Решение № 176 от 21.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. София, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Д. К. Ар. като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600051 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.327 НПК вр.чл.318 НПК,като е образувано по въззивна жалба вх.№262619-957/01.10.2021 година на Окръжен съд гр. Видин,вх.№835/17.01.2022 година на Апелативен съд гр.София,подадена от П. Д. /P. G./, унгарски гражданин,номер на лична карта ***,номер по паспорт BJ***,роден на *** година в Република Унгария,с адрес по местоживеене Република Унгария,гр. ***,ул. “***“ № ***,чрез защитник адв.Т. П. Н. о т АК гр.Хасково , против присъда №94/21.09.2021 година на Окръжен съд гр.Видин,постановена по нохд №57/2020 година по описа на съда.

С атакуваната присъда съда е признал подсъдимия П. Д. /P. G./,с установена по делото самоличност,роден на

*** година в

Република

Унгария,унгарски гражданин,неосъждан,номер на лична карта ***,номер по паспорт BJ***,адрес по местоживеене в Република Унгария,гр. ***,ул.“***“ № *** за ВИНОВЕН в това ,че на 30.11.2019 година на ГКПП Видин,Дунав мост 2,без знанието и разрешението на митниците,при излизане от Република България с автомобил марка „Мерцедес“,модел „Спринтер“,унгарски peг.№ ***,направил опит да пренесе през границата на страната стоки за търговски цели в големи размери,укрити в 6 броя хладилни чанти и във фабрична кухина под шофьорската седалка на обща стойност 959 524.87 лева:

-20 689.87 грама златни бижута и накити 14 карата с печат на тях 585 и 3.61 грама златни бижута с чистота 18 карата,на обща стойност 950 244.62 лева, 1

-5 броя златни часовници марка „Женев“ с общо тегло 107.9 грама с чистота на златото 14 карата на стойност 6000 лева,

-сребърни бижута с чистота 925,с общо тегло 1620.25 грама на стойност 1620.25 лева, -7 броя дамски сребърни часовници марка „Кварц“ с общо тегло 203.95 грама,сребро проба 925, на стойност 1260 лева и

-5 броя часовници от неблагороден метал на стойност 400 лева,поради което на основание чл.242 ал.1,б.“д“ вр.чл.18 ал.1 НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години и наказание „Глоба“ в размер на 40 000 лева.

Съдът,на основание чл.57 ал.1,т.3 ЗИНЗС,е определил първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“,като на основание чл.310 ал.4 от НПК е уведомил подсъдимия П. Д./P. G./,с установена самоличност,че може да поиска да изтърпи наложеното му наказание в Държавата,чийто гражданин е.

На основание чл.59 ал.1 НК съдът е зачел времето,през което подсъдимият П. Д. /P.

G./,с установена самоличност,е бил задържан.

На основание чл.242 ал.7 НК съдът е отнел в полза на Държавата вещите-предмет на престъпление /контрабанда/-20 689.87 грама златни бижута и накити 14 карата с печат 585 и 3.61 грама златни бижута с чистота 18 карата,на обща стойност 950 244.62 лева,5 бр.златни часовници марка „Женев“ с общо тегло 107.9 грама с чистота на златото 14 карата на стойност 6000 лева , сребърни бижута с чистота 925 и общо тегло 1620.25 грама на стойност 1620.25 лева,7 броя дамски сребърни часовници марка „Кварц“ с общо тегло 203.95 грама,сребро проба 925 на стойност 1260 лева и 5 броя часовници от неблагороден метал на стойност 400лв,намиращи се на съхранение в банкова касета на „Уникредит Булбанк“ АД,ползвана от ТД „Дунавска“,Митническо бюро-Видин.

На основание чл.242 ал.8 от НК съдът е отнел в полза на Държавата превозното средство, послужило за превозване на стоките,предмет на контрабанда-товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“,унгарски peг.№ ***,ведно с един контактен ключ за товарен автомобил марка „Мерцедес“,модел „Спринтер“,унгарски peг.№*** и свидетелство за собственост /талон/ за автомобил марка „Мерцедес“,модел „Спринтер“, унгарски peг.№***,съхранявани в Митническо бюро-Видин,Северна промишлена зона.

Съдът се е произнесъл за сторените по делото разноски,като е осъдил подсъдимия П. Д.

/P. G./,с установена самоличност,да заплати по сметка на Агенция „Митници“ сумата 468.00 лева разходи за експертизи на ДП,а в полза на ВСС,по сметка на Окръжен съд гр.Видин сумата 3047.00 лева разноски за експертизи в съдебната фаза на процеса.Произнесъл се е и за сторените разноски за преводач в наказателния процес.

С подадената,преди изготвяне на мотивите към атакуваната присъда,въззивна жалба се атакува постановената присъда,като се твърди,че е„….несправедлива, неправилна, незаконосъобразна,постановена при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при нарушение на материалния и процесуалния закон…“.

Оплакванията са развити в няколко насоки:

2

-Допуснати са съществени процесуални нарушения,като в частност е нарушено правото на защита на подсъдимото лице в наказателния процес и презумпцията на невиновност. Твърди се,че е налице разминаване в името на предаденото на съд и осъдено лице-Д. /Г./,създало объркване и неяснота кое е лицето извършило престъпление и кое е осъденото лице.Твърди се,че при извършване на първото действие по разследването-„претърсване и изземване“ не е бил назначен преводач от унгарски език на български език и обратно,а такъв е назначен едва на 01.12.2019 година,когато лицето е привлечено към наказателна отговорност в качеството му на обвиняем.Оспорват се професионалните умения на преводача/стр.3,1-ви абзац от жалбата/.Сочи се,че едновременно с посоченото процесуално-следствено действие претърсване и изземване“ е извършена и митническа проверка с участие на подсъдимия,като според защитата е допуснато нарушение,доколкото „…няма как едновременно подсъдимият да е учас твал в претърсване и изземване по реда на НПК и в митническа проверка…“.Твърди се,че протокола за претърсване и изземване следва да се изключи от доказателствения обем,защото е опорочен и извършен от некомпетентен орган /позовава се на чл.161 НПК/.Едновременно с това се твърди,че изготвения протокол за претърсване и изземване и изготвения фотоалбум не става ясно къде са се намирали хладилните чанти преди и по време на проверката.Твърди се,че изготвения обвинителен акт,с който подсъдимото лице е предадено на съд,не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 НПК ,като в обстоятелствената и диспозитивната части фактите,изложени от обвинението,касаещи условията на време,място и обстановка на извършване на престъплението,условия на време,място и начин придобиване на предмета на престъпление,преследваната специална цел,както и на механизма на извършване ,са оскъдни или липсват.Твърди се,че липсват описания на факти,относими към обвинението за „опит“ за извършване на престъпление-напр. довършен или не,годен или негоден опит ,степен на реализиране на престъпното деяние.На тази основа се обобщава,че подсъдимият е лишен от правото си да се защитава,поради липсата им,по факти от обвинението,свързани с т.н.“главен факт на доказване“.

Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение,доколкото съдия– докладчикът е нарушил нормата на чл.29 ал.2 вр.ал.1 НК.Сочи се,че съдията–докладчик е одобрил протокола за претърсване и изземване по реда на чл.161 ал.2 НПК и се е произнесъл отрицателно по искане на обвиненото тогава лице по наложена му мярка „Забрана за напускане пределите на страната“,като към този момент са били събрани значителен обем доказателствени източници,а това е формирало вътрешно убеждение у съдия-докладчика.

Сочи се,че в хода на разпоредително заседание са сторени редица възражения,неуважени от съдия-докладчика,включително свързани с подсъдността на разглеждане на делото по чл.36 НПК.Защитата намира,че необосновано съдия-докладчикът не е прекратил наказателното производство на основание чл.24ал.1,т.1 НК,доколкото деянието съставлява не престъпление,а административно нарушение по чл.18 вр.чл.14 от Валутния закон.Излага собственото си разбиране за установените по делото факти/вж.стр.5,2-ри абзац/.

3

Защитата твърди,че не е изяснено категорично къде точно е спрян за проверка подсъдимия,разбрал ли е въпросите на свидетелите К.Г. и М.М. за това пренася ли вещи,подлежащи на деклариране и дали,с оглед мястото му на спиране,за подсъдимия е съществувало задължение да декларира носени от него вещи,подлежащи на деклариране.

Твърди се процесуално нарушение по чл.137 ал.2 НПК от категорията на съществените, свързано с разпита на св.К.К. и участието му в проведен повторен оглед на автомобила, управляван от подсъдимия.

Твърди се съществено процесуално нарушение,допуснато от съда при условията на изменение на обвинението по реда на чл.287 ал.3 НПК,доколкото подсъдимият не е получил надлежен превод на измененото обвинение от 21.09.2021 година,не е питан дали желае писмен превод и не е запитан желае ли да се отложи разглеждането на делото,с оглед осигуряване възможност да се подготви по новото обвинение.

-Постановената присъда е незаконосъобразна,защото първият съд неправилно е приел,че извършеното деяние от подсъдимия е осъществило признаците на престъпление,описани в чл.242 ал.1,б.“Д“ вр.чл.18 ал.1 НК.Твърди се,че не е установено предмета на престъпление да е за търговски цели и не са опровергани твърденията на подсъдимия,че са семейни ценности.

-Присъдата е постановена в нарушение на закона,доколкото наложените наказания са явно несправедливи и завишени,като са определени в противоречие с материалния закон.Защитата намира,че доколкото подсъдимия П. Д. /P. G./ е признат за виновен и осъден за престъпление във фазата на „опит“,то при условията на чл.58 НК съдът е следвало да приложи нормата на чл.55 ал.1 НК.Изложени са съображения и във връзка с нормата на чл.58а НК.На тази основа се претендира при отсъждане на наказание да се приложи нормата на чл.55 ал.1 т.1 НК,като се определи наказание „лишаване от свобода“ под най-ниския предел и се приложи нормата на чл.66 НК,като се приложи и нормата на чл.55 ал.3 НК по отношение наказанието „глоба“.Изложени са съображение във връзка с Регламент 1889/2005 на Съвета,Решение по съединени дела №335/18 и №336/18 на Съда на ЕО,като се претендира,че разписаното в чл.242 ал.7 НК следва да се отнесе и към нормата на чл.251 ал.2 НК.Сторен е упрек към първия съд,че не е приложил общностното право.

На основата на горното се иска постановяване на съдебен акт,с който се отмени изцяло атакуваната присъда и се постанови нова,с която подсъдимия П. Д. /P. G./ бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение,като е направено алтернативно искане за определяне на наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл.55 ал.1,т.1 НК с прилагане нормата на чл.55 ал.3 НК.Сторено е искане да не се прилага нормата на чл.242 ал.7 НК,като противоречаща на общностното право,както и да не се прилага нормата на чл.242 ал.8 НК.

След изготвяне на мотивите към атакуваната присъда/вж.л.9 от делото/ и уведомяването на подсъдимия и защитника му,е подадено допълнение към въззивната жалба.В допълнението са преповторени сторените по-рано оплаквания,като е сторено допълнително оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение,свързано с 4 твърдение за необсъждане и неправилно анализиране на доказателствените източници по делото,довело до неправилни фактически и правни изводи.Твърди се,че първият съд е обосновал присъдата си „…единствено на показанията на свидетелите К. Г. Г.,М. М. М. и К.

С. К.“.Изложени са подробни съображения,в които се твърди,че съдът в мотивите си не е дал отговор на поставени от защитата въпроси-каква е свидетелската годност на посочените трима свидетели ,разбрал ли е подсъдимия това,което е бил запитан от посочените свидетели,касателно задълженията му за деклариране на вещи,къде в района на ГКПП Дунав мост-2 е спрян за проверка подсъдимия и какви са били задълженията на подсъдимия към този момент,какви са изводите/стр.5 от мотивите/ във връзка с установена конструктивна кухина за акумулаторна батерия на автомобила.

Сторено е оплакване,че мотивите на съда,касателно вида и размера на наказанията са неправилни и незаконосъобразни,като са преповторени доводите във връзка с приложимостта на общностното право.