Решение № 2553 от 19.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2553 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100514578 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 20133898 от 07.06.2021 г., постановено по гр. д. № 26361/2019 г. по описа на СРС, ГО, 88 състав, е признато за установено по предявените от К. С. Б. и С. С. Б. срещу А. Е. С., положителни установителни искове, че А. Е. С. дължи на К. С. Б. и С. С. Б., следните суми: на всеки един от ищците по 4 175, 16 лв. - обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за периода м.03.2013 г. - 25.01.2018 г. включително, представляваща дължимото обезщетение за ползите, от които са били лишени К. С. Б. и С. С. Б. поради невъзможността да ползват собствените си общо 1/3 ид. ч. (или за всеки един от ищците по 1/6 ид. ч.) от целия първи етаж на триетажна жилищна сграда в гр. София, ул. „****, преустроен в два самостоятелни обекта с идентификатор *** и с идентификатор ***, ведно със законната лихва от 23.04.2018 г. до окончателното заплащане, както и на всеки един от ищците по 386, 76 лв. - обезщетение за забава за периода 01.03.2015 г. 01.03.2018 г., за които суми е издадена заповедта за изпълнение от 03.05.2018 г. (допълнена с допълнителна заповед за изпълнение от 03.08.2018 г.) по ч. гр. д. № 20930/2018 г. по описа на СРС, 88 състав, като са отхвърлени претенциите на К. С. Б. и С. С. Б. за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за разликата над присъдените суми от по 4 175, 16 лв. до пълните предявени размери от по 4 649, 40 лв. и претенциите за обезщетение за забава за разликата над присъдените суми от по 386, 76 лв. до пълните предявени размери от по 413, 48 лв. Признато е за установено, по предявените от К. С. Б. и С. С. Б. срещу Р. А. Е., положителни установителни искове, че Р. А. Е. дължи на К. С. Б. и С. С. Б., следните суми: на всеки един от ищците по 1 953, 1

42 лв. - обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за периода м.03.2013 г. - 25.01.2018 г. включително, представляваща дължимото обезщетение за ползите, от които са били лишени К. С. Б. и С. С. Б. поради невъзможността да ползват собствените си общо 1/3 ид. ч. (или за всеки един от ищците по 1/6 ид. ч.) от целия първи етаж на триетажна жилищна сграда в гр. София, ул. „****, преустроен в два самостоятелни обекта с идентификатор *** и с идентификатор ***, ведно със законната лихва от 23.04.2018 г. до окончателното заплащане, както и на всеки един от ищците по 180, 95 лв. обезщетение за забава за периода 01.03.2015 г. - 01.03.2018 г., за които суми е издадена заповедта за изпълнение от 03.05.2018 г. (допълнена с допълнителна, заповед за изпълнение от 03.08.2018 г.) по ч. гр. д. № 20930/2018 г. по описа на СРС, 88 състав, като са отхвърлени претенциите на К. С. Б. и С. С. Б. за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за разликата над присъдените суми от по 1 953, 42 лв. до пълните предявени размери от по 2 175, 30 лв. и претенциите за обезщетение за забава за разликата над присъдените суми от по 180, 95 лв. до пълните предявени размери от по 193, 45 лв. Признато е за установено по предявените от К. С. Б. и С. С. Б. срещу Е.

А. Е., че Е. А. Е. дължи на К. С. Б. и С. С. Б., следните суми: на всеки един от ищците по 1 953, 42 лв. - обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за периода м.03.2013 г. - 25.01.2018 г. включително, представляваща дължимото обезщетение за ползите, от които са били лишени К. С. Б. и С. С. Б. поради невъзможността да ползват собствените си общо 1/3 ид. ч. (или за всеки един от ищците по 1/6 ид. ч.) от целия първи етаж на триетажна жилищна сграда в гр. София, ул.

„****, преустроен в два самостоятелни обекта с идентификатор *** и с идентификатор ***, ведно със законната лихва от 23.04.2018 г. до окончателното заплащане, както и на всеки един от ищците по 180.95 лв. -обезщетение за забава за периода 01.03.2015 г. 01.03.2018 г., за които суми е издадена заповедта за изпълнение от 03.05.2018 г. (допълнена с допълнителна заповед за изпълнение от 03.08.2018 г.) по ч. гр. д. № 20930/2018 г. по описа на СРС, 88 състав, като са отхвърлени претенциите на К. С. Б. и С. С. Б. за заплащане на обезщетение по чл.31, ал. 2 ЗС за разликата над присъдените суми от по 1 953, 42 лв. до пълните предявени размери от по 2 175, 30 лв. и претенциите за обезщетение за забава за разликата над присъдените суми от по 180, 95 лв. до пълните предявени размери от по 193, 45 лв. А. Е. С. е осъден да заплати на К. С. Б. и С. С. Б., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 597, 70 лв. - разноски по ч. гр. д. № 20930/2018 г. по описа на СРС, 88 състав и настоящото производство по съразмерност. Р. А. Е. е осъден да заплати на К. С. Б. и С. С. Б., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 279, 64 лв. - разноски по ч. гр. д. № 20930/2018 г. по описа на СРС, 88 състав и настоящото производство по съразмерност. Е. А.

Е. да заплати на К. С. Б. и С. С. Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 279, 64 лв. - разноски по ч. гр. д. № 20930/2018 г. по описа на СРС, 88 състав и настоящото производство по съразмерност.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от Р. А. Е., А. Е. С. и Е. А. Е..

Излагат съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Считат, че неправилно решаващият съд е приел, че изпратената на 20.02.2012 г. покана е достатъчна, за да се приеме, че дължат обезщетение за лишаване от ползване, независимо от факта, че ответниците никога не са се 2 явили да получат достъп до имота. Твърдят, че никога реално не са пречили на ищците да влязат в имота. Ищците ползвали целия трети етаж от къщата и никога не са заявили реално намерение да ползват част от първия етаж, не са се явявали на място, за да получат достъп. В делбеното производство като страна е участвала А.-М.Г. Е.а. Твърдят, че до Е. Е. и Р. Е. покана не е била изпращана. След смъртта на А. Е.а на 15.04.2022 г. ищците не са заявили желание да ползват имота. Към 20.02.2012 г. Р. Е. и Е. Е. не са съсобственици в недвижимия имот. По делото е представена отправена покана от друг съделител, а не от ищците. След получаване на поканата, ответниците незабавно са предали имота. Ответникът А. Е. никога не е пречил да се ползва собствеността. Твърди, че Р. Е. е носил ключовете за музикалния клуб в съдебно заседание, но никой не е поискал да ги вземе. Решаващият съд не е обсъдил възражението им, че са налице разлики в производството по чл.410 ГПК и предявения установителен иск. Първоначално е отправено искане за солидарно осъждане на отвениците, а впоследствие е уточнено, че сумата се претендира разделно от ответниците. Твърдят, че Р. и Е. Е.и не ползвали имота и не са пречили на друг да го ползва. Е. Е. живеел извън България и е идвал само веднъж в България. Ответниците са ползвали само първия етаж, който са ремонтирали и поддържани, съгласно постановеното в делбеното производство решение претендираното обезщетение е за период, през който всички съделители са имали квоти в съсобствеността и от двата етажа, то следва да се разглеждат заедно и са се вземе предвид квотата на съсобственост в двата етажа. Едва след решението във втората фаза на делбата се извършва разделяне на обектите и тяхното възлагане. По делото е представено решение от втората фаза на съдебната делба, с което е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване до 25.04.2016 г., като решението в тази част е влязло в сила, като необжалвано. Считат, че обжалваното решение противоречи на влязлото в сила съдебно решение. Молят съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли иззяло предявените искове. Претендират сторените по делото разноски.

С определение 26.09.2021 г., постановено по горепосоченото дело, е оставено без уважение искането на ответниците за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от С. С. Б. и К. С. Б., с който я оспорват. Излагат съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Твърдят, че между същите страни за други периоди са постановени влезли в сила съдебни решения. В тези производства е установено, че единствено семейство Е.и са ползвали целия първи етаж.

Съгласно формираната съдебна практика за личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият собственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на семейството или чрез трето лице, на което той безвъзмездно я е предоставил.

С оглед на това считат, че без значение за спора са доводите на жалбоподателя, че членове на семейството живеят извън страната, че ищците са изключителни собственици на третия етаж, че първите претенции са отправени към А. С. и А. Г. Е.а, както че имали идеални части от втория етаж, който не ползвали. По делото са ангажирани писмени доказателства, въз 3 основа на които решаващият съд е установил, че ищците са отправяли многократно покани за ползване на имота и предоставяне на ключ от същия до ответниците, като не се установи те да са предоставили на ищците възможност да ползват имота, респ. да предоставят ключ от същия. Едва на 19.07.2018 г. е предоставен ключ от Р. Е.. Наследник, който не се е отказал от наследството, наследява всички права и задължения на своя наследодател, поради което счита, че са неоснователни доводите на жалбоподателите, че до тях не е била отправяна покана. В хода на исковото производство са конкретизирали исковата си претенция по указания на съда. Считат, че с тези уточнения по никакъв начин се са излезли от пределите на заповедното производство и предмета на същото, а претендираните в исковото производство вземания съвпадат с тези в заповедното производство. Съгласно съдебната практика, ако не е установи основание за солидарност, исковете се уважават в режим на разделност, а не се отхвърлят. Поддържат, че е налице идентичност на фактите, от които поизтича материалното субективно право, в какво се състои правото, както и кои са носителите на правоотношението.

Твърдят, че не всички съделители са имали идеални части от двата етажа.

След като ответниците притежават 1/3 ид. ч. от първия етаж, нямат право да ползват целия първи етаж. Молят съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендират сторените по делото разноски.

Срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК е депозирана частна жалба от ответниците. Излагат съображения, че с постановеното по делото съдебно решение неправилно е разпределена отговорността за разноските.

Твърдят, че подписаните от адв. А. молби не са изготвени от него. Също така определеният от съда размер на възнаграждението значително надвишава минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърдят, че адв. А. не е присъствал в съдебни заседания. Молят съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата им за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ищците, с които я оспорват. Считат, че същата е просрочена, тъй като не е депозирана в едноседмичен срок. Процесуалното представителство в исковото производство е осъществявано от адв. И. А. въз основа на договор за оказване на безплатна правна помощ. Не оспорват обстоятелството, че С.

Б. и К. Б. са вписани адвокати към САК, както и че са близки приятели и колеги. Това обаче не е пречка да им окаже безплатна правна помощ. Твърди, че по делото са извършени множество процесуални действия, за което му се дължи адвокатско възнаграждение. Молят съда да остави без уважение частната жалба.

Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници жалбоподателят А. Е. С. е поминал в хода на висящия процес – на 07.04.2022 г., като е оставил за свои наследници по закон Е. А. Е. и Р. А. Е. – негови синове.

С определение, постановено в проведеното на 18.11.2022 г. открито съдебно заседание съдът е заличил като страна по делото А. Е. С. и на негово място са конституирани наследниците му по закон – Е. А. Е. и Р. А. Е..