Определение № 1207 от 18.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1207 гр. Благоевград, 18.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Полина Дянкова Въззивно частно гражданско дело № 20261200501033 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба с вх. № 7362/22.07.2026 г., подадена от адв.

М., като процесуален представител на К. С. П., ЕГН: ********** и Е. С. Б., ЕГН: ....., двете от гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград срещу Определение № 715/08.07.2026 г., постановено по гр.д. № 1143/2026 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.

С атакуваното определение е прекратено частично производството по гр. д. № 1143/2026 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев по отношение на предявения от К. С. П. и Е. С. Б. отрицателен установителен иск срещу Т. Г. М. за признаване за установено, че последният не е собственик на общо 1/4 идеална част от поземлен имот с планоснимачен № 69, парцел I, кв. 16 по регулационния план на с. П, община Хаджидимово, ведно с построените в него сгради. Предявено е и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за частична отмяна на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт за собственост по давностно владение № 195, том III, рег. № 4981, дело № 558/21.10.2024 г., до размера на притежаваните от ищците общо 1/4 идеални части.

Жалбоподателите поддържат, че атакуваното определение е незаконосъобразно, като оспорват извода на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск. Сочат, че съгласно установената съдебна практика ищецът разполага с правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, когато чрез него цели защита на свое субективно право, фактическо състояние или правно очакване. Поддържат също, че употребеният в петитума израз „към момента на снабдяването му с констативния нотариален акт“ не ограничава времево предмета на иска. Жалбоподателите сочат още, че обстоятелството, че е възможно предявяването на положителен установителен иск, само по себе си не обуславя недопустимост на избрания от тях способ за защита. Посочват, че е възможно РС – Гоце 1

Делчев да им даде указания относно петитума на исковата молба. Молят атакуваното определение да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

След като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените в частната жалба доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

От материалите по гр.д. № 1143/2026 г. по описа на РС – Гоце Делчев се установява, че първоинстанционното дело е било образувано въз основа на искова молба, подадена от К.

С. П., ЕГН: ********** и Е. С. Б., ЕГН: ....., двете от гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград, против ответниците Т. Г. М., ЕГН: ********** и М. В. М., ЕГН: **********, двамата от гр.

Гоце Делчев, обл. Благоевград.

С исковата молба се иска, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че първият ответник – Т. Г. М., не е бил собственик на общо 1/4 идеална част от поземлен имот с планоснимачен № 69, парцел I, от квартал 16 по действащия регулационен план на с. П, община Хаджидимово, одобрен със Заповед № 165 от 29.09.1995 г. на Кмета на община Хаджидимово, с площ от 603 кв. м., ведно с построените в него двуетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 102 кв. м. и навес със застроена площ от 32 кв. м., представляваща припадащата се на ищците по наследство идеална част, към момента на снабдяването му с констативния нотариален акт, поради това, че не е упражнил давностно владение върху целия имот. Иска се също на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен частично, до размера на притежаваните от ищците общо 1/4 идеални части, издаденият в полза на Т. Г. М. Нотариален акт за собственост по давностно владение № 195, том III, рег. № 4981, дело № 558 от 21.10.2024 г., вписан под акт № 102, том 17 в СВ – Гоце Делчев. Наред с това се иска на основание чл.

124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на втория ответник – М. В.

М., че същият не е собственик на общо 1/4 идеална част от описания недвижим имот, представляваща припадащите се на ищците по наследство идеални части, за която е посочено, че е придобита въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 70, том III, рег. № 4469, дело № 465 от 07.05.2025 г., издаден от В Б – нотариус с рег. № 507 по регистъра на НК и вписан в СВ – гр. Гоце Делчев при АВ под вх. рег. № 1698, дв. вх. рег. № 1698/07.05.2025 г., акт № 109, том 7, дело № 1347, поради това, че не е настъпил вещно-прехвърлителен ефект, ведно с произтичащите от това законни последици.

Правният си интерес от предявяване на исковете ищците обосновават с твърденията, че са наследници на Г А М., който приживе е притежавал процесния недвижим имот в с. П, 2 община Хаджидимово. Посочват, че първият ответник – Т. Г. М., също наследник на общия наследодател, се е снабдил с констативен нотариален акт, с който е признат за собственик на целия имот въз основа на давностно владение, въпреки че според ищците не е придобил техните наследствени идеални части. Впоследствие първият ответник е продал целия имот на втория ответник – М. В. М., с което, според ищците, са засегнати и застрашени правата им върху притежаваната от тях общо 1/4 идеална част. Ищците посочват, че са узнали за извършените разпоредителни действия при проверка в отдел „Местни данъци и такси“ към Община Хаджидимово, след което са извършили справка в Имотния регистър и са установили издаването на нотариалния акт в полза на първия ответник и последващото прехвърляне на имота на втория ответник. Поради това поддържат, че е налице правен интерес от установяване на действителните им права върху процесния имот и от отстраняване на последиците от издадения нотариален акт и последващото разпореждане с имота.

С Разпореждане № 1559/10.06.2026 г. РС – Гоце Делчев е приел, че исковата молба е нередовна, поради което я е оставил без движение и е дал на ищците едноседмичен срок за отстраняване на констатираните нередовности. На ищците е указано да внесат дължимата държавна такса в размер на 208 евро, да обосноват правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за минал момент срещу Т. М., да представят актуална скица и удостоверение за данъчна оценка на имота, както и поправена искова молба и преписи за ответниците. Съдът е указал, че при неизпълнение на дадените указания в срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Разпореждането е получено от ищците на 15.06.2026 г., в срок е постъпила молба за удължаване на срока за отстраняване на нередовности и той е удължен с две седмици. На 07.07.2026 г., в срок, е постъпила ,,поправена“ искова молба с вх. № 6979/07.07.2026 г.

Внесена е указаната държавна такса, представени са скица и удостоверение за данъчна оценка на имота, както и са представени преписи от поправената искова молба и доказателствата за ответниците.

С Определение № 715/08.07.2026 г., първоинстанционният съд е приел, че предявеният срещу Т. М. отрицателен установителен иск е недопустим, тъй като е насочен към установяване на права на собственост към минал момент – момента на снабдяването му с констативния нотариален акт, а законът не допуска предявяването на такъв иск извън изрично предвидените случаи. Съдът е посочил, че ищците биха имали правен интерес да предявят положителен установителен иск за собственост спрямо Т. М. към настоящия момент. Поради това съдът е прекратил частично производството по делото по отношение на иска срещу Т. М., както и по свързаното с него искане за частична отмяна на нотариалния акт по чл. 537, ал. 2 ГПК.

Определението е правилно.

Съгласно Определение № 90 от 28.05.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1835/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева, практиката на ВКС е константна и непротиворечива в смисъл, че установяване на вещни права към минал момент е допустимо 3 само по ограничен вид искове, по които това установяване е релевантно за други, съществуващи към настоящия момент права на ищеца /като например иска по чл. 13, ал. 8 от ЗВСВГЗГФ, иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, иска по чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ (отм.)/.

Прието е, че не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, поради което не се налага промяна на установената съдебна практика по въпроса. Според Определение № 331 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 216/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова, спор за правото на собственост към минал момент може бъде релевиран единствено с иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. (Решение № 408/12.09.2013 г. по гр.д.

№ 1055/2011 г. на ВКС, I г.о.)

В случая липсва правен интерес от водене на иск за установяване на право на собственост към минал момент (към 21.10.2024 г.) – до продажбата на процесния недвижим имот с нотариален акт за покупко-продажба № 70, т. 3, per. № 4469, дело № 465 от 07.05.2025 г. на нотариус В Б (вписан в СВ - Гоце Делчев с вх. per. № 1698/07.05.2025 г., акт № 109, том 7), тъй като силата на пресъдено нещо се формира към момента на приключване на устните състезания.

Дори и след оставянето на исковата молба без движение от Районен съд- Гоце Делчев, именно по този повод, отново се претендира установяване на правото на собственост към минал момент (към 21.10.2024 г.).

Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК предвижда възможност да се предяви иск, за да се установи съществуването/несъществуването на едно право, когато ищецът има правен интерес от това. Спорното материално право трябва да съществува/не съществува към момента на предявяването на иска и само ако това е така, съдът може да обоснове извод кому принадлежи/не принадлежи. Ако фактът на съществуването/несъществуването на едно право или правоотношение в миналото има значение за други правоотношения, които са налице в настоящия момент, то страната има възможност да се защити, като предяви спорните съществуващи/несъществуващи права, но не и като претендира в самостоятелно исково производство установяването на права към минал момент.

Ищецът има правен интерес да предяви иск за право на собственост към настоящия момент и срещу лицето, което претендира да е собственик, и по този иск ще бъде изследван и въпросът, дали това лице е било собственик и към минал момент. Процес за състоянието на собствеността към минал момент е безпредметен, тъй като няма да даде защита на накърнени към настоящия момент права (Определение № 121 от 29.06.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2274/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов).

Допълнително в жалбата се твърди, че с подадената „поправена“ искова молба жалбоподателите са променили петитума, като вместо първоначално заявеното искане да се установи, че Т. М. „не е бил“ собственик, са поискали да се установи, че същият „не е собственик“. Това формално изменение в глаголната форма обаче не променя предмета на предявения иск и не води до установяване на право на собственост към настоящия момент.

И в поправената искова молба изрично е посочено, че искането се отнася до правото на 4 собственост към момента на снабдяването на ответника с констативния нотариален акт.

Следователно, независимо от използваната глаголна форма, искът продължава да е насочен към установяване на права към конкретен минал момент, поради което не може да се приеме, че с извършената промяна е предявен иск за установяване на правото на собственост към настоящия момент.

Също така, с оглед на възраженията в частната жалба относно възможността съдът да даде указания относно формиране на петитума на исковата молба, въззивната инстанция следва да посочи, че съдът има задължение да даде указания за отстраняване на нередовности в исковата молба, включително когато петитумът е неясен, непълен или противоречи на обстоятелствената част (Определение № 488/22.03.2023 г. по ч.гр.д. № 599/2023 г. на ВКС, III г.о., Определение № 364/16.06.2015 г. по ч.гр.д. № 2690/2015 г. на ВКС, III г.о.). При тази преценка съдът следва да анализира в съвкупност изложеното в обстоятелствената част, петитума и евентуалните уточнения към исковата молба. Ако е необходимо, съдът може да даде указания за конкретизиране на петитума, но не и да го изменя по същество или да въвежда нов предмет на спора. (Определение № 527/05.02.2025 г. по гр.д. № 410/2024 г. на ВКС, II г.о., Решение № 215/08.07.2010 г. по гр.д. № 166/2009 г. на ВКС, IV г.о.). В Решение № 127/10.01.2018 г. по гр.д. № 679/2017 г. на ВКС, II г.о. се подчертава, че съдът не може да се произнася по предмет, за който не е бил сезиран, или да дава защита на друго право, различно от търсеното. Съдът трябва да разреши спора в рамките на заявеното от ищеца искане и основание. В този смисъл, указанията на съда трябва да са насочени към изясняване и конкретизиране на вече заявеното искане, а не към неговото изменение или разширяване. С оглед на посоченото, ведно с диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), съдът не може да дава указания в искания от жалбоподателите смисъл.