Определение № 29131 от 21.08.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29131 гр. София, 21.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20221110133380 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Б. И. Т. срещу „Фератум България“ ЕООД.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Фератум България“ ЕООД.

На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.02.2024 г. от 15:30 часа, за която дата да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са за разглеждане в условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК и установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че на 27.01.2022 г. между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1116897, съгласно който на ищеца, в качеството на кредитополучател, следвало да бъде предоставена сумата от 800 лева за срок от 45 дни, а същият да върне общо сумата от 840,96 лева. Съгласно чл. 5 от договора за обезпечаване вземанията по кредита ищецът следвало да сключи договор за гаранция с „Фератум Банк“.

По така сключения договор за гаранция той дължал заплащане на възнаграждение в размер на 343,04 лева. Счита, че договорът потребителски кредит е нищожен, а в условията на евентуалност, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него, въз основа на която е сключен договорът за гаранция. Посочва, че договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. т. 9, т. 10, т. 11 от ЗПК.

Поддържа, че в него е посочен ГПР от 49,93 %, но в него не е включен договорът за поръчителство и другите услуги, което прави този процент неверен. Счита, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждана като елемент от общия разход по кредита за потребителя и е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ГПК и нарушение на изискването ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва. Изтъква, че нищожността на клаузата за ГПР влече нищожност на целия договор съгласно чл. 22 ЗПК. В условията на евентуалност, ищецът счита, че клаузата на чл. 5 от договора е нищожна, тъй като сключването на договора за поръчителство представлява условие за отпускането на кредита, твърди, че същата е уговорена във вреда на потребителя и поради това е неравноправна.

1

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Признава, че между страните е сключен посочения по-горе договор за кредит със соченото съдържание. Счита, че договорът отговаря на всички нормативни изисквания, като в него е описан ГПР и същият не надвишава петкратния размер на законната лихва. Твърди, че дружеството – заемодател и дружеството – поръчител са два различни правни субекта, които нямат връзка помежду си и разходите по договора за поръчителство не трябва да са част от разходите по договора за кредит. Посочва, че уговорките в договора за кредит са индивидуално договорени. Излага и допълнителни съображения за неоснователност на претенциите.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

По главния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.

22 ЗПК.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: сключването на договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, който противоречи на императивни материалноправни разпоредби на закона; че клаузата на чл. 5 от договора е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест при установяване на горните факти е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи, които са индивидуално уговорени /т. е. не са били предварително изготвени от него или дори да са били, ищецът е имал възможност да ги обсъди с ответника и да влияе върху съдържанието им/, както и всички обстоятелства, от които произтичат възраженията му.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е бил сключен процесният договор за предоставяне на потребителски кредит № 1116897/27.01.2022 г. с посоченото в представения от ищеца писмен документ съдържание.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на СТЕ, доколкото част от поставените с него въпроси са хипотетично зададени /т. 1/, а друга – касаят обстоятелства, които не са спорни между страните.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2