Определение № 270 от 11.04.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. С., 11.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20231800100510 по описа за 2023 година

Производството е инициирано с искова молба вх. № 5569/12.08.2022г. в Софийския окръжен съд, по която е било образувано гр.д. № 568/2022г.

Същото е било прекратено и изпратено по подсъдност на Софийския градски съд, където е образувано под № 823/2023г. на този съд. Препис от исковата молба е бил връчен на ответника, който в срок е подал отговор.

По повдигнат от СГС спор за подсъдност е постановено Определение № 1812/15.07.2023г. по ч.гр.д. № 1847/2023г. на Софийския апелативен съд, съгласно което, компетентен да разгледа исковата молба е Софийският окръжен съд.

При повторното изпращане на делото на Софийския окръжен съд, същото е било образувано под № 510/2023г. по описа на този съд.

С оглед изложените в отговора на ответника възражения, съдът е оставил исковата молба без движение с Разпореждане № 949/11.08.2023г. и е дал указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности, като уточни основанието на претенцията си, надлежния ответник, както и съда, който сезира. Предупредил го е, че, при неизпълнение на указанията в срок, производството по делото ще бъде прекратено, а исковата молба – върната.

С молба от 05.09.2023г. ищецът е заявил, че претендира обезщетение за вреди от прекомерно продължителен предварителен арест и разглеждане на наказателното производство извън разумния срок, съставляващо нарушаване на правото на ЕС (чл. 5, § 3 от КЗПЧОС). Позовава се на разпоредбите на чл.

6, § 2 от КЗПЧОС, чл. 16 от НПК и чл. 31, ал. 3 от КРБ, като изтъква, че за периода от 31.01.2018г. до 17.01.2023г. (датата на влизане в сила на окончателния съдебен акт по наказателното производство) е бил с МНО „задържане под стража“ и „домашен арест“ без влязъл в сила съдебен акт.

Позовава се на чл. 13.1 от Минималните стандарти на ООН за правораздаване при непълнолетни, съгласно който предварителното задържане преди процеса следва да се прилага само като крайно средство и за възможно най- кратък период от време. Сочи, че предявява иска си срещу ВнАС, тъй като именно този съд е изменил мярката за неотклонение от „парична гаранция“ в „задържане под стража“, противно на предвиденото в чл. 5, § 3 от КЗПЧОС.

1

Подчертава, че претенцията му е именно по чл. 5, § 3 от КЗПЧОС за нарушаване на изискването за разумен срок на задържането, както и че обезщетението е за вреди от нарушено право на ЕС, доколкото ВнАС не се бил съобразил с разпоредби от правото на ЕС и практиката на СЕС.

Формулира петитум за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с прекомерната продължителност на предварителното задържане под стража без влязла в сила присъда по НОХД № 1042/2018г. на ВОС и ВНОХД № 346/2021г. на ВнАС за периоди от 31.01.2018г. до 17.12.2018г. като непълнолетен, от 19.12.2018г. до 08.10.2019г. като непълнолетен и от 16.03.2022г. до настоящия момент, както и за МНО „домашен арест“ от 09.10.2019г. до 10.06.2021г., както и в резултат от разглеждане на наказателното производство извън разумния срок на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОДОВ и нарушаване на изискванието за разумен срок на задържането по чл. 5, § 3 от КЗПЧОС и чл. 13.1 от Минималните стандарти на ООН за правораздаване при непълнолетни.

Констатирайки, че с тази молба не се изпълняват дадените указания, както и че тя не води до изясняване на предявения иск и предмета на делото, съдът е оставил повторно без движение исковата молба с Разпореждане № 1056/08.09.2023г., и е указал на ищеца, ако претендира обезщетение за вреди от нарушение на права по чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ), да насочи иска си срещу надлежен ответник и пред надлежния местно компетентен съд; ако претендира обезщетение за вреди от забавено правосъдие (чл. 2б от ЗОДОВ), да представи доказателства за изчерпване на административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение, както и да насочи иска си срещу надлежен ответник и пред надлежния местно компетентен съд, в зависимост от това, дали претендира обезщетение за вреди от забавено съдебно или досъдебно производство, а също и да посочи изрично съда, пред който предявява иска си и основанията за това.

В отговор на дадените указания, ищецът е подал молба вх. № 7789/02.10.2023г., с която описва хронологията на мерките му за неотклонение по НОХД № 1042/2018г. на ВОС, като изтъква, че с Определение № 56 от 16.03.2022г. на ВнАС по ВНОХД № 346/2021г. този съд по самоинициатива и без окончателна присъда изменил мярката му за неотклонение от „парична гаранция“ в „задържане под стража“, което, според ищеца, противоречи на чл. 5, § 3 от КЗПЧОС в контекста на изискването за разумна продължителност на задържането под стража и в нарушение на презумпцията за невиновност. Позовава се на Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2012г. по д.д. № 3/2012г. на ОСНК на ВКС. Изтъква разпоредбата на чл.

2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ във връзка с чл. 5, § 3 от КЗПЧОС. Изрично заявява, че претенцията му е за вреди от забавено съдебно производство, тъй като досъдебното производство било водено осем месеца, а съдебният процес – пет години, с което било нарушено изискването за разумен срок на задържането. Посочва, че не е изчерпана административната процедура по Закона за съдебната власт, тъй като претендираното в настоящото производство обезщетение надхвърля размера по чл. 60а от ЗСВ. Излага съображения за местна подсъдност на иска пред ОС- Бургас или ОС- Велико Търново, на основание чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ.

С Разпореждане № 1124/02.10.2023г. съдът е указал на ищеца да заяви, 2 дали желае да предяви иска си пред най- близкия окръжен съд до мястото на увреждането, като посочи, защо счита, че това са ОС- Бургас или ОС- Велико Търново

Постъпила е молба вх. № 8280/17.10.2023г., с която ищецът сочи, че адресната му регистрация е в гр. В., но реално живее в гр. С., поради което счита, че компетентен да разгледа иска е именно Софийският окръжен съд.

При условията на евентуалност, делото следвало да се изпрати на ОС- Бургас или ОС- Велико Търново съгласно разпоредбата на чл. 7, ал 2 от ЗОДОВ.

С Разпореждане № 1414/14.12.2023г. съдът оставил без движение за трети път исковата молба и е предоставил последна възможност на ищеца, в едноседмичен срок от съобщението да конкретизира действието, за вреди от което претендира обезщетение в настоящото производство, т.е. да заяви изрично, кой е вредоносният акт на посочения от него ответник, от който претендира да е претърпял вреди, както и да заяви непротиворечиво, на какво правно основание претендира процесното обезщетение (напр. нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз или друго), а също и да обоснове местната подсъдност на иска си. В разпореждането е посочено изрично, че, при неизпълнение на указанията на съда в посочения срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено.

В изпълнение на тези указания, ищецът е подал молба, с която заявява, че претендира вреди, претърпени от Определение № 56 от 16.03.2022г., постановено по ВНОХД № 346/2021г. на ВнАС, въз основа на което е бил задържан от 16.03.2022г. до 17.01.2023г., когато е постановен окончателен съдебен акт. Счита, че задържането му е в противоречие с чл. 5, § 3 от КЗПЧОС и Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2012г. по т.д. № 3/2012г. на ОСНК на ВКС. Конкретизира претърпените вреди. Заявява, че претендира обезщетение на основание достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС и Минималните стандарти за правораздаване при непълнолетни, както и поради прекомерна продължителност (неразумен срок) на предварителното задържане. По отношение на местната подсъдност на иска поддържа вече заявеното в предходни молби, че реално адресът му е в гр. С., но адресната му регистрация не е сменена поради задържането му във варненския затвор. Въз основа на това сочи, че делото следва да бъде разгледано от Софийския окръжен съд, а при условията на евентуалност – да се изпрати на „найблизкия“ окръжен съд по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, който според него е Великотърновският окръжен съд.

При тези данни настоящият съдебен състав намира, че, независимо от трикратно дадените указания, ищецът не ги е изпълнил и не е формулирал непротиворечиво основание на иска си. Във всичките си уточняващи молби той смесва различни основания, които са несъвместими помежду си и биха могли да бъдат квалифицирани поотделно като такива по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ (съгласно първата уточняваща молба) или чл. 2б от ЗОДОВ или чл.

2в от ЗОДОВ (съгласно всички уточняващи молби), тъй като той навежда доводи както за нарушение на чл. 5, § 3 от ЕКЗПЧ, така и за забавено правосъдие, но също и за нарушение на правото на ЕС. Така са останали неясни причината (основанието), начинът и механизмът на твърдяното засягане на правата на ищеца, а простото посочване на вредоносния съдебен акт в третата уточняваща молба е недостатъчно за изясняване на тези обстоятелства. Поради това настоящият съдебен състав не е в състояние да 3 прецени, какъв точно иск е предявен, а това е пречка пред надлежната му правна квалификация, правилното разпределяне на доказателствената тежест и даване на указания на страните за релевантните обстоятелства, подлежащи на доказване в производството.

С оглед неизпълнение на указанията за конкретизиране на претенцията и неизясняване на фактическото основание на предявения иск, е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК. Ищецът е бил предупреден за последиците от неизпълнение на указанията. Поради това исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Дори при служебно тълкуване на изявленията на ищеца и извличане от тях на неговата воля относно вида и основанието на предявения иск, последният е недопустим във всички възможни хипотези поради следните съображения:

В трите си уточняващи молби, като най- категорично – в последната от тях, ищецът заявява изрично, че претендира обезщетение на основание достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС и Минималните стандарти за правораздаване при непълнолетни, както и поради прекомерна продължителност (неразумен срок) на предварителното задържане и на наказателното производство. Така формулираните твърдения, във връзка с неизменно изтъкваното от ищеца противоречие с чл. 5, § 3 от КЗПЧОС, дават основание да се предположи, че предявеният иск е най- вероятно по чл. 2б или по чл. 2в от ЗОДОВ. И в двете хипотези, обаче, искът е недопустим поради следните съображения:

1.

1. Ако предявеният иск е по чл. 2б от ЗОДОВ, предпоставка за неговата допустимост в хипотеза на приключило забавено производство е изчерпване на административната процедура по глава ІІІа от ЗСВл, по която няма постигнато споразумение (арг. от чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ). В случая ищецът изрично е заявил, че наказателното производство е приключило на 17.01.2023г.

Следователно, както изрично му е указано с Разпореждане № 1056/08.09.2023г., той е трябвало да претендира (и докаже) неуспешно приключила административна процедура по глава ІІІа от ЗСВл, за да бъде допустим искът му по чл. 2б от ЗОДОВ. Вместо това, обаче, той е заявил, че въобще не е инициирал такава процедура. Поради това и на основание чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, настоящият съдебен състав намира, че иск по чл. 2б от ЗОДОВ би бил недопустим. В същия смисъл е и трайната съдебна практика (напр. Определение № 2329 от 26.07.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2615/2023 г., IV г. о., ГК, Определение № 2161 от 14.07.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2841/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 50004 от 24.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1841/2022 г., IV г. о., ГК и 4 др.), според която административната процедура по глава ІІІа от ЗСВл е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 2б от ЗОДОВ, а разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ е приложима винаги, независимо дали претендираният размер на обезщетението е под или над 10 000 лв. (в какъвто смисъл са доводите на ищеца за причината, поради която не е инициирал такава процедура). Същевременно, не може да се приеме, че ищецът ангажира отговорността на ответника ВнАС за забавено правосъдие по друг процесуален ред, тъй като това е недопустимо съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ.