Определение № 14254 от 24.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14254 гр. София, 24.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 6-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ангелова като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Гражданско дело № 20251100107414 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 и следващите от КМЧП.

Образувано е по искова молба, с вх. № 80411/01.07.2025 г., подадена от Е. Х., гражданка на Република Гърция, родена на ********** г.1 с лична карта № ********, издадена на 13.02.2013 г., която моли да бъде признато Решение № 388 от 28.01.2025 г. , постановено от Районен съд Атина, Република Гърция, с което лицето Г. Х. е поставен по пълно запрещение. Не се сочи ответник.

Съдът при преценка на редовността и допустимостта на исковата молба, намира, че е сезиран с недопустим иск, предвид следното :

С нормата на чл. 118 от КМЧП са уредени два вида признаване на чуждестранни решения (с изключение на осъдителните решения, които са предмет на съдебната процедура по чл. 119 от КМЧП) : пряко признаване от органа, пред който решението се представя, без необходимост от съдебно производство-чл. 118, ал. 1 от КМЧП, и непряко признаване по съдебен ред, чрез предявяване на установителен иск пред Софийски градски съд-чл. 118, ал. 2 от КМЧП.

Законодателят е предвидил признаването на чуждестранното съдебно решение да се извършва пряко от органа, пред който то следва да се предяви-съответното длъжностно лице по гражданското състояние. При положение, че този орган откаже признаване на решението и неговият отказ, обективиран в съответния индивидуален административен акт, влезе в сила, се поражда спор и едва тогава може да се предяви установителният иск пред Софийски градски съд, който се разглежда по реда на чл.

118, ал. 2 във връзка с чл. 117 от КМЧП.

Когато се касае до чуждестранно съдебно решение за поставяне на едно лице под запрещение, което е конститутивно по своя характер, представянето му от заинтересованото лице пред компетентния административен орган (длъжностното лице по гражданското състояние) за признаване у нас означава искане да се признаят правните последици на решението - силата на присъдено нещо относно дееспособността на ответника и невъзможността му, поради това, че страда от душевна болест или слабоумие да се грижи сам за своите работи, и промяната на 1 гражданския статус на това лице (конститутивно действие). Именно длъжностното лице по гражданското състояние трябва да прецени условията по чл. 117 от КМЧП, защото то разполага със съответната информация за наличието на друго решение, противоречащо на решението, чието признаване се иска (например, постановено е вече друго решение, с което лицето е поставено под запрещение или искът за това е отхвърлен, поради липса на предвидените за това критерии). Ако българският административен орган приеме, че не е налице някое от условията на чл. 117 от КМЧП, тогава заинтересованото лице може да иска признаването на чуждестранното решение по съдебен ред, като предяви установителен иск пред Софийски градски съд.

Или иск за признаването на чуждестранното решение може да бъде предявен, само ако то не бъде признато от компетентния административен орган-чл. 118, ал. 2 от КМЧП.

В този смисъл е и съдебната практика, касаеща процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл. 118, ал. 2 от КМЧП, която константно приема, че писменият отказ на органа да признае чуждестранното решение е предпоставка за завеждане на установителния иск пред Софийски градски съд (например Решение № 23:13.02.2006 г. по гр. д. № 638/2005 г., ІІ Г.О. на ВКС; Определение№ 416/23.07.2009 г. по ч. гр. д. № 149/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и много други).

В настоящия случай ищцата не е ползвала способа на прякото признаване на чуждестранното решение от съответния орган, а директно е сезирала съда. При това положение, предвид липсата на спор относно условията за признаване на решението за поставяне на лицето Г. Х. под запрещение, установителния иск по чл. 118, ал. 2 във връзка с чл. 117 от КМЧП се явява недопустим.

При това положение, исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото - да прекрати като процесуално недопустимо по смисъла на чл. 130 от ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 130 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба, вх. № 80411 от 01.07.2025 г. по описа на настоящия съд, и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по гражданско дело № 7414 по описа за 2025 г. на СГС, Гражданско отделение-Брачни състави, VІ-ти брачен състав.

НЕЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето определение да се връчи на ищцата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2