Определение № 1002 от 09.12.2024, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 950/2024
- Вид
- Определение № 1002
- Подписан
- 09.12.2024
- В сила
- 06.12.2024
- Състав
- ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- § 1, т.23 · Закон за хазарта
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1002 гр. ХАСКОВО, 06.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:
АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20245600500950 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 121 от ГПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „И.О.“ ЕООД – гр.*** е останал недоволен от Определение № 614 от 18.10.2024 г., постановено по гр.д. № 444 / 2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което производството е прекратено и делото изпратено по подсъдност на Районен съд – Димитровград, поради което го обжалва с искане за отмяна на обжалваното определение и изпращане на делото на Районен съд – София, по правилата на местната подсъдност.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д. № 444 / 2024 г. по описа на Районен съд Свиленград е образувано по искова молба, подадена от П. Й. Й. против „И.О.“ ЕООД – гр.***, с искане за присъждане на сума в размер на 2 600 лева, представляваща неизплатена печалба от направен залог /игра „Свара“/.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът е изразил становище за нередовност на исковата молба и за неоснователност на иска.
С определение по чл.140 от ГПК, съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.10.2024 год., на което не е даден ход на делото, поради постъпила от пълномощника на ищцата молба. В същото заседание от страна на пълномощника на ответника е направено възражение за местна неподсъдност на делото, с искане за изпращането му на 1 местно компетентния съд – Районен съд - София, основано на разпоредбите на чл. 105 ГПК и чл. 108, ал. 1 ГПК, съгласно които искът се предявява по седалището на ответника – в случая в гр.***.
След извършена от съда служебна справка за постоянен и настоящ адрес на ищцата, е установено, че същите са в гр.***, поради което и с определението, предмет на обжалване в настоящото производство, съдът е приел, че местно компетентен да разгледа делото е Районен съд – Димитровград, на който същото е изпратено, а производството пред сезирания съд – прекратено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображенията:
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК, уреждаща изборната местна подсъдност, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.
Спорът по делото се свежда до въпроса притежава ли или не ищцата качеството на потребител по смисъла на чл.113 от ГПК.
Законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Съгласно легалната дефиниция по § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Изложените в исковата молба фактически обстоятелства обосновават извод за това, че щцата по делото има качеството на потребител в отношенията й с ответника – търговец и организатор на хазартни игри.
Понятието потребител отразява основните характеристики, дадени в транспонираното със ЗЗП вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Физическите лица като участници в хазартни игри следва да се третират като потребители, включително при спорове за изпълнението на договор, след като „създава впечатление, че с участието си в играта потребителите ще могат да разрешат лични или финансови проблеми или 2 ще постигнат финансово благополучие“, предвид изричната в тази насока разпоредба на § 1, т.23 от ДР на Закона за хазарта. В този смисъл разрешението на въпроса за компетентния съд при спор с физическо лице – потребител, се преценява с оглед особеностите на случая, при приложението на чл.113 от ГПК, която изключва правилата за общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, както и подсъдността по чл. 108, ал. 1 ГПК – обстоятелство, обосноваващо извод за неоснователност на заявеното от ответника искане делото да бъде изпратено на разглеждане на Районен съд – София, в съдебния район на който е седалището му.
С оглед изложеното, обжалваното определение, с което първоинстанционният съд се е позовал служебно на въпроса за подсъдността, съгласно правилото на чл.119, ал.3 от ГПК, приемайки, че местно компетентен да се произнесе по спора е Районен съд – Димитровград, в съдебния район на който е настоящия адрес на ищцата в качеството й на потребител, съгласно чл.113 от ГПК, а не Районен съд – София, в съдебния район на който е седалището на ответника, прекратявайки производството по делото и изпращайки го по подсъдност на Районен съд – Димитровград, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 614 от 18.10.2024 г., постановено по гр.д. № 444 / 2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3