Определение № 312 от 06.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. Плевен, 06.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500152 по описа за 2026 година Производство по чл. 248 ал.3 ГПК.

С определение на Плевенски Районен съд №5892/28.11.2025 г., постановено по гр.дело №1551/2025г.по описа на същия съд е оставено без уважение като неоснователно искането на „КРЕДИСИМО“ЕАД,ЕИК

********* за изменение на решение №1470/07.10.2025г.по гр.д.№1551/2025г. по описа на ПРС в частта за разноските.

Със същото определение на ПРС съд е оставено без уважение като неоснователно искането на“АЙ ТРЪСТ“ЕООД,ЕИК ********* за изменение на решение №1470/07.10.2025г.по гр.д.№1551/2025г. по описа на ПРС в частта за разноските.

Срещу така постановеното определение са постъпили две частни жалби от двете дружества,ответници в производството пред ПРС.

Първата частна жалба с вх.№40563/18.12.2025г.е депозирана от „Кредисимо „ЕАД гр.София,представлявано от изп.директор С. Я.,чрез юрисконсулт А. И.,с която определението на ПРС се обжалва като неправилно.Изложени са доводи ,че в настоящото производство съдът е сезиран с обективно съединени искове за прогласяване нищожност на договор за кредит и иск по чл.55 ,ал.1 ЗЗД,които искове са уважени спрямо жалбоподателя и дружеството е осъдено да заплати 800лв.за предоставеното безплатно процесуално представителство на ищеца.Твърди се,че производството по гр.д.№1551/2025г.не представлява правна и фактическа сложност ,като работата по двата иска е една и съща,доколкото искът по чл.26 ЗЗД е елемент от фактическия състав на осъдителния иск по чл.55 ЗЗД,като извършената от пълномощника работа по двата иска е една и съща.Предявените срещу дружеството искове са взаимно свързани и

1 зависими един от друг , независимо от кумулативното им съединяване ,тъй като уважаването на иска на осн.чл.26 ЗЗД,автоматично води до уважаване и на иска по чл.55 ,ал.1 ЗЗД. Първият установителен иск за недействителност на договор за потребителски кредит има обуславящ характер спрямо втория осъдителен иск за връщане на даденото въз основа на недействителен договор .Посочено е,че предявените искове не се отличават с правна и фактическа сложност,тъй като районният съд е преценил единствено действителността на договора ,съобразно критериите в ЗПК.Извършените от процесуалния представител на ищеца действия се изразяват единствено в изготвяне на искова молба и становище по делото,като не са положени повече от необходимите усилия за доказване на предявените искове.Размерът на адв.възнаграждение по чл.38 ЗА следва да изхожда от критерия за разумност и пропорционалност,като се търси баланс между правото на адвоката да получи възнаграждение ,съответстващо на положения труд и интереса на насрещната страна.Съдът не е обвързан от посочения в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,а може да определи размер на адв.възнаграждение и под минимума,посочен в наредбата.В заключение дружеството жалбоподател моли съда да отмени обжалваното определение на ПРС и да постанови друго, с което да бъде изменено постановеното от ПРС решение в частта за разноските,като се присъди справедлив размер на адв.възнаграждение ,съответстващ на действителната и правна фактическа сложност на делото.

Срещу определението на ПРС по чл.248 ГПК е постъпила и втора частна жалба ,с вх.№40605/18.12.2025г. от „АЙ ТРЪСТ“ЕООД гр.София, представлявано от управителя И. Ш.,чрез юрисконсулт С. С.,с която същото се обжалва като неправилно. Посочено е,че срещу дружеството са предявени установителен иск за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство,както и осъдителен иск по чл.55 ЗЗД за връщане на платени без основание суми по същия договор.Така предявените искове са уважени срещу дружеството,което е осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адв.възнаграждение в размер на 800лв. Изложени са доводи,че това възнаграждение е прекомерно,с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото,както и положения от адвоката труд. Предметът на делото е сведен до тълкуване клаузите на договора ,като ищецът не е провел доказване,доколкото дружеството е признало размера на извършените по процесния договор плащания.По делото е проведено едно съдено заседание,не са разпитвани свидетели,не е назначавана експертиза,не са ангажирани други доказателствени искания,което потвърждава ниската правна и фактическа сложност на производството.Положения от адвоката труд се свежда до завеждане на искова молба,която е бланкетна,част от голям брой еднотипни дела,както и подаване на писмено становище,преповтарящо доводите в ИМ,а проц.представител не е взел лично участие в проведеното едно единствено съдебно заседание.Жалбоподателят се позовава на определение на ОС Смолян,който е разглеждал идентичен казус ,като съдът е 2 определил адв.възнаграждение в размер на 200лв.Съдът не е обвързан от посочения в Наредба № 1/2004 г.за възнаграждения за адвокатска работа,а може да определи размер на адв.възнаграждение и под минимума,посочен в наредбата.В заключение дружеството жалбоподател моли съда да отмени обжалваното определение на ПРС ,в частта, в която дружеството е осъдено да заплати адв.възнаграждение в размер на 480 лв.,като вместо него постанови друго, с което да бъде изменено постановеното от ПРС решение в частта за разноските,като се присъди справедлив размер на адв.възнаграждение , съответстващ на действителната и правна фактическа сложност на делото,като счита, че справедлив размер е сумата 240лв.с ДДС..

Ответникът по двете частни жалби И. В.- ищец пред РС Плевен, чрез своя пълномощник мл.адв.И. И. от САК, преупълномощена от АД “Б. и В.“ е депозирал писмени отговори в срока по чл.248 ал.2 ГПК,в които взема становище,че и двете частни жалби са неоснователни,а постановеното от ПРС определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.В двата писмени отговора са изложени идентични съображения.Посочено е,че на ищеца не е предоставено безплатно процесуално представителство по реда на чл.38,ал.2 ЗА,поради което доводите на ответниците в тази им част са неотносими.С ИМ са предявени 4 обективно съединени иска ,които са уважени ,като съгласно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за заплатеното адв.възнаграждение , дължимите разноски са съответно :1000лв.адв.възнаграждение за установителния иск за недействителност/чл.7,ал.1,т.4 от Наредба №1/;400лв. адв.възнаграждение по осъдителния иск за възнаградителна лихва/чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата/ и 400лв. адв.възнаграждение по осъдителния иск за поръчителство /по чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата/.Посочено е,че при обективно съединени искове материалният интерес се определя върху цената на всеки от исковете,а адв.възнаграждение се определя съгласно цената на всеки иск ,съобразно вида и броя на предявените искове.В тази насока е цитирана съдебна практика – определения на ВКС. Макар Наредбата да няма обвързващ за съда характер,същата следва да служи като ориентир при определяне размера на разноските за адв.възнаграждение, като в случая е определен хонорар,съответстващ на минимума,предвиден в Наредбата.Взето е становище, частните жалби са неоснователни,тъй като съдът вече е редуцирал претендирания от ищеца адв.хонорар,а възражението на ответниците,обосноваващо ниска правна и фактическа сложност е бланкетно и неподкрепено с доказателства.В заключение моли съда да остави без уважение депозираните частни жалби от „Кредисимо“ЕАД и от „АЙ ТРЪСТ“ЕООД като неоснователни.

Окръжният съд като прецени изложените в двете частни жалби оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

И двете частни жалби са подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от 3 надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което са допустими. Разгледани по същество са частично основателни.

От приложеното гр.д.№1551/2025г.по описа на ПРС се установява,че ищецът И. В. В. е предявил 4 иска,съответно срещу първия ответник „Кредисимо „ЕАД са предявени 2 обективно съединени иска по чл. 22 ЗПК за недействителност на договор за потребителски кредит №*******, сключен на **.**.****г.и иск по чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по този договор.Срещу втория ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД също са предявени 2 обективно съединени иска по чл.26 ал.1 ЗЗД за нищожност на договор за предоставяне на поръчителство,сключен на същата дата **.**.****г.и иск по чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по този договор.

С решение на ПРС №1470/07.10.2025г.постановено по гр.д.

№1551/2025г.така предявените искове са изцяло уважени.Със същото решение на ПРС на осн.чл.78 ал.1 ГПК „Кредисимо „ЕАД е осъдено да заплати на И. В.

В. сумата от 100лв.,разноски за държавна такса и сумата от 800лв.за адвокатско възнаграждение.С решението на ПРС на основание чл.78,ал.1 ГПК „АЙ ТРЪСТ“ЕООД е осъдено да заплати на И. В. В. В. сумата от 100лв.,разноски за държавна такса и сумата от 800лв.за адвокатско възнаграждение.

Решението на ПРС в частта,в която са уважени предявените искове не е обжалвано и видно от отбелязването е влязло в сила на 01.11.2025г.

В производството пред ПРС и двамата ответници „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД са депозирали молби по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските относно присъденото адв.възнаграждение.В молбите и на двете дружества не се претендира изменение на решението в частта,в която на осн.чл.78,ал.1 ГПК всяко от тях е осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 100лв.за държавна такса и в тази част решението на ПРС също е влязло в сила.

Основателни са изложените от И. В. възражения в отговорите на двете частни жалби ,че в случая не се касае за осъществена безплатна правна помощ на ищеца по реда на чл.38,ал.2 ЗА,като адв.възнаграждение на пълномощника на ищеца е по договор за правна защита и същото е платено. Съгласно представения списък по чл.80 ГПК е изплатено в брой адв. възнаграждение в размер на 1800лв.,съответно по исковете за недействителност 1000лв.и за всеки от исковете по чл.55 ЗЗД-по 400лв.

В производството пред ПРС и двамата ответници са направили възражение за прекомерност по реда на чл.78,ал.5 ГПК на адв.възнаграждение на пълномощника на ищеца.В мотивите на постановеното решение ПРС е приел,че тези възражения за прекомерност са основателни,като съобразявайки ниската правна и фактическа сложност на делото,съдът е редуцирал размера на адв.възнаграждение до 800лв.за всеки ответник ,като е счел,че за всеки от исковете се дължи минималния размер от 400лв. по чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата.

4

Окръжният съд споделя съображенията на ПРС,че са налице предпоставките на чл.78,ал.5 ГПК и заплатеното на пълномощника на ищеца адв.възнаграждение е прекомерно и не съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото,но счита,че намаленото от ПРС възнаграждение до размер на 800лв.също е прекомерно високо и следва да се намали.

В случая срещу всеки от двамата ответници са предявени 2 обективно съединени иска за недействителност на договор за кредит/поръчителство и по чл.55 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по недействителен договор.

Всеки от двата предявените искове срещу двамата ответници, които са уважени,са в защита на един интерес,основават се на едни и същи доказателства,по тях са изложени идентични доводи и твърдения и произтичат от едно и също правоотношение,съответно спрямо първия ответник – „Кредисимо“ЕАД това е сключеният между страните договор за потребителски кредит,а спрямо втория ответник“АЙ ТРЪСТ“ЕООД това е сключеният договор за предоставяне на поръчителство.Исковете срещу всеки един от ответниците са взаимно свързани ,като исковете по чл.55 ал.1 ЗЗД са обусловени от уважаване на исковете за нищожност на договора за потребителски кредит и на договора за поръчителство,като за тези искове не се налага събиране на допълнителни доказателства. Фактите,от които произтичат претендираните от ищеца права са едни и същи.В този смисъл за всеки от двата предявени иска срещу всеки от двамата ответнци се дължи заплащане на едно адвокатско възнаграждение.Претендиранато и изплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1800лв.,респ. по 900лв.срещу всеки от ответниците многократно надхвърля защитавания материален интерес по предявените искове.