Решение № 209 от 24.07.2020, Административен съд - Добрич
- Съд
- Административен съд - Добрич
- Дело
- Административно дело 718/2019
- Вид
- Решение № 209
- Подписан
- 24.07.2020
- В сила
- 26.04.2021
- Състав
- НЕЛИ ИВАНОВА КАМЕНСКА
Цитирани разпоредби
- чл.112, ал.2, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.113, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.113, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.2, т.1-10 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.2, т.1-10 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.2, т.1-10 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.2, т.1-10 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.2, т.1-10 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.2, т.1-10 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.2, т.1-10 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.2, т.1-10 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.2, т.1-10 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.2, т.1-10 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.119, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.152, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.75 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.26 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.27, ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.27 ал.1, т.2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.171, ал.1 и ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.171, ал.1 и ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.18 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.189б · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.189б, ал.2, т.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.189б, ал.2, т.1 и т.4 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.26 т.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.78 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.26, ал.1 · Закон за счетоводството
- чл.26, ал.2 · Закон за счетоводството
- чл.24, ал.1 · Семеен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№209 гр. Добрич, 24.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 718 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на Д.Ц.П., регистрирана като едноличен търговец с фирма „Д.Ц.П.“ ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Генерал Тошево, ул.“****“ № 5, срещу Ревизионен акт № Р-03000819000591-091-001/19.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 251/08.11.2019 г. на ****- директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2013 и 2014 години в общ размер на 59 416 лева главница и 27 716, 35 лева лихви за забава.
Жалбоподателят счита, че издаденият ревизионен акт е незаконосъобразен, необоснован, постановен в нарушение на процесуалните правила. Оспорва допълнително определените данъчни задължения - годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода 2013 г. в размер на 17 316 лева и следващите се лихви за забава от 9034,27 лева, както и за периода на 2014 г. от 42 100 лева и следващите се лихви за забава в размер на 18 392,08 лв. по съображения, че извършването на корекция на финансовия резултат е в противоречие с материално-правните разпоредби на закона.
Оспорва като неправилни изводите на органите по приходите относно извършено увеличение на финансовия резултат (ФР), респ. непризнати намаления на ФР със суми, представляващи доходи от наем на земеделска земя на Иван Павлов, съпруг на Д.П.. Излага съображения, че начисляването на възнаграждение за ползване от страна на едноличния търговец на собствените на Д.П. и нейния съпруг земеделски земи, е извършено законосъобразно, тъй като приложимият материален данъчен закон отделял имуществото на физическото лице от това на едноличния търговец, т.е. приема се, че са налице две отделни имущества. Относно признатите приходи по плащанията за единица площ по договорите със Държавен фонд „Земеделие“, изразява становище, че правилно е отразено в счетоводството на предприятието за 2014 г. намалението на приходите от преки плащания за единица площ с размера на отчетените приходи, които се очаквало да бъдат изплатени през 2015 г. В тази връзка оспорва извършеното коригиране на финансовия резултат с получените разлики между сумите, които са били начислявани и тези, които е следвало да бъдат включени в приходите. Възразява, че дори и да е била допусната счетоводна грешка, то е следвало тя да бъде поправена в ревизионното производство по реда на чл.75 от ДОПК, за което било направено изрично искане. Оспорва и изводите на органите по приходите по отношение на размера на преотстъпения данък за 2013 и 2014 г. Претендира, че разпоредбите на чл.171, ал.1 и ал.2 от ЗКПО са специални спрямо чл.189б от ЗКПО. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Я.П., заявява, че поддържа жалбата, моли ревизионният акт да бъде отменен в цялост и да му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът – директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт К.Д., изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ревизионния акт. Заявява, че едноличният търговец бил ползвал недопустимо и двата подхода, по които се осчетоводяват субсидиите. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Административен съд
– Добрич извърши проверката по чл.160, ал.2 от ДОПК за законосъобразност на оспорения административен акт от фактическа и правна страна и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата
Жалбата е допустима. На 04.09.2019 г. ревизираното дружество е оспорило ревизионния акт по административен ред с жалба с вх. № 40344, получена от директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП на 05.09.2019 г. Оспорването е направено в 14-дневния срок по чл.152, ал.1 от ДОПК. Директорът на Дирекция "ОДОП“- Варна се е произнесъл с Решение № 251/08.11.2019 г., с което е потвърдил ревизионния акт.
Решението е съобщено на ЕТ „Д.Ц.П.“ чрез връчването му по електронен път на 12.11.2019 г., а жалбата е подадена по пощата на 26.11.2019 г., т.е. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК.
От фактическа и правна страна, относно компетентността на органите в ревизионното производство, спазване на административно производствените правила по ДОПК и съответствие на издадените актове с изискванията за форма по ДОПК, съдът приема следното:
1.Ревизионното производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000819000591-020-001/29.01.2019 г., подписана от Е. ****, началник Сектор „Ревизии“, на 29.01.2019 г. (с квалифициран електронен подпис по см. на чл.141 от АПК, установено в съдебното заседание от 09.03.2020 г.). Издателят на заповедта е компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от Заповед № Д-1465/31.08.2018 г. на Милена Колева- директор на ТД на НАП-Варна.
ЗВР е връчена по електронен път на жалбоподателя на 14.02.2019 г., с което е спазено изискването на чл.113, ал.2 от ДОПК. Със ЗВР е наредено да се извърши ревизия на ЕТ „Д.Ц.П.“ за наличие на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 – 31.12.2014 г. Определен е срокът на ревизията, ревизиращите органи и ръководителя на ревизията. Съдържанието на заповедта формално съответства на чл.113, ал.1 ДОПК.
2. С Решение от
04.02.2019 г., поради самоотвод на член на ревизиращия екип, е извършена промяна, за което е издадена Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000819000591-020-002/04.02.2019 г., в която е определено ревизията да се извърши от ****и ****. Заповедта е връчена по електронен път на жалбоподателя на 14.02.2019 г.
3. С решение от
09.05.2019 г. директорът на ТД на НАП Варна, поради продължителен отпуск по болест на възложителя на ревизията, е предоставил правомощията по възлагане на ревизията на друг началник сектор „Ревизии“, Д. Боянова Кръстева.
Изземването на преписката е извършено по реда на чл.7, ал.3 от ДОПК, в който изрично се предвижда възможността за възлагане на правомощия в ревизионното производство по разглеждане и решаване на друг равен по степен орган по приходите.
4. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000819000591-020-003 от 14.05.2019 г., подписана с квалифициран електронен подпис от Д. Боянова Кръстева, срокът на ревизията е удължен до 12.07.2019 г. Заповедта е връчена на 14.05.2019 г. по електронен път.
5. На 10.07.2019 г. с Протокол № Р-03000819000591-ППД-001/10.07.2019 г. са приобщени доказателства от приключила ревизия на едноличния търговец за предходен период.
6. Ревизионният доклад с № Р-03000819000591-092-001 е издаден на 19.07.2019 г. и е подписан с квалифицираните електронни подписи на органите по приходите, определени да извършат ревизията - ръководителя на ревизията, ****– главен инспектор по приходите и **** старши инспектор по приходите.
Спазено е изискването на чл.117, ал.1 ДОПК ревизионният доклад да се състави не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният доклад съдържа данните, визирани в чл.117, ал.2, т.1-10 от ДОПК. В съответствие с чл.117, ал.4 ДОПК ревизионният доклад е връчен на жалбоподателя на 22.07.2019 г. по електронен път.
Няма данни срещу констатациите в доклада да са направени възражения.
7. На 19.08.2019 г. е издаден Ревизионен акт (РА) № Р-03000819000591-091-001, подписан от възложителя на ревизията и от ръководителя на ревизията в съответствие с чл.119, ал.2 от ДОПК. Ревизионният акт е връчен на 21.08.2019 г. и е обжалван в срок ( вж.т.І)
С Ревизионния акт са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 17 316 лева и 9 324,27 лева – лихви за забава и за 2014 г. в размер на 42 100 лева и лихви за забава в размер на 18 392, 08 лева.
8. Ревизионният акт е обжалван в цялост и е потвърден в цялост с решението на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП.
Съдът приема, че всички документи в ревизионното производство са подписани с квалифицирани електронни подписи. Както бе посочено по –горе, това бе установено при проверка, извършена в съдебното заседание от 09.03.2020 г. Заповедите, свързани с провеждането на ревизията, ревизионния доклад и ревизионен акт са издадени от компетентни органи и са в съответна на закона форма. Не се установиха съществени процесуални нарушения на правилата, по които се извършва данъчна ревизия. Установените данъчни задължения кореспондират с възложените предметни предели на ревизията. Ревизионният акт е мотивиран. Посочени са всички фактически и правни основания за решението на органите по приходите да установи допълнителни задължения за внасяне.
Видно от мотивите на решението, с което е потвърден РА, ответникът е обсъдил направените за първи път при обжалването по административен ред възражения от ревизирания търговец.
Ревизионният акт отговаря на изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК по отношение на съдържанието.
Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част от РА.
От фактическа и правна страна относно съответствие на ревизионния акт с материалния закон В ревизионното производство е установено, че жалбоподателят Д.Ц.П. е земеделски производител, регистриран за целите на ЗДДС от 27.12.2002 г., а от 28.11.2011 г. жалбоподателката е и с с регистрация на едноличен търговец с фирма ЕТ „Д.Ц.П.“.
От 01.08.2012 г. тя се осигурява като самоосигуряващо се лице. През проверявания период, 2013-2014 г., предметът на дейност е свързан с отглеждане на зърнени, бобови растения, маслодайни семена, както и на зеленчуци, плодове и други специфични продукти. За дейността си предприятието на ЕТ е получавало субсидии по схеми и мерки за директни плащания, финансирани от Държавен фонд „Земеделие“.
Облагаемият доход от стопанската дейност в процесния период е определен в подадените годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ по реда на чл.26 от ЗДДФЛ като е формиран данъчен финансов резултат по см. на чл.18 от ЗКПО.
По допусната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Е.Й., е дадено заключение, което потвърждава фактическите констатации в ревизионното производство, т.е., че са начислявани разходи за рента в посочените в РА размери, че приходите от субсидии са отчитани в период различен от получаването им като е извършвано изпреварващо начисляване и признаване на приходите, а в годината на получаване на плащането били доначислявани приходи за съответния предходен период. Относно размерът на преотстъпеният данък експертизата също потвърждава фактите, установени в ревизионното производство. В заключението на стр.7 и стр.8 се сочи:
1/ за 2013г. декларирания от ЕТ финансов резултат е увеличен със сумата от 247 117,42 лв., в резултата на което е определен данък върху доходите в размер на 143 423 при деклариран 106 355,39 лв., или размерът на допълнителното данъчно задължение е определен на 37 067,61 лева, а подлежащата обща сума на данъка за преотстъпване е 86 053,80 лв. (143 423 лв. х 60%).
Инвестицията, която следва да се извърши е на стойност минимум от 172 107,60 лв. През 2014 от жалбоподателя са закупени на стойност активи такъв от 167 128, 80 лева, толкова колкото са признати и в ревизионното производство. Според експертизата размерът на преотстъпеният данък не трябва да надхвърля 50 на сто от стойността на придобитите активи или 83 564,40 лв. За разликата между подлежащия на преотстъпване данък 86 053,80 лв. и данъка , за който са придобити активи през 2014 г. 83 564,40 лв., а именно за сумата от 2 489,40 лева предприятието следвало да придобие активи на стойност от 4 978,80 лв. като срокът на това действие не е изтекъл.
2/ за 2014г. декларирания от ЕТ финансов резултат е увеличен със сумата от 224 182,6747 117,42 лв., в резултата на което е определен данък върху доходите в размер на 160 604,57 лв. при деклариран в р-р на 126 977,17 лв., или размерът на допълнителното данъчно задължение е определен на 33 627,40 лева, а подлежащата обща сума на данъка за преотстъпване е 96 362,74 лв. (160 604,57 лв. х 60%). Инвестицията, която следва да се извърши е на стойност минимум от 192 725,48 лв. През 2014 от жалбоподателя са закупени на стойност активи такъв от 140 113 лева, толкова колкото са признати и в ревизионното производство. Според експертизата размерът на преотстъпеният данък не трябва да надхвърля 50 на сто от настоящата стойност на придобитите активи от 135 427,31 или 67 713,66 лв.
Разпечатката съдържа 42 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d4ce2e4-9867-43aa-9d65-f80c604e05e4