Решение № 3588 от 09.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3588 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100507841 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 20119297 от 27.03.2024 г., постановено по гр. д. № 33848/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 56-и състав, е поставен в дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на Т. Н. А. следния допуснат до делба недвижим имот: апартамент № 135, находящ се в гр.

София, ж.к. „Надежда II“, бл. ****, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения с обща площ от 89,85 кв.м., при съседи: стълбище, ап. № 134, двор, двор, двор, заедно със зимнично помещение № 7 при съседи: коридор, мазе, 6, двор, двор, заедно с 4,366% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, представляващ съгласно схема № 15-661745-24.07.2020 г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК – гр. София, имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № 135, в гр. София, ж.к. „Надежда 2“, бл. ****, с площ от 89,85 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение № 7 и 4,366% идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, под обекта: ***, над обекта ***,

ПРИ УСЛОВИЕТО в шестмесечен срок от влизане на решението в сила да заплати на С.

Н. А. сумата от 35 260 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението до датата на плащане на сумата.

Със същото решение и на основание чл. 31, ал. 2 ЗС Т. Н. А. е осъден да заплати на С.

Н. А. сумата от 4762,76 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на апартамент № 135, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда II“, бл. ****, за периода 20.08.2019 г. – 07.02.2023 г.

С постановеното решение е отхвърлен предявеният от Т. Н. А. срещу С. Н. А. иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата от 20000 лева, представляваща стойността на извършени подобрения в процесния имот в периода м. май 2017 г. – м. септември 2017 г., направени без съгласието и без противопоставянето на другия съсобственик, като погасен по давност.

С решението и на основание чл. 355 ГПК Т. Н. А. е осъден да заплати по сметка на 1

Софийски районен съд сумата от 7052 лева, представляваща държавна такса в производството по делба, сумата от 800 лева държавна такса по претенцията с правно основание чл. 61 ЗЗД и сумата от 190,51 лева държавна такса за претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

На основание чл. 355 ГПК С. Н. А. е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 1410,40 лева, представляваща държавна такса в производството по делба.

С цитираното решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Н. А. е осъден да заплати на С. Н. А. сумата от 400 лева разноски в производството.

Срещу така постановеното решение в частта, с която е уважена претенцията на ищеца по чл. 31, ал. 2 ЗС и в частта, с която е отхвърлена претенцията на ответника по чл. 61, ал. 2 ЗЗД е депозирана въззивна жалба от Т. Н. А., в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение в обжалваните части поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид и не е обсъдил приетите по делото писмени доказателства, а именно нотариална покана, връчена на ищеца на 07.02.2020 г., с която ответникът е предявил претенцията си относно направените от него разноски и подобрения.

Счита, че с изпращането на нотариалната покана давността е прекъсната, преди да са изтекли пет години, поради което и първоинстанционният съд неправилно е приел, че претенцията за направените подобрения е погасена по давност. По отношение на първоинстанционното решение, в частта, с която е уважена претенцията на ищеца по чл. 61, ал. 2 ЗЗД излага оплаквания, че с нотариалната покана изрично е възразил срещу поканата на ищеца за заплащане на обезщетение в размер на 150 лева. Твърди, че ищецът никога не е бил лишен от правото си на ползване на притежаваната от него 1/6 идеална част, както и че до ден днешен той притежава ключ от апартамента и прилежащото мазе и фактически има постоянен достъп до тях. Посочва, че първоинстанционният съд е кредитирал показанията на съпругата на ищеца като достоверни и логични, без да съобрази нейната заинтересованост, като същевременно не кредитира показанията на свидетелката, живееща с ответника. С оглед изложените във въззивната жалба оплаквания моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемият моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди съдебното решение в обжалваните части.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл.

259 ГПК от ответника по делото, чрез адвокат Г. М., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е процесуално допустима.

Първоинстанционното решение, в частта, с която е поставен в дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на Т. Н. А. допуснатият до делба недвижим имот, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с релевираните във въззивната жалба доводи е необходимо да се добави следното:

Производството е по реда на чл. 341 и следв. ГПК – II фаза на съдебна делба.

С влязло в сила Решение № 20046501 от 06.07.2022 г., постановено по гр д. № 33848/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 56-и състав, е допусната съдебна делба между С. Н. А. и Т. Н. А. на следния имот: апартамент № 135, находящ се в гр. София, ж.к.

„Надежда II“, бл. ****, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения с обща площ от 89,85 кв.м., при съседи: стълбище, ап. № 134, двор, двор, двор, заедно със зимнично помещение № 7 при съседи: коридор, мазе, 6, двор, двор, заедно с 4,366% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, представляващ 2 съгласно схема № 15-661745-24.07.2020 г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК – гр. София, имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № 135, в гр. София, ж.к. „Надежда 2“, бл. ****, с площ от 89,85 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение № 7 и 4,366% идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта:

***, над обекта ***.

С протоколно определение от 07.02.2023 г. е приета за съвместно разглеждане претенцията на ищеца С. Н. А. с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 4762,76 лева (след изменение на размера на иска, допуснато в открито съдебно заседание, проведено на 17.10.2023 г.), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода 20.08.2019 г. – 07.02.2023 г.

С протоколно определение от 09.05.2023 г. е приета за съвместно разглеждане претенцията на ответника Т. Н. А. срещу С. Н. А. с правно основание чл. 61 ЗЗД за сумата от 20 000 лева, представляваща стойността на извършени подобрения в процесния имот в периода м. май 2017 г. – м. септември 2017 г., направени без съгласието и противопоставянето на другия съсобственик.

По претенцията с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД.

Софийският районен съд е сезиран с иск с правна квалификация чл. 61, ал. 2 ЗС.

Съгласно цитираната разпоредба при подобрения, направени от един съсобственик без съгласието на останалите съсобственици, доколкото в представената на лист 81 по делото молба ответникът твърди, че същите са направени без противопоставянето на ищеца, са приложими правилата за водене на чужда работа без пълномощие и тъй като съсобственикът е действал и в свой интерес, а останалите съсобственици отговарят само до размера на обогатяването, т.е. до размера на увеличението на стойността на дела им – правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД.

Единственият според въпрос, за който е направено оплакване във въззивната жалба по отношение на претенцията с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, е за погасяването на вземането по давност.

Настоящата съдебна инстанция не споделя довода на въззивника, че с изпращането на нотариална покана, връчена на ищеца на 07.02.2020 г. е прекъсната давността за взмеанията за подобрения. Уредбата на основанията за спиране и прекъсване на давностните срокове е императивна. Установените чл. 116 ЗЗД норми във връзка с прекъсване на погасителната давност са изрично и изчерпателно уредени в закона и не могат да се тълкуват разширително, като отправянето на нотариална покана за заплащане на стойността на извършените строително-монтажни работи не представлява действие, годно да прекъсне придобивната давност, тъй като не може да се подведе под нито една от хипотезите на чл.

116 ЗЗД (Решение № 91 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 4243 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение; Решение № 9 от 05.02.2015 г. по търг. д. № 4339/2013 г. на Върховен касационен съд; Решение № 80 от 23.12.2020 г. по гр. д. № 2737 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение).

Първоинстанционният съд законосъобразно е отхвърлил претенциите за подобрения като погасени по давност. В случая съделителят С. Н. не е бил владелец на процесния имот, поради което давността за разходите за извършените подобрения е започнала да тече от извършването им. В настоящия случай се установява, че подобренията са били извършени в периода м. май 2017 г. – м. септември 2017 г., поради което при липсата на проявление на юридически факти, водещи до спиране или прекъсване на давността, към момента на предявяване на претенцията за сметки на 02.02.2023 г. петгодишният давностен срок е бил изтекъл.

По изложените съображения и с оглед обстоятелството, че по правилността на обжалваното решение по претенцията с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД не са направени други оплаквания, то в тази част решението следва да бъде потвърдено, а предявената от съделителя жалба – оставена без уважение.

По претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС:

Предмет на иска е обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода 03.8.2015 г. – 04.12.2018 г.за процесните имоти. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се 3 използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни предпоставки: 1/ съсобственост върху вещта, 2/ ползване на вещта пряко и лично от единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди, и 3/ писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик.

В настоящия случай не се спори, че е налице първата предпоставка - наличие на съсобственост върху процесния имот. С нотариална покана, адресирана до Г.Т.А. и ответника Т. Н. А., ищецът е предложил на ответника да изкупи притежаваната от него 1/6 ид.ч. от процесния имот и е поканил ответника да му заплати обезщетение в размер на 150 лева за апартамента, считано от 01.09.2019 г. Поканата е връчена на 20.08.2019 г. на Г.Т.А., което е удостоверено с подписа на нотариус С.Д., с рег. № 358 /л. 75 от гр. д. № 33848/2020 г. по описа на СРС/. Не се оспорва от ответника, че е запознат с поканата, а и се установява, че последният в отговор на същата е изпратил нотариална покана към ищеца. Не се оспорва от ответника /с оглед твърденията му в предявената претенция по чл. 346 ГПК/, че в исковия период той и семейството му са ползвали процесния имот.