Решение № 944 от 06.04.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 944 гр. Варна, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20213110104113 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от П. М. М., ЕГН ********** с адрес гр.

*********** искове 1. срещу Б. К. Н., ЕГН ********** и П. ИВ. Н., ЕГН **********, двамата с адрес гр. ******* за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик въз основа на договор за покупко- продажба по НА 175/25.11.2002г. на реална част с площ от 23,51кв.м. от ПИ № *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници на реалната част: ПИ № *** и останалата част от ПИ № *** защрихована в червен цвят на скицата на лист 25 от делото, като е допусната грешка в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК и погрешно спорната реална част с площ от 23,51кв.м от ПИ № 2552.2253 е отразена като принадлежаща част към ПИ № 2552.2255, на основание чл. 54 ЗКИР; 2. срещу Р. Г. Г. , ЕГН **********, с адрес гр. **** за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик въз основа на договор за покупкопродажба по НА 175/25.11.2002г. на реална част с площ от 28,14кв.м. от ПИ № *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници на реалната част: ПИ № *** и останалата част от ПИ № *** защрихована в син цвят на скицата на лист 24 от делото, като е допусната грешка в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-1892/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК и погрешно спорната реална част с площ от 28,14кв.м от ПИ № 2552.2253 е отразена като принадлежаща част към ПИ № 2552.2256 и осъждане ответника да предаде на ищцата владението върху процесната реална част, на основание чл. 108 ЗС.

Ищците основават активната си материалноправна легитимация по исковете за собственост, твърдейки в исковата молба и уточняващите я следното: С договор за покупкопродажба обективиран в НА № 175/25.11.2002г. на нотариус рег. № 192 е придобила право на собственост върху недвижим имот представляващ лозе с площ от 525кв.м.

1 представляващо парцел пл. 3060-Б по плана на жк Изгрев при граници- път, парцел 3060-В, парцел 3060 и парцел 3059. Със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК са одобрени КККР, с последно изменение от 19.12.2016г., с което придобитият от нея имот става с идентификатор 2552.2253. Твърди, че по действащата КК реални части от имота й попадат в съседните имоти, собственост на ответниците. Ответниците Б. и П. Н.и са собственици на имот 2552.2255 въз основа на договор за покупко- продажба от 18.03.1994г. по НА № 89/1994г., а ответницата Г. на ПИ 2552.2256 въз основа на договор за дарение от 19.04.1991г. по НА 175/1991г. След извършено от ищцата геодезическо заснемане на имота й, установила, че 23,51кв.м. от него са погрешно заснети като част от ПИ 2255, а 28,14кв.м. като част от ПИ 2256. Твърди, че допреди 2години оградата с ПИ 2256 е била поставена на имотната граница между двата имота, а ответницата Г. я е преместила по границата по одобрената КК и е отказала да предаде владението върху процесната реална част от 28,14квм. Със заявлението от 23.10.2017г. ищцата е поискала изменение на КК по отношение на имота й чрез отразяване материализираната имотна граница на имота й, така както е установена с геодезически измервания на място. Исканата промяна е обхванала имотите на ответниците. Със заповед № 18-162-04.01.2019г. на Началника на СГКК Варна е отказано исканото изменение. Тази заповед е обжалвана и с решение на ВАС по адм.д. № 2295/2020г. жалбата на ищцата е отхвърлена, поради наличие на спор за материално право.

Твърди, че е налице съществено разминаване извън допустимите стойности на чл.18, ал. 4 Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. на МРРБ за съдържанието, издаването и поддържането на КККР на материализираните на място граници с тези на имота й определени с преки геодезически измервания на място по съществуващите огради. Невъзможността тази грешка да бъде отстранена по адм. ред обосновава правния интерес от търсената понастоящем защита. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който исковете се оспорват като недопустими, евентуално неоснователен. Оспорват да е налице твърдяната грешка в заснемане имотната граница на имотите им, като твърдят, че те са отразени в КК по трайноустановените на място граници, в които ги владеят повече от 10г. и са тяхна собственост. Ако и да има разлики в границите, твърди се те да са в рамките на допустимите отклонения по Наредба № РД-02-20-5/2016г. Оспорват ищцата да притежава права върху процесните реални части. Твърдят, че владеят имотите си в границите по КК, както са ги придобили въз основа на договори за покупко- продажба и дарение, а в евентуалност по давностно владение осъществявано повече от 10г., установено още преди ищцата да придобие правото на собственост върху ПИ 2253. Посочват, че през годините ищцата е подавала всевъзможни жалби и искания до различни институции относно разрешения за строеж, извършвано от Г. строителство в имота си, самоуправство и прочие. Инициирала била производство по „прокарване на временен път“ през имота на Г., отменено с решение на ВАС по адм.д. № 1484/2006г. Впоследствие със заповед № 3907/20.10.2014г. на кмета на община Варна й е разрешено прокарване на временен път през имота на ищцата и по границата от север на имота на ответниците Н.и изцяло по трасето на действащ ПУР.

Оспорват да е налице каквото и да е правно или фактическо основание, въз основа на което ищцата да е собственик на процесните реални части от имотите им. Твърдят, че имотът й е запуснат и изоставен от нея, обрасъл с диворастящи храсти и треви. Имотът на ищцата, този на ответниците Н.и и имоти 2252 и 2254 по КП на Франга дере до домуз дере от 1973г. е представлявал имот пл. № 3060- лозе с площ от 2100кв.м. С решение по гр.д. № 1461/1977г. на ВРС имотът е бил поделен на четири дяла, за което в КП са били отразени четири ПИдял I- имот пл. 3060А с площ от 525кв.м.; дял II- имот пл. 3060 Б с площ от 525кв.м., дял IIIимот пл. № 3060В с площ от 525кв.м. и дял IV- имот пл. 3060 с площ от 525кв.м., като при делбата не е бил предвиден транспортен достъп до имот пл. 3060А и пл. 3060В. Ищцата е придобила имот пл. 3060Б, Н.и имот пл. 3060А, граничещи от юг с имота на ответницата Г. с пл.3059. Със заповед № РД-02-14-121/07.04.1987г. на КСА е одобрен нов РП, като имотът 2 на ищцата е бил урегулиран в УПИ XIII-3060Б, на Н.и в УПИ IX-3060А, а на Г. като две УПИ- УПИ XV-3059 и УПИ XII- 3059. Със заповед № Г-26/13.01.2005г. на кмета на район Приморски е одобрен ПУП- ПРЗ за нов УПИ XII- 3059, кв.30 по плана на жк Изгрев. С разрешение за строеж № 83/14.02.2007г. е разрешено изграждане в имота на Г. на две жилищни сгради с гаражи, а с разрешение за строеж № 161/13.03.2007г. и на масивна ограда с височина 0,6м. и ажурна част от 2,2м. разположена по северната регулационна граница към ПИ 3060Б. Оградата е била изградена още 2007г. и се твърди, че е съответна на границата по действащата КК. С решение № 552-6/27 и 27.07.2012г. на ОбС Варна е одобрен ПУП-ПУР на кв. Изгрев на основата на действащата КК, по който е бил предвиден транспортен достъп до имота на ищцата чрез отнемане на част от нейния имот и включването му в тупик с ширина от 3,5м., преминавайки през имота на Н.и по линия тангираща по стена на сградата на Н.и и отнемаща част от техния имот и от съседния 2254.

По искане на ищцата е одобрено прокарване на временен път до имота й през имоти 2255 и 2254 по трасето на одобрената улична регулация, като е одобрен и размер на обезщетенията, които следва да плаща за това до провеждане на отчуждителни производства по прилагане на ПУР. Твърдят, че ищцата никога не е владяла имота си, респ. части от имотите на ответниците, поради което и оспорват се твърденията оградата на имота с Г. да е била местена преди 2години. Посочват, че границата е трайно установена от 2007г. с изграждането на оградата по издаденото разрешение за строеж и правилно е заснета в КК.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. Ищцата ангажира писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове за собственост с правно основание чл. 54 ЗКИР и чл. 108 ЗС.

Възражението на ответниците за недопустимост на производството съдът приема за неоснователно. Съображения за това е изложил в определението си по чл. 140 ГПК, основания за ревизия на които не са налице, поради което и препраща към тях без да ги приповтаря.

Характерът на спора възлага в доказателствената тежест на ищцата да установи твърденията си, че е собственик на процесните реални части на въведеното придобивно основание- договор за покупко- продажба обективиран в НА № 175/25.11.2002г. процесните реални части, от които са били погрешно заснети като части от имотите на ответниците при одобряване на КККР със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, както и че спорната реална част от 28,14кв.м. ПИ 2256 се владее от ответника Г.. Съответно в тежест на ответниците е установяване наведените от тях положителни правоизключващи възражения по иска, от които черпят благоприятни за себе си правни последици и в частност, че спорните реални части се владеят от тях на правно основание- въз основа договор за покупко- продажба от 18.03.1994г. по НА № 89/1994г. и договор за дарение от 19.04.1991г. по НА 175/1991г., евентуално по давностно владение осъществявано от придобиването им и то в границите нанесени при одобряването на кадастралната карта през 2008г.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че:

С влязло в сила решение по гр.д. № 1461/1977г. на ВРС /л.76 и сл./ е извършена съдебна делба, като: в дял на О. К.а Т. е поставен дял I от заключението на в.л. от лозе в местност Голяма Кокарджа с площ от 525кв.м. при съседи- път, С.А., З.Ф., и Р.Ф., ведно с построените в него кьошк и навеси; в дял на З.Ф. е поставен дял II от заключението на в.л. от лозе в местност Голяма Кокарджа с площ от 525кв.м. при съседи- К.А., И.Г., С.А. и О. Т.;

3 в дял на С.Ф. е поставен дял III от заключението на в.л. от лозе в местност Голяма Кокарджа с площ от 525кв.м. при съседи- И.Г., М.Ж., Р.Ф. и З.Ф.; в дял на Р.Ф. е поставен е поставен дял IV от заключението на в.л. от лозе в местност Голяма Кокарджа с площ от 525кв.м. при съседи- път, О. Т., З.Ф., С.Ф. и М.Ж..

С НА за покупко- продажба № 175/25.11.2002г. /л.8/ ищцата е придобила собствеността върху имот- нива, в местност Голяма Кокарджа, жк Изгрев № 3060-Б, представляващо парцел пл.№3060-Б, с площ от 525кв.м. при граници: път, парцел пл. № 3060-В, парцел пл. № 3060 и 3059.

С НА за покупко- продажба № 89/18.03.1994г. /л.9/ Б.Н., по време на брака си с ответницата П.Н. са придобили 5/6ид.ч. от имот- дворно място, в гр. Варна, жк Изгрев пл.№ 3060-А с площ от 525кв.м. при граници: улица, парцели пл. № 3058-А, пл. № 3059, пл.№ 3060-Б и 3060, ведно с 5/6ид.ч. от построения в него паянтов кьошк.

С НА за дарение № 175/19.04.1991г. /л.10/ Р.Г. е придобила собствеността върху имот- дворно място с площ 1000кв.м. в землището на гр. Варна, представляващо имот пл.

3059, кв. 137 на жк. Стойко Пеев при граници: път, И.И., Г.Г. и С.Г..

Със заявление от 23.10.2017г. до АГКК ищцата е поискала изменение на КК чрез промяна на общата граница между имоти с идентификатори 2552.2256, 2552.2255, 2552.2253 и 2552.2252. Със заповед № 18-162-04.01.2019г. исканото изменение е отказано от Началника на СГКК Варна. Подадената срещу него жалба е била отхвърлена с влязло в сила решение № 13228/26.10.2020г. по адм.д. № 2295/2020г. на ВАС.