят на конкретни изискуеми от кредитора условия, или банкова гаранция, в полза на кредитора. Поддържа, че при сключване на договора за кредит ищецът сключил и договор за предоставяне на поръчителство № 3891613, съгласно който ответникът поело задължението да обезпечи изпълнението по договора за паричен заем от страна на ищеца.

Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя, като ищецът заплатил възнаграждение в размер на 350 лв., които били разсрочени за плащане заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Ищецът следвало да заплаща дължимите парични суми на кредитодателя, който бил упълномощен от 1 ответника да събира в негова полза възнаграждението му по договора за предоставяне на поръчителство. Посочва се, че ищецът погасил изцяло сумата по кредита. Поддържа, че действителността на договорът за поръчителство е предпоставена от валидно съществуване на главното правоотношение по договор за кредит или отделни негови клаузи, сред които и тази на чл. 4. Поддържа нищожност на клаузите за възнаграждение за поръчителство, тъй като същата целяла заобикаляне на закона. Твърди, че с възнаграждението по договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване по кредита. С уговорката за заплащане на допълнителна сума по него се заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради факта, че се касаело за разход по договора за кредит и същият следвало да се счита включен към ГПР. Посочва, че невключването на възнаграждението в ГПР на кредита е в нарушение с добрите нрави и влече недействителност на целия договор за кредит. Сочи се, че кредитодателят и поръчителят са свързани лица, като в случая чрез плащането на възнаграждение за предоставено обезпечение се осигурява разпределянето на печалба в полза на едноличния собственик на ответника в лицето на дружеството, отпуснало кредита. По този начин се прикривало едно допълнително възнаграждение по договора за кредит, което било изначално ясно, но не било включено в ГПР. Твърди, че договорът за поръчителство е недействителен, тъй като не се предоставя реална услуга, и същият е сключен в противоречие с добрите нрави и цели заобикаляне на закона. Сочи се, че договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, уговорена като възнаграждение, била в размер на повече от половината сума по отпуснатия заем. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество ... депозира отговор на исковата молба, като оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство е действителен и не противоречи на закона и добрите нрави. Оспорва престациите по договора да са явно нееквивалентни, тъй като дружеството ответник се е задължило да отговаря солидарно с цялото си имущество при евентуално неизпълнение от ищеца. Оспорва в договора за кредит да е било поставено като условие за сключване на договора заемателят да сключи договор за предоставяне на гаранция. Посочва, че не е страна по главния договор за паричен заем, поради което не заема становище относно наведените с исковата молба твърдения за неговата недействителност. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото относими доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, а и от събрания по делото доказателствен материал се установява, че между ищеца и ... е сключен Договор за паричен заем № 38916138/04.08.2020 г. , по силата на който дружество е предоставило в заем сумата от 300,00 лева в полза на ищцата, в качеството му на 2 кредитополучател, срещу задължението да възстанови сумата по кредита на 12 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 26,27 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,00 % и ГПР в размер на 45,53 %, като общата сума на плащанията възлизала на 315,24 лева. Съгласно чл. 4 от Договора страните са уговорили договорът да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на определени условия, банкова гаранция или ценна книга или одобрено от заемодателя дружество поръчител.

Страните не спорят, а и от събрания по делото доказателствен материал се установява, че между ищеца и ответника е сключен Договор за поръчителство № 3891613/04.08.2022 г. за обезпечение на задълженията на и щ е ц а по сключения с „...“

АД Договор за паричен заем №

38916138/04.08.2020 г. Видно от разпоредбите на договора, ответникът ..., в качеството му на гарант, поел задължението да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парично задължение) в полза на ... с наредител – потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договорите за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на потребителя по договора за заем /чл.

1, ал. 1 от договора/. Посочено е в чл. 1, ал. 2 от договора, че гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указание срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. За поемане на задължението по договора, в полза на гаранта ... е уговорено възнаграждение в размер на сумата от 92,76 лева, платима от потребителя разсрочено, на вноски от по 7,73 лева на уговорените в договорите падежни дати /чл. 3, ал. 1/. ... било овластено да приема плащания и за гаранта – ответник по делото, като дори е уговорено, че в случай че заплатената от потребителя сума е недостатъчна да покрие както вноската по договора за заем, така и тази към гаранта, с приоритет се погасяват задълженията към гаранта /чл. 3, ал. 3/.

От представените от ответника и третото лице заемодател справки, които не са оспорени от ищеца се установява, че по процесния договор за кредит ищецът е платил сумата 408,00 лева, с която са погасени главница 300,00 лева, възнаградителна лихва 15,24 лева и възнаграждение за поръчителство в размер на 92,76 лева.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това сключеният между ищеца и...

3 договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Следователно преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.

В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 45,53%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Посоченият размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с ..., което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално 4 застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Още повече – от служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че ... е едноличен собственик на капитала на ..., като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на поръчителство, ... е овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.