Решение № 63 от 11.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Русе, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20244520202020 по описа за 2024 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Бултрансспед“ ЕООД, чрез адв. Н. Янева, депозирана срещу електронен фиш № 8504876164 за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение по чл.

102, ал. 2 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и неправилен, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. В подкрепа на тези твърдения се релевират доводи, че електронния фиш е издаден след срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. На следващо място се ангажират доводи, че издадения електронен фиш противоречи на материалната разпоредба на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, тъй като дружеството жалбоподател е изпълнило задълженията си във връзка с установяване размера и заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, като е имало сключен договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, въз основа на който в процесното ППС е монтирано и налично бордово устройство за подаване на декларирани тол данни, каквато възможност е предвидена в чл. 13 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различни категории превозни средства на база изминато разстояние и към датата на нарушението, за която е издаден електронния фиш този договор е действал.

Оспорва се неотчитането на данни да се дължи на причини, за които отговаря дружеството жалбоподател. На следващо място се излагат доводи, че към 1 настоящия момент е налице по-благоприятна правна уредба, която следва да бъде приложена на основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН и е налице нарушение на Регламент на ЕС, касаещ задължение на доставчиците на ЕУСТ да информират в най-кратък срок потребителите на ЕУЕСТ, относно всеки случай на недекларирана такса за изминато разстояние, както и че липсва уредба в ЗДвП за налагане на административни наказания, чрез издаване на електронен фиш, за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Развиват се доводи, че е нарушено изискването за съразмерност, предвидено в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011г. и в случая размерът на неотчетената такса е само част от платената пътна мрежа и наложената санкция е несъразмерна с действителния размер на неотчетената такса. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменен оспорения електронен фиш. Претендират се разноски.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпаща представител.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърден издадения електронен фиш като правилен и законосъобразен. В депозирано писмено становище, се излагат подробни доводи, за доказаност на нарушението и липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш. Развиват се подробни съображения за неоснователност на ангажираните с жалбата доводи. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде потвърден, издадения електронен фиш. Претендират се разноски.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издадения електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

2

На 16.09.2021г., в 08,15 часа, посредством електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с устройство № 40341, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път І-5, км. 25+914, с посока нарастващ километър било установено, че пътно превозно средство – ППС Влекач ДАФ ФТХФ, с рег. № Х 45 38 КА, с техническа допустима максимална маса 19000 и брой на оси 2, екологична категория Евро 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, собственост на дружеството жалбоподател, се е движило в община Иваново, път І-5, км. 25+914, с посока нарастващ километър, който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за посоченото ППС да е била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Във връзка с така установеното е бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504876164, с който на „Бултрансспед“ ЕООД, в качеството му на собственик/ползвател на посоченото ППС, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена и доказана от събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Електронния фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, от лице по чл. 167а ЗДвП, оправомощено да осъществява контрол във връзка със заплащането на съответните такси по закона за пътищата, по образеца, утвърден от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и съдържа изискуемите, съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата , размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

3

Деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, е извършено на 16.09.2021г. С обжалвания електронен фиш на дружеството жалбоподател е наложена „Имуществена санкция“. Съгласно чл.

11 ЗАНН, във връзка с обстоятелства, изключващи отговорността, приложение намират разпоредбите на НК. Доколкото ЗАНН не съдържа уредба, досежно въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като изключващо отговорността обстоятелство, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, която урежда абсолютната давност, изключваща наказателното преследване. В този смисъл е задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС.

С оглед спецификата на електронните фишове, не могат механично да се приложат по аналогия разпоредбите касаещи сроковете предвидени в ЗАНН, за съставянето на АУАН и издаването на НП. Изрично в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, предвид липсата в чл. 34 ЗАНН на разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност, тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Отново в същото Тълкувателно постановление е прието, че давността, представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност и при настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената давност е три години, а абсолютната 4 години и половина.

Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно решение № 96 от 1.XI.1961 г. по н. д. № 76/61 г., ОСНК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. От това следва, че за да бъде прекъсната давността за извършено престъпление или нарушение, необходимо е: първо - съответно оправомощен от закона орган да е предприел наказателно преследване; такива органи по закона са: прокуратурата, държавна сигурност, народната милиция, органите на дознанието по производството за дела, подсъдни на военните съдилища, а така също и финансовите, санитарните, техническите и други административни органи в предвидените от закона случаи, и второ - да са предприети действия за преследване срещу определено лице за конкретно деяние - привличането му в качеството на обвиняем или възбуждане на предварително производство, независимо че лицето е разпитано като свидетел. Към тези действия (относно нарушенията), които също прекъсват давността, следва да се отнася съставянето на акта за нарушението или извършеното дознание срещу дадено лице за конкретно деяние от надлежните административни органи.

В настоящия случай, видно от приложената справка от история на обработка на нарушението, електронния фиш е подписан на 03.02.2023г., изпратен е за връчване на 05.11.2024г. и е връчен на 18.11.2024г.

С оглед изложеното давността е прекъсвана и от датата на нарушението до настоящия момент е изтекла обикновената давност, но не и абсолютната такава.

4

Съдът намира за неоснователни релевираните с жалбата доводи, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

В настоящия случай, противно на твърденията с жалбата, нарушението е описано подробно и по начин напълно позволяващ наказаното лице да бъде запознато с всички приети за осъществили се факти от обективната действителност и тяхната правна квалификация и по никакъв начин не е нарушено правото му на защита, както по фактите, така и по правото.

Изрично е посочено конкретното нарушение, което се твърди, че е осъществено от дружеството жалбоподател, а именно чл. 102, ал. 2 ЗДвП и какво конкретно задължение не е изпълнило дружеството жалбоподател и от кой законов текст произтича същото.