Решение № 292 от 28.12.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Разлог, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20221240100153 по описа за 2022 година

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от „Ф.И.“АД, ЕИК*, с адрес: г.С., у.

„Х.И.“№15, е.6, чрез юрисконслут В.Ц., против В.А.А., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„С.“№40.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че между ответника и „БНПП.П.Ф.С.А., к.Б.“ е сключен договор за потребителски паричен кредит с№PLUS-16952593 от 24.04.2019 г. от 2`000.00 лв., която сума е получена от кредитополучателя по посочена от него банкова сметка. Общия размер на кредита е 2`130.00 лв., като 130.00 лв. са за покупка на застраховка „защита на плащанията“. Страните са уговорили кредитодателят да удържи сумата от 280.90 за погасяване на преходно задължение на кредитополучателя по договор за кредит.

Уговорена е и такса ангажимент от 70.00 лв., съгласно която кредитодателя се е задължил да сключи договора при фиксиран лихвен процент от 23.67%, платима при усвояване на кредита. От своя страна кредитополучателя се задължил да върне кредита, ведно с дължимите лихви на 12 бр. месечни вноски, чиито размер и срок са посочени в погасителен план. Сочи се, че ответника не е изпълнил задълженията си по договора, като първата неплатена вноска е с падеж 20.03.2020 г. и считано от датата следваща датата на падежа се начислява на основание чл.86 от ЗЗД и лихва за забава. Крайният срок на кредита е на 20.05.2020 г.

Сочи се, че на 22.04.2020 г. между „БНПП.П.Ф.С.А., к.Б.“ и настоящия ищец, е сключен договор за прехвърляне на вземанията, по силата на който ищецът е придобил вземанията срещу ответника. Също така цесионерът е упълномощен да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Въпреки това към исковата молба е приложен копие на уведомление за насрещната страна.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически и правни твърдения, се иска съдът да постанови решение по силата на което да признае за установено по отношение на В.А.А., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„С.“№40, че дължи на ищеца „Ф.И.“АД, ЕИК*, с адрес: г.С., у.„Х.И.“№15, е.6, следните суми - предмет на издадената заповед за изпълнение, постановена по ч. гр. д. №872/2021 г. по описа на Рг.РС, както следва:

- сумата от 590.08 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

- сумата от 23.45 лв. – договорена възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.03.2020 г. до 20.05.2020 г.

- сумата от 56.13 лв. – лихва за забава, начислена за периода от 21.03.2020 г. до 01.06.2020 г.

Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

1

В изпълнение на задълженията си по чл.140 от ГПК, съдът след като извърши проверка на редовността и допустимостта на предявеният иск, извършвайки преценка на доказателствените искания и възражения на страните, преди насрочване на открито съдебно заседание, приема следното:

С разпореждане №1702, постановено в ЗСЗ проведено на 15.12.2022 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността й и допустимостта на предявеният иск.

Съобщението е получено лично от длъжника на 30.12.2022 г.

В указания срок, въпреки предоставената от съда възможност, ответника не е депозирал писмен отговор на ИМ.

По делото преди датата на първото ОСЗ, ищецът е депозирал нарочна молба, като прави изрично искане, съдът да постанови неприсъствено решение по делото при наличие на основанията на чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239, ал.1, т.2 от ГПК.

Съдът с изрично протоколно определение постановено в ОСЗ, проведено на 28.11.2023 г. позовавайки се на разпоредбата на чл.239 от ГПК, във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, е допуснал постановяването на неприсъствено решение по настоящото дело.

С оглед на направеното от страна на процесуалния пълномощник на ищецът изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С депозираната ИМ от страна на ищеца е предявен иск с правно основание чл.415, ал.1 т.3 от ГПК. Исканията за присъждане на сторените по делото разноски са с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК.

На първо място съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК. Ответникът по настоящия иск не е представил писмен отговор на ИМ, не се е явил лично или чрез свой представител в първото ОСЗ, включително и не е направил изрично искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка регламентирана в цитираният текст, а именно изричното искане направено от ищеца в първото ОСЗ за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника в настоящето производство.

Освен предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК, съдът констатира че са налице и предпоставките на чл.239 от ГПК. Безспорно е, че към настоящия момент съдът с постановените в закрити заседания разпореждане и определение, включително и с призовките до ответника, е изпълнил служебното си задължение съгласно изискванията на разпоредбите на ГПК, да укаже на ответника последиците от неспазването на срока, за размяна на книжа и от не представяне на отговор по ИМ включително и от не явяването му в първото ОСЗ.

Съдът счита също така, че към настоящия момент въз основа на фактите твърдяни от ищцовата страна в ИМ и представените с нея писмени доказателства допуснати и приобщени към доказателствения материал по делото, предявените от страна на ищецът искове с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, са вероятно основателни.

Ето защо съдът счита, че са налице от формална страна всичките процесуални предпоставки на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода от делото и направеното искане от ищцовата страна, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски от 275.00 лв., от която: сумата от 125.00 лв. – заплатена държавна такса в настоящето производство, сумата от 150,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство и сумата от 75.00 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

Водим от гореизложеното и на основание 239 от ГПК, във вр. с чл.238 от ГПК, съдът Р Е Ш И:

2

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В.А.А., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„С.“№40, дължи на ищеца „Ф.И.“АД, ЕИК*, с адрес: г.С., у.„Х.И.“№15, е.6, чрез юрисконслут В.Ц., сумата предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №135 от 02.07.2021 г. по ч. гр. д. №872 по описа на Рг.РС за 2021 г., а именно: сумата от 590.08 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /02.07.2021 г./ до окончателното й изплащане, представляваща дължима сума по Договор за кредит с №PLUS-16952593 от 24.04.2019 г., сумата от 23.45 лв. – договорена възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.03.2020 г. до 20.05.2020 г. и сумата от 56.13 лв. – лихва за забава, начислена за периода от 21.03.2020 г. до 01.06.2020 г.

ОСЪЖДА В.А.А., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„С.“№40, ДА ЗАПЛАТИ НА „Ф.И.“АД, ЕИК*, с адрес: г.С., у.„Х.И.“№15, е.6, сторените по делото разноски от 275.00 лв., от която: сумата от 125.00 лв. – заплатена държавна такса в настоящето производство, сумата от 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство и сумата от 75.00 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение, страната срещу която то е постановено, може да поиска от въззивният съд – Бл.ОС неговата отмяна по реда на чл.240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3