Решение № 199 от 02.04.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Пазарджик , 02.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20215220200391 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ТСТ ТРАНС ОЙЛ”ЕООД, ЕИК 203650635, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, местност „Чукур Савак”, комплекс „ТСТ Ойл”, представлявано от управителя А. С., чрез адв.Ел.П. против Наказателно постановление 13-002465/17.02.2021г., на директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ вр. чл.415 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, чрез пълномощника си, поддържа жалбата и искането в нея.

1

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата и е на становище същата, като неоснователна, да се остави без уважение.

Пазарджишкият районен съд, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

На 22.06.20г. в стопанисван от дружеството- жалбоподател обект в землището на Пазарджик м. „Чукур савак“ била извършена била извършена проверка от инспектори в ДИТ св. А. и колегата му Г. С..

Проверката продължила на 24.06.20 и 16.07.20 г. в ДИТ и по представени от дружеството документи. След като приключила, бил съставен протокол ФА 2016526/15.07.20г. ( л. 5 сл.), надлежно връчен на упълномощен представител – св. Г. ( пълномощно на л. 10).

Впоследствие св. А. установил, че при изпиване на отразените обстоятелства в протокола е допуснал технически грешки, поради което съставил писмо до дружеството - виж на л. 9 , в което отразил тази своя констатация, както и че на основание чл. 62, ал.2 от АПК предписанията дадени в протокола от 15.07.20г. следва да се считат за невалидни , поради което издава нов протокол от 29.07.20г.

На неустановена дата, но до връчването на протокола от 29.07.20г.

,писмото на л. 9 било надлежно връчено на св. Г..

На нея бил връчен ( виж на л. 24) на 31.07.20г. съставения нов протокол ФА 2016526/29.07.20 ( л. 19 и сл.) . Едно от тях т. 22 от протокола било със срок за изпълнение до 21.08.2020г., а именно: „Работодателят да определи с писмена заповед след консултация със служба трудова медицина и в съответствие с оценката на риска на работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане за риск „трудова злополука" съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риск от трудова злополука /ДВ 6р.15/2006г./" След връчването на протокола от 29.07.20 г. Г. изготвила възражения 2 против дадените с него предписания ( л. 25), което било разгледано от ИА ГИТ и с решение на осн. Чл. 97, ал.1 от АПК ( виж на л. 26 и сл.) е отменено само предписанието по т. 24 от протокола от 29.07.20, а всички други предписания по останалите точки са потвърдени.

Липсва последващо оспорване и на 16.10.20г. св. А. отново извършил проверка в обекта, за да провери дали са спазени дадените от него предписания с този протокол. В рамките на тази проверка установил, че предписанието по т. 22 от протокола за нарочна заповед на работодателя, с която да определи посочените в преписанието обстоятелства , по посочения там ред и начин. Такава заповед при проверката на 16.10.20г. все още липсвала.

Поради това св. А. съставил процесния акт, приемайки,че нарушението е извършено към първия ден след изтичане на срока , тоест на 22.08.20г.. ( съгласно дадения срок с протокола).

Актът за нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ е съставен в отсъствие на представител на дружеството след надлежна покана, надлежно предявен на представител ( пълномощно за Г.) и връчен препис нему срещу подпис.

Въз основа на акта е издадено НП.

Последното се атакува с доводи за неговата процесуална и материалноправна неизправност. Претенциите за процесуална несъответност с нормативните изисквания са неоснователни. АУАН и НП са издадени при спазване на предвидената за тях процедура и от компетентни органи ( л. 34).

Съдържанието им е изцяло съобразено с предписващите го норми на ЗАНН ( чл.42 и чл.57) , като описанието на нарушението е съвсем детайлно и ясно и създава възможност както за организиране и провеждане правото на защита, така и за осъществяване на съдебен контрол .

Неоснователно се критикува с жалбата процедурата по съставяне на акта в отсъствие на законов или упълномощен представител на дружеството.

АУАН е съставен след като поканата за явяване на 06.11.20 е била надлежно връчена на пълномощника и свидетел по делото Г. ( виж на л. 15 и показанията й в с.з.). от показанията на св. А. и декларациите на л. 16 , става ясно, че след като до работния ден 06.11.20 не се явил представител на дружеството, те били 3 съставени от посочените трима служители ни ДИТ в потвърждение на възприетото обстоятелство. То се потвърждава и с показанията на св. А..

Поради това , напълно законосъобразно актът е съставен в отсъствие на нарушителя, но пък е надлежно предявен на негов пълномощник, комуто е връчен и препис от него. Неоснователно се претендира липса на представителна власт за това действие в рамките на административнонаказателното производство.

Представеното пред администрацията пълномощно за Г. – виж на л. 10- е генерално: още в т.1 от него упълномощителят Ан. С. в изрично посоченото качество – и като законов представител на дружеството – жалбоподател е делегирал на свидетелката права да „ извършва от негово име и от името на дружеството и за негова сметка всякакви правни и фактически действия пред всички държавни и общински органи и техните подразделения , като следва изброяване, което обаче е примерно и категорично не е изчерпателно „ … и др.“ ). Този цитат от пълномощното е достатъчен, за да се приеме надлежна представителна власт на Г. във всяко действие, в което тя е участвала в рамките на проверката и в развилото се административно-наказателно производство.

Неоснователно се претендира нарушение на чл. 34 от ЗАНН.

Нарушението е било констатирано в проверка, извършена на 16.10.20г. и от извършването му до издаване на акта на 09.11.20 г. не е изтекла една година , а НП е издадено три месеца и половина след акта.

Въобще, в рамките на цялостната проверка за законосъобразност Съдът не констатира наличия на съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП.

То е законосъобразно и от материално-правна гледна точка. На първо място следва уточнението, че възражения против даденото предписание по т.

22 с Протокола от 29,07,20г. , вкл. такива относно начина, по който то е формулирано , са изцяло неотносими към настоящия спор и не подлежат на разглеждане в настоящия процес. Това предписание е даден с протокол, предписанията в който са били обжалван от съответния ред и в този смисъл са налице изричните показания на св. Г. и приложеното решение ИА ГИТ на осн. чл. 97, ал.1 от АПК ( виж на л. 26 и сл.), с което предписанията по протокола за изцяло потвърдени с изключение на това по т. 24. Това решение 4 на изпълнителния директор на ИА“ГИТ“ не е било оспорено в 14-дневния срок пред АС Пазарджик ( виж показанията на Г.) .

В този смисъл даденото предписание по т. 22- от протокола №2016526/29.07.20г. са били задължителни, като проверката дали то е изпълнено от работодателя е извършена месец и половина след изтичане на срока. Той е изтекъл на 21.08.20г. и поради това правилно е прието, че нарушението е извършено на 22.08.20г.

Фактът на извършването му не е спорен и е несъмнен установено с подробните и убедителни показания на актосъставителя и приложените писмени доказателства на л. 30 и следващите ( виж неподписаният документ ).

Предвид горното обсъждане, нарушението, изразено в бездействие от страна на адреса на това предписанието, е факт. Правилно е възприет и автора на нарушението, доколкото адресат по предписанието ( основателно ) е работодателят в лицето на дружеството - жалбоподател.

Напълно ирелевантно е обстоятелството дали упълномощената от управителя на дружеството Г. е уведомила последния за дадените предписания и необходимостта от изпълнението им, доколкото тези обстоятелства касаят отговорността за координацията в съответната комуникация ( ако въобще такава е следвало да се осъществи, доколкото на Г. са делегирани генерални пълномощия).

Ирелевантно за обективната съставомерност на нарушението е също, че в предприятието липсвал определен служител по ЗБУТ и самата Г. нямала правомощия да издава заповедта по предписанието

( виж показанията на Г. на л.50-51) ;още повече като се има предвид, че от получаване на протокола ( 31.07.20г) проверка за изпълнение на предписанията по него е извършена едва на 16.10.20г. ( повече от месец и половина след изтичане на срока за изпълнението им).

Основателно работодателят е санкциониран за извършеното нарушение с имуществена санкция от 1600 лева , която незначително отстои от минимума ( 1500 лева), предвид съществуващата възможност не само до изтичане на срока по предписанието, но и до проверката за изпълнение. Освен това, за всяко 5 едно неизпълнено предписание по коментирания протокол е съставен АУАН и НП .

Несъстоятелни са твърденията, че за неизпълнение на това предписание няма нормативно предвидена санкция, което възражение процесуалният представител на дружеството неубедително мотивира с чл. 415, ал. 2 от КТ .

Действително, последното норма предвижда административно наказание за неизпълнение на предписание по чл. 405а, ал.4 от КТ и се отнася до предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. Процесното предписание съставлява по принудителна административна мярка и за нейното неизпълнение отговорността е именно по посочената в санкционния акт норма на чл. 415, ал.1 от КТ.

Горното предпостави решението за потвърждаване на НП, а то – основателността на претенцията за юриконсутлско възнаграждение, което следва да се определи в размер на 100 лева (предвид разпитаните двама свидетели и обема на писмените доказателства) .

С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 13-002465/17.02.2021г., на директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, с което „ТСТ ТРАНС ОЙЛ”ЕООД, ЕИК 203650635, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, местност „Чукур Савак”, представлявано от управителя А. С., на основание чл.416 ал.5 от КТ на основание чл.415 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/.

ОСЪЖДА „ТСТ ТРАНС ОЙЛ”ЕООД, ЕИК 203650635, представлявано от управителя А. С., да заплати на ИА ГИТ сума в размер на 100 лева.

6

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 7