Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 18.03.2024, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
Гражданско дело 1429/2022
Вид
Решение № 120
Подписан
18.03.2024
В сила
02.05.2024
Състав
Радосвета Добрева Станимирова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433 ал. 1 т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 531, ал. 1 · Търговски закон
  • чл.537 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Габрово, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радосвета Д. Станимирова при участието на секретаря Ина П. Георгиева като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело № 20224210101429 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. Д. М., ЕГН**********; От гр. Габрово, п.к. 5300, ул. ********* № 7; СРЕЩУ ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК121230735, Със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 81 Г, представлявано от Симеон Борисов Илиев;

Пр. основание: чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124 ал.1 от ГПК

Цена на иска: 21 271.09 лв., от които: главница - 8 150 лв. ведно със законна лихва от 20.04.2022 г. до 31.05.2022 г.,

10 347.62 лв. - неолихвяеми вземания,

804.20 лв. - присъдени разноски,

150 лв. - разноски по изпълнителното дело и

1 819.27 лв. - такси по тарифата към ЗЧСИ

ОТВЕТНАТА СТРАНА депозира писмен отговор в дадения й едномесечен срок.

В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ, че: Ответникът се е снабдил с изпълнителен лист от 13.11.2009 год. на Районен съд - гр. Севлиево по ч.гр.д. № 1418/2009 1 год. след констатация, че Заповед за изпълнение, издадена на основание чл. 417 и чл. 418 ГПК подлежи на изпълнение; Вземането произтича от запис на заповед от 19.11.2007 год., издадена в полза на ответника, което обстоятелство е видно от изпълнителния лист;

За събиране на вземането на 03.08.2011 г. срещу мен бе образувано изп.д. № 20118440402536 пред ЧСИ Стоян Якимов.

С постановление от 25.01.2022 г. на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК изпълнителното производство срещу мен бе прекратено поради перемция.

Въз основа настъпилата ех lege перемция и прекратяване на изпълнителното дело, изпълнителният лист бе изтеглен от това дело и По молба ответника с вх. № 07794 от 15.02.2022 г. пред ЧСИ Стоян Якимов е образувано изпълнително дело № 262/2022 г. на ЧСИ Стоян Якимов, което след констатация, че адресът на длъжника е извън района на действие на съдебния изпълнител е изпратено по подсъдност на ЧСИ Звезделина Парашкевова- Василева с per. № 734, район на действие - ОС-Габрово;

Въз основа на това изпращане по подсъдност пред ЧСИ Звезделина ПарашкевоваВасилева, пред нея е образувано изп.д. № 20227340400460 на 30.03.2022 год.

По това изп.дело с изх. № 6794/17.05.2022 год. до ищеца/длъжник в изпълнителното дело е изпратено съобщение и същият е уведомен, че дължи сумата от 23 698.47 лв., от които главница - 8150 лв. ведно със законна лихва от 20.04.2022 г. до 31.05.2022 г., 10347.62 лв. - неолихвяеми вземания, 804.20 лв. - присъдени разноски, 150 лв.

- разноски по изпълнителното дело и 1 819.27 лв. - такси по тарифата към ЗЧСИ, както и 2 334.56 лв. - публични държавни вземания, дължими към 31.05.2022 год.

Заявявам, че след лична проверка в деловодството на ЧСИ Стоян Якимов установих, че ПОСЛЕДНОТО ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ по изп.д. 20118440402536 е от 16.09.2016 год., когато е приключила с Постановление за възлагане, публична продан на мой недвижим имот;

В случая стабилизираната заповед за изпълнение, послужила като основание за издаване на изпълнителния лист е издадена без да се провежда исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора.

Съгласно чл. 531, ал. 1 ТЗ исковете по менителницата срещу платеца, които правила се прилагат и за записа на заповед, се погасяват с тригодишна погасителна давност, която след последното изпълнително действие по изпълнително дело по смисъла на т. 7 и т. 5 от исковата молба е изтекла към момента на образуването на новото изп.д. № 20227340400460 на 30.03.2022 год., образувано след настъпилата перемция, защото тече от 16.09.2016 год.

При тези твърдини обстоятелства считам, че възможността за принудително изпълнение на задължението на ищеца към ответника се е погасила по давност на 16.09.2019 год. тъй като процесното задължение произтича от запис на заповед и по отношение на него е приложима специалната норма на чл.531, ал.1 вр. чл.537 от ТЗ 2 предвиждаща 3 /три/ годишна давност.

И другите вземания като акцесорни вземания, се считат погасени в случай, че се приеме, че е погасено по давност главното вземане.

ИСКА ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ДАЙНЪРС

КЛУБ БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК 121230735, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 81 Г, че не дължа сумата от 21 271.09 лв., от които главница - 8 150 лв. ведно със законна лихва от 20.04.2022 г. до 31.05.2022 г.,

10 347.62 лв. - неолихвяеми вземания,

804.20 лв. - присъдени разноски,

150 лв. - разноски по изпълнителното дело и

1 819.27 лв. - такси по тарифата към ЗЧСИ, претендирана след издаден изпълнителен лист от 13.11.2009 год. на Районен съд гр. Севлиево по ч.гр.д. № 1418/2009 год. за вземане, което произтича от запис на заповед от 19.11.2007 г., за която е образувано изп.д. № 20227340400460 от ЧСИ Звезделина Парашкевова- Василева като погасена по давност.

Претендира при положително за мен съдебно решение да ми присъдите и сторените по делото разноски в размер на заплатената държавна такса и за адвокатско възнаграждение.

По процесуалната допустимост на предявения иск заявявам следното: С иска по чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът в изпълнителния процес може да оспори едно признато по съдебен ред вземане, въз основа на правопогасяващ факт - в настоящия случай - погасителна давност, настъпила след издаването на процесния изпълнителен лист. Правният интерес от така предявения иск се извежда от наличието на образувано изпълнително производство, по което длъжникът отрича съществуването на изпълняемото право. Когато искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е основан на изтекла погасителна давност, за неговата основателност е необходимо да бъдат съобразени изтеклият период от време и фактическите основания, водещи до спиране и прекъсване на давността. В тази връзка е необходимо да се изтъкне, че погасителната давност като юридически факт представлява изтекъл период от време, на който законът придава определени правни последици, водещи до препятстване на принудителното изпълнение на задължението. Изтеклата давност обаче не води до погасяване на задължението, а го превръща в така нареченото естествено задължение, арг. от чл. 118 ЗЗД, с произтичащите от това правни последици. Същевременно според правилото на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно, като цитираната правна норма е от императивен характер. Тя е насочена както спрямо правораздавателните органи, така и спрямо органите по принудителното изпълнение, като нито един държавен или друг орган, натоварен с функцията по изпълнението, не може да зачете служебно последиците на изтеклата давност. Казано с други думи, съдебният изпълнител не може да откаже извършването на поисканите от взискателя изпълнителни действия с довод, че давността е изтекла. Нещо повече дори и длъжникът да възрази за изтекла давност пред съдебния изпълнител, то това възражение е без правна стойност, тъй като съдебният изпълнител не е правораздавателен орган и не може да отрече съществуването на подлежащото на изпълнение материално право. Ето защо дори и да е налице погасено по давност вземане, без предявен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, вземането може както да бъде признато по съдебен ред, така и спрямо него да бъде осъществено принудително изпълнение. Защита на длъжника в исковия процес се осъществява в изпълнителното производство чрез 3 предявяването на иск по чл. 439, ал. 1 ГПК. Именно тези съображения обуславят процесуалната допустимост на предявения иск. С Определение № 956 от 22.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 886/2010 г., I т.о., ТК е прието, че разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда. По основателността на иска: В настоящото производство ищецът носи доказателствената тежест относно всички факти, които извлича за себе си като правни последици и за които претендира, че са настъпили. На доказване от ищецът в настоящото производство подлежат фактите, които изключват и погасяват спорното право, т.е. установяват липсата на вземане. При подготовката за предявяване на настоящия иск и след консултация с адвокат, за мен стана ясно, че аз следва да докажа моите твърдения за изтекла в моя полза погасителна давност. Поисках от ЧСИ Стоян Якимов с молба от 31.05.2022 г. да бъда снабден със заверен препис от изп.д. 20118440402536, но без излагането на каквито и да е мотиви ми бе отказано. Това препятства прилагането към исковата молба на писмени доказателства относно твърденията ми, изложени по-горе в т. 7, което на основание чл. 127 ал. 2 ГПК съм длъжен да сторя още с подаването на исковата молба. Допълнително изложение: ЧСИ Звезделина Парашкевова- Василева ми изпрати съобщение по смисъла на т. 6. Към него бе приложено и копие от изпълнителния лист. След внимателен прочит на отбелязванията върху него установих, че е поставен щемпел за последно изпълнително действие на 13.03.2018 г. като заявявам, че аз не съм уведомен за такова; при проверката на място в офиса на ЧСИ Стоян Якимов липсваше молба от взискателя за извършване на изпълнително действие с входящ номер от тази дата, както и по отношение на моята правна сфера не са предприемани принудителни действия отпреди тази дата - 13.03.2018 г. до сочената от мен дата на последно изпълнително действие - 16.09.2016 г. Това е причината и да не въвеждам твърдение в този смисъл с исковата молба, което освен, че е невярно, няма да успея да докажа. Но дори и по делото да бъдат въведени такива твърдения с отговора на исковата молба, както и да бъдат ангажирани доказателства, то те няма да променят крайния ми извод, че възможността за принудително изпълнение на задължението на ищеца към ответника се е погасила по давност, защото дори и от тази дата- 13.03.2018 г. до 15.02.2022 год., която е датата на повторното входиране на изпълнителния лист след перемцията, са изтекли повече от 3 години.

ОТВЕТНАТА СТРАНА ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК121230735 ;

ЧРЕЗ ЮРК. И. Н. - ПЪЛНОМОЩНИК СЪДЕБЕН АДРЕС: ГР. СОФИЯ, 1404 БУЛ.

БЪЛГАРИЯ №81Г; [email protected]; взема следното становище в ПИСМЕН ОТГОВОР в срока по чл.131 от ГПК: Становище по допустимостта на иска- Преди всичко считам, че исковата молба е недопустима, предвид съдържащите се в нея противоречия между фактическите твърдения на ищеца и искането към съда. Искът следва да бъде счетен за недопустим, тъй като не са налице процесуалните предпоставки за предявяването му.

Становище относно основателността на иска- В случай, че приемете исковата молба за редовна и допустима, считам, че тя е изцяло неоснователна, а предявените в нея искове недоказани. Оспорвам изцяло предявеният иск като неоснователен и недоказан, във връзка с което правя следните възражения: С приложените към исковата молба твърдения и писмени доказателства не се установява по категоричен начин факта, че правото на принудително изпълнение върху вземанията ни е погасено по давност, още повече, че самото ни вземане е погасено по давност. Видно от изложеното в нея е вярно, че с изпълнителен лист, издаден на 13.11.2009г. по ч.гр.дело № 1418/2009г. на PC - Габрово ответникът в настоящото производство "Дайнърс Клуб България" АД е образувал изпълнително дело за събиране на присъдените суми при ЧСИ Стоян Якимов под негов номер 20118440402536, като по него през годините регулярно са извършвани надлежни изпълнителни действия, които са годни и са достатъчно основание за прекъсване на 4 давностния срок. Ищцовата страна неправилно насочва съда към тезата си, че датата на последното валидно изпълнително действие по него е от 16.09.2016г., когато от ЧСИ Якимов било издадено Постановление за възлагане на недвижим имот на длъжника.

Категорично се противопоставяме на това, тъй като по това дело с № 2536/2011г. ЧСИ Якимов нито е провеждал публична продан, нито е издавал постановление за възлагане, като в тази връзка очевидно няма как посочената от ищцовата страна дата 16.09.2016г. да се вземе предвид. Както посочихме и по-горе през всичките години, през които делото е било при ЧСИ Якимов регулярно взискателя ..Дайнърс Клуб България" АД е депозирал надлежно молби с искане за предприемане на изпълнителни действия, като дори и през март месец 2018г. видно и от книжата по него е налице валидно входирана от взискателя молба за предприемане на изпълнителни действия, която ищеца умишлено според нас не посочва, въпреки че съвсем ясно може да бъде видяна от книжата по делото. По изпълнителното дело през всичките години и до настоящият момент при вече образуваното ново изпълнително дело са налагани регулярно в законосъобразните срокове множество запори на длъжникаищец, но до момента погасителни суми от негова страна не са постъпвали, въпреки, че самият той е бил редовно уведомен за образуване на делото и за тяхната дължимост, но умишлено не е погасяват, въпреки, че е изразходил в цялост предоставения му кредитен лимит. Във връзка с всички горепосочени от нас факти и обстоятелства, правим и възражение за прекомерност на претендираният от ищцовата страна адвокатски хонорар, който явно не кореспондира с установените размери на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. ИСКА ДА СЕ ОТХВЪРЛИ изцяло като неоснователен и недоказан предявеният от ищеца М. Д. М. ЕГН **********срещу „Дайнърс Клуб България" АД отрицателен установителен иск, че вземанията, които ..Дайнърс Клуб България" АД има спрямо него са погасени по давност, както и че е настъпила давност спрямо правото ни на принудително изпълнение относно вземанията ни.