Решение № 1019 от 19.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1019 гр. Бургас, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОД.А при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОД.А Административно наказателно дело № 20242120201468 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалба на В. В. К. ЕГН ********** чрез адв. Р.

Д. против наказателно постановление № 579/14.03.2024г. издадено от Директор на Регионална дирекция по горите (РДГ) Бургас, с което за нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, на основание чл. 84, ал. 1 ЗЛОД му е наложена глоба в размер на 150 лева и лишаване от право на ловуване за срок от три години на основание чл. 94, ал. 1 ЗЛОД и са отнети в полза на държавата на основание чл. 95, ал. 1 ЗЛОД вещите, предмет на нарушението – ловно оръжие ***, 12 калибър № ***.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна като в съдебно заседание упълномощеният представител адв. Д. излага подробни съображения за неправилност на наказателното постановление, не била описана пълно и ясно фактическата обстановка, счита, че са налице противоречия в показанията на свидетелите относно мястото на проверката, вида и марката на оръжието на всеки от ловците, не било конкретизирано в конкретния момент къде се е намирало оръжието, не били уточнени границите на ловното поле, за което жалбоподателят имал разрешително за лов, на място в гората нямало отличителни белези, по които човек да се ориентира, отделно дори да са излезли от ловното поле, то било минимално отклонението и това водило до маловажност на нарушението.

Моли за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на разноски.

За Административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрк. С., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Депозирано е и писмено становище за съдебно заседание от упълномощен представител адв. В. Ч., с което намира жалбата за неоснователна и излага подробно становище по същество.

По допустимостта на жалбата:

1

Съдът приема, че жалбата е допустима. Видно е, че НП е връчено на 20.03.2024г., а жалбата е постъпила на 01.04.2024г., поради което следва да се приеме, че същата е подадена в преклузивния срок за това, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана жалбата по същество съдът намира следното:

Не е спорно, че жалбоподателят притежавал валиден ловен билет, с който е вписан в групово разрешение за лов на 11.11.2023 г. на територията на ловище „***“, което граничи с ДЛС – ***, издадено на ловна дружинка с ръководител свидетелят Н. И..

Във връзка с подавани сигнали за извършени нарушения по ЗЛОД до компетентните контролни органи, свидетелят Ю. Ш. на длъжност *** в ЮИДП Сливен извършвал проверки на място, за да се запозае с обстановката, ситуацията и терена. Така извършил проверка и на терен в ДЛС ***, за което имал съответна карта, за да се ориентира, бил запознат с района и забелязал, че на черен горски път, който попада в ДЛС „***“ има разпиляна насипана царевица, което било предпоставка за примамка на дивеч, което наложило да се извърши и ново посещение.

На 11.11.2023г., св. Ш., заедно със свидетелите, негови колеги - св. Г. И. и св. И. Т. тръгнали за Бургас, за да се извърши проверка в ДЛС – *** като целта била да се предотврати незаконен лов. Своя автомобил оставили, тъй като бил лесно разпознаваем, а се придвижили се с друг автомобил до отдели 183 и 184 в ДЛС „***“. Местоположението им било ясно, тъй като от една страна св. Ш. проучил терена, а от друга страна била отбелязана точка с бяла боя, поставена на дърво, за отбелязване на отделите 183 и 184. Св. Ш. разпоредил на св. Г. С. да застане в началото на гората, понеже там била висока точка и да наблюдава постъпите към горския фонд и да сигнализира при нередност.

Св. Ш. и колегата му св. И. Ц. Т. навлезли на около 250 метра с цел да застанат там, където била разпръсната царевицата на горския път. Влезли в гората, но така, че да наблюдават горския път и какви лица евентуално може да дойдат да застанат на тази царевица, за да ловуват. По някое време, чули лай на кучета, които не били близо и св. Ш. казал на колегата си И. Т., че ще отиде да види за какво става въпрос и дали не са навлезли в територията на ДЛС „***“. Св. Ш. вървял по горския път, който в един момент свършвал, на около 100 метра от едно дере, където вече не било територия на ДЛС „***“ забелязал кучета, които гонели както и ловци. Нямало обстрел, стрелба и не отишъл да ги провери. Върнал се при св. И. Т. и му казал, че гонката е приключила. Казал му, че с коли от там няма как да дойдат понеже дерето било дълбоко и ако дойдат, ще дойдат пеша.

Минало доста време и св. Г. И. звъннал на св. Ш. и му казал, че към горския фонд приближават джипове. Св. Ш. казал на И. да влезе навътре в гората и да наблюдава дали ще влязат по пътя, по който били тръгнали и какви ще бъдат техните действия. След 10-15 минути, може и малко повече, св. Г. звъннал втори път и казал, че ловците слезли от джиповете и тръгнали по горския път, в който влезли св. Ш. и св. И. Т., като всички били с пушки извадени извън калъф и ги държали в ръце. Не след дълго св. Ш. забелязал група от ловци, които вървели по черния горски път, който бил в ДЛС „***“. В същото време чул лаене на кучета и чул движение на диво животно, което бягало и се чувало пращене на сухи клонки.

В същото време ловците, които вървели по черния горски път някой от тях извикал:

„голямо животно“ и първите двама-трима веднага вдигнали оръжие и влезли в горския фонд в посоката, където били св. Ш. и св. Т.. В момента, в който вдигнали оръжие и се прицелили св. Ш. забелязал кошута, която бягала и била на 15-20 метра от тях в същия периметър.

Изтръпнал, веднага скочил и застанал зад дървото и чакал всеки момент изстрел в посока към тях и кошутата. Св. Т. обаче станал и извикал да не се стреля и че има хора. В този момент ловците преустановили лова и започнали да се връщат към черния горски път, където били паркирани автомобилите им. Св. Ш. и св. Т. отишли при хората представили се и им поискали разрешително за лов.

2

Свидетелят Н. И., който бил ръководител на лова, представил Разрешително за групов лов №***г. за ловно стопански район ***, ловище „***то“. Ловците не разполагали и не представили разрешително за ловуване на територията на ДЛС – *** като на ловците били събрани и ловните билети. Сред установените лица бил и жалбоподателят В. К.. На ловците било разпоредено да оставят оръжията на капака на служебния автомобил и те били оставени, но тъй като завалявал дъжд докато св. Ш. пишел протокола за проверката ловците започнали да си взимат оръжията и да го прибират в калъфи. Бил подаден сигнал на тел. 112 от проверяващите и в последствие дошли служители от Регионалната дирекция и от МВР, които направили справка за лични данни, както и кой с какво оръжие е ловувал. На място били изпратен и свидетелят О. П. служител на РДГ – Бургас. Свидетелят Ш. извършил проверка на ловните билети на ловците, а от своя страна полицейските служители проверили самоличността на ловците, както и индивидуализиращите белези на техните оръжия като маркa, модел и сериен номер. Данните били предоставени на свидетеля Ш., който съставил констативен протокол серия ЮИДП-22 №001148/11.11.2023г., в който описал констатираните обстоятелства при извършване на проверката.

За така установеното нарушение на 14.11.2023г. в сградата на РДГ – Бургас на жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл.84, ал.1, предл. 3 вр. чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД.

Възприемайки описаната в АУАН фактическа обстановка АНО издал процесното Наказателно постановление.

По делото се очертават две основни групи свидетелски показания. От една страна това са показанията на св. Ш., И., Т., П., а от друга - показанията на св. Н. И.. Свидетелите Ш. и Т. категорично заявяват, че ловците са навлезли около 200-300 метра на територията на ДЛС – ***. Показанията и на двамата свидетели (Ш. и Т.) логични, последователни и безпротиворечиво посочват, че ловците от дружинката, в това число и жалбоподателят са държали сглобено оръжие в ръка, което не е било поставено в предпазните калъфи. Освен, че са държали оръжие от показанията на Ш. и Т. се установява, че когато са видели ловците близо до тях, същите са преследвали дивеч и са били в готовност да го отстрелят. Именно заплахата от възпроизвеждане на изстрели, при наличие на насочени пушки в посока местоположението на Ш. и Т., е мотивирало свидетелят Т. да извика, за да уведоми за присъствието на хора в непосредствена близост до мястото, където се е намирало преследваното от ловците диво животно. В действителност от разпита на свидетеля Ш. се установява, че в момента на проверката на 11.11.2023 г. служителите на ЮИДП Сливен не са разполагали с карти на района. Независимо от това обаче св. Ш. подробно е бил запознат с района, няколко дни преди това е извършил проверка на същото място, като тогава е разполагал с карти и ясно е разграничил територията на ДЛС – *** от ловището, в което е било разрешено на дружинката да ловува. Свидетелят Ш. безусловно и недвусмислено заявява, че ловците са се намирали на територията на ДЛС – ***, като свидетелят подробно разяснява наличието на маркировка т.нар. „око“, която разделя отделите, в случая отдел 183 и отдел 184. Показанията на свидетеля Ш. се потвърждават за тези факти и от показанията на свидетелите Т., И., П., които също споделят, че са възприели поставената маркировка на дърво, назована от тях също като „окото“, за която и тримата свидетели посочват, че обозначава границата между отделите. От налична по делото карта на ловностопанските райони териториално поделение „ДЛС ***“ се установява, че отделите 183 и 184 попадат в границите на ДЛС – ***. Не е спорно по делото, че ловището „***“, за което са имали разрешение да ловуват ловците граничи с „ДЛС ***“ . В такава насока са показанията на всички разпитани по делото свидетели, които в допълнение на зададени въпроси поясняват, че няма видима поставена граница (например ограда или друго съоръжение). Съдът се довери на показанията на свидетелите Ш., И., Т., П., защото те взаимно се допълват и всеки свидетел сочи собствените се възприятия, били са разпределени при извършване на проверката и всеки един допълва показанията на другия като се изгражда и горната 3 фактическа обстановка. Св. Ш. ясно посочи как е било установено мястото на нарушението като същият е бил добре ориентиран къде се намира, поставен в очна ставна със св. И. се изясни, че същият е бил добре запознат с границите на ДЛС *** и същите са възприели очертанията на ловището и че ловците са преминали именно в територията на ДЛС ***.

Съдът намира за нужно да посочи, че липсват основания да се приеме, че свидетелите са заинтересовани, тъй като се касае за независима проверка и показанията им подробно пресъздават извършената проверка, установените лица, това, че са били с оръжия и са преследвали дивеч. От своя страна св. Н. И. е бил ръководител на лова и именно този свидетел може да се приеме, че е заинтересован, защото е бил длъжен да организира лова така, че да остане в границите на издаденото разрешително за групов лов, поради което и съдът не се доверява на показанията му, а от друга страна се касае за негова субективна преценка, че са били на лов на място, включено в разрешителното за групов лов и не се е съобразил с маркировката, указваща, че извършват лов в ДЛС ***.

Съдът се довери и на приложените по делото писмени доказателства и с оглед на изложеното този състав на БРС прие изложената по-горе фактическа обстановка.

Административно - наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършването на нарушение по чл.84, ал.1, предл.3, вр. чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД.

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи съгласно чл. 96 от ЗЛОД и предвид представената Заповед от Министър на земеделието и храните, трудов договор и длъжностна характеристика. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на издаденото НП.