Решение № 5307 от 19.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5307 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100503956 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20223794/17.12.2021 г. по гр.д. № 28288/2020 г. по описа на СРС, 113 състав „БГ Т.Ц.“ ООД е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Д.Л.Л.“ на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 4934,49 лева с ДДС, представляваща дължима цена по договор за предоставяне на правни услуги от 30.11.2017 г., съгласно фактура № **********/20.06.2018 г., ведно със законна лихва, считано от 29.06.2020 г. до плащането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата от 995,12 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 05.07.2018 до 29.06.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 247,38 лева за разноски по делото.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. №

25011541/14.02.2022 г., подадена от „БГ Т.Ц.“ ООД, в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.

Въззивникът поддържа, че съдията – докладчик е постановил отказ за се 1 отведе от разглеждане на делото, което е довело до неправилност на постановеното решение. Твърди, че съдия И.З. е постановила решение по предходно гр.д. № 28286/2020 г. по описа на 113 състав на СРС по абсолютно идентичен правен спор, по който ищецът е Адвокатско дружество „Д.Л.Л.“.

Исковите молби и по двете дела са едни и същи и се основават на идентични договори, просто сключени с две различни лица, но договори с идентичен текст и уговорки. Към момента на провеждане на първото по делото съдебно заседание съдия З. вече се била произнесла по първото образувано дело и е отхвърлила възраженията на ответника. Посочва, че в конкретния случай, доколкото бил налице пълен идентитет между делата, което се установявало от съдържанието и на двете решения, поради което и поддържа, че са били налице основания за отвод на съдията – докладчик. Допуснато било и процесуално нарушение, изразяващо се в неоснователен отказ да се уважи направено доказателствено искане, свързано с установяване на обстоятелствата, на които се основава направеното искане за отвод на съдебния състав. По този начин, на ответника е отказана възможността да установи, че направеното искане за отвод е основателно. На следващо място, посочва, че не е обсъдено едно от възраженията на ответника, а именно, че между страните не е било уговаряно да бъде заплатено възнаграждение в размер на 3500 евро, а е било уговорено възнаграждение в размер на 80 евро на час. В договора било уговорено ориентировъчно възнаграждение в размер на 3500 евро, като допълнително било уговорена часова ставка от 80 евро на час. В противоречие с разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД първоинстанционният съд не е тълкувал отделните уговорки в договора. Не било обсъдено и възражението, че вземането изобщо не е станало изискуемо, тъй като не се било сбъднало условието, предвидено в чл. 4, ал. 3 от договора – фактурата да е достигнала до ответника. По делото не било установено получаване на процесната фактура. Изводите на първоинстанционния съд били неправилни, тъй като се основавали на негоден документ – документ на чужд език без превод. На същото основание, неоснователен се явявал и предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Неправилни били изводите на съда, че ищецът е доказал извършване на уговорената работа. Направено било възражение, че изпълнението е прието, тъй като нито едно от десетте съществени задължения на ищеца били изпълнени. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което 2 предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25029628/07.04.2022 г., подаден от Адвокатско дружество „Д.Л.“, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Въззиваемият поддържа, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа, че не са били налице основания за отвод на съдията – докладчик. Не било допуснато и нарушение като не е допуснато събиране на доказателства във връзка с неоснователното искане за отвод. Поддържа, че е неоснователен и доводът, че в процесния договор не е уговорено възнаграждение в претендирания размер. Възнаграждението било определено на базата на наличната към датата на подписване на договора информация и предварителната оценка на времето необходима за изпълнение на услугите като всякаква друга допълнително възложена дейност се таксувала отделно и се фактурирала на базата на часова ставка от 80 евро на час. Не отговаряло на истината и твърдението на въззивника, че вземането по договора за правни услуги не е станало изискуемо, тъй като издадената фактура не била достигнала до „БГ Т.Ц.“ ООД. Констатирано било от съда, че издадената фактура е получена от посоченото лице за контакт. Следвало да се вземе предвид и обстоятелството, че ответникът е извършил частично плащане на издадената фактура. Неправилно въззивникът представял съдържанието на задълженията на адвокатското дружество, като в чл. 2 от договора много ясно се описвал точния обхват на предоставените услуги – изготвяне на първоначален анализ на съответствието с Регламента, обективиран в доклад, съдържащ и препоръки за отстраняване на констатираните несъответствия, като в 13 допълнителни точки били посочени допълнителни услуги, които Делойт би могло да предостави. Оспорва твърдението, че изпълнението не е прието от ответника. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло.

Претендира направените във въззивното производство разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 28288/2020 г. по описа на СРС, 113 състав е образувано по искова молба, подадена от Адвокатско дружество „Д.Л.“ 3 против „БГ Т.Ц.“ ООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на 30.11.2017 г. между Адвокатско дружество „Д.Л.“ и ответника „БГ Т.Ц.“ ООД бил сключен договор за предоставяне на правни услуги във връзка с анализ на съответствието спрямо изискванията на Общия регламент (ЕС) 2016/679 за защита на личните данни, съгласно който за предоставените от дружеството правни услуги ответникът е следвало да заплати възнаграждение в размер на 3500 евро без ДДС и други разходи.

Твърди, че съгласно чл. 4 от договора възнаграждението е следвало да бъде платено в евро или в тяхната левова равностойност, изчислена по официалния обменен курс, която е 4200 евро с ДДС или 8214,49 лева. Поддържа, че в изпълнение на задълженията си адвокатското дружество изготвило доклад, в който било анализирано съответствието с Общия Регламент (ЕС) 2016/679 за защита на личните данни и били дадени препоръки за отстраняване на откритите несъответствия. Докладът бил изпратен на посочения в договора електронен адрес за кореспонденция. В съответствие с предоставените правни услуги на 20.06.2018 г. била издадена фактура № 696/20.06.2018 г. за сумата от 8214,49 лева с включен ДДС с включен ДДС с падеж на плащане 04.07.2018 г., която била изпратена на адреса за кореспонденция, посочен в договора. Постъпило частично плащане на сумата от 3280 лева и дължими останали 4934,49 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 955,12 лева – обезщетение за забава за периода от 05.07.2018 г. до датата на подаване на исковата молба.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника „БГ Т.Ц.“ ООД, но в отговор, представен по делото, както и в съдебно заседание, процесуалният му представител заявява, че оспорва исковете, както по основание, така и по размер. Претендира направените по делото разноски.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че между страните е сключен договор за предоставяне на правни услуги, по силата на който е уговорено извършване на първоначален анализ на 4 съответствие с Общия Регламент (ЕС) 2016/679 за защита на личните данни срещу възнаграждение в размер на 3500 евро без ДДС. Прието е, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора и е изпратил фактура, за дължимото възнаграждение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно и на основание чл. 272 от ГПК въззивния съд препраща към мотивите му.

Във връзка с наведените от жалбоподателя доводи, настоящият състав намира следното:

Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК не може да участва като съдия по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. В съдебно заседание, проведено на 06.10.2021 г. процесуалният представител на „БГ Т.Ц.“ ООД е направил искане съдията – докладчик да се отведе от разглеждане по делото като е обосновал наличието на особени обстоятелства, които водят до съмнение в безпристрастието му, с постановено решение по друго дело, образувано по идентичен иск. Видно от представените към въззивната жалба преписи от Решение № 20118159/17.05.2021 г. по гр.д. № 28286/2020 г. по описа на СРС, 113 състав, искова молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 28286/2020 г. по описа на СРС, 113 състав, както и Договор за предоставяне на правни услуги от 30.11.2017 г., сключен между „С.Г. Г. и партньори“ ООД, е че съдия И.З. е постановила съдебен акт по спор между „С.Г. Г. и партньори“ ООД и Адвокатско дружество във връзка с изпълнение на договор със съдържание, идентично с това на процесния договор.

Независимо от сходството между делата, не може да се приеме, че съдията – докладчик е изразил предварително становище по предявения иск, доколкото в рамките на производството по делото съдът е разгледал иск относно спор между различни лица, като независимо от сходството в предмета на делото, то обсъждането на основателността на направените искания се основава на 5 събрани доказателства.

Предвиденото в чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК основание за отвод на съдиятадокладчик е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. В Решение № 103 от 16.01.2019 г. по гр. д. № 2875/2017 г., I ГО Върховният касационен съд приема, че основание за отвод „би било налице, когато съществуват особени отношения между съдията и някоя от страните по делото, които биха могли да повлияят на разглеждането и решаването му, както и в случаите, когато съдията е изразил предварително становище по съществото на спора не по предвидения в закона ред или преди постановяване на крайния съдебен акт по делото. Участието на съдия по друго дело с различен предмет, по което съдията е извършил преценка на същите доказателства и е изразил становище по същите спорни въпроси, които се поставят за разрешаване и по второто дело, не съставлява обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност, защото само по себе си не обосновава някаква лична заинтересованост от постановяване на решение в полза или във вреда на някоя от страните, нито изключва възможността релевантните за спора факти да бъдат преценени по различен начин въз основа на събраните по второто дело доказателства и доводи на страните, и да бъдат направени различни правни изводи. Процесуалният закон не визира като основание за отвод на съдията участието му при разрешаване на друго дело между същите страни или поради връзка на делата.“.