Решение № 281 от 08.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Цветина К. при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева като разгледа докладваното от Цветина К. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100604608 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда №257/24.04.2024г. по НЧХД №13417/21г. по описа на Софийски районен съд, НО, 12-ти състав, подсъдимият П. Г. П., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 12.09.2021г., около 23:30ч., чрез нанасяне на удари с два бастуна по главата, тялото и крайниците нанесъл на Е.

Л. Т., ЕГН **********, травматични увреждания, причинили на последната болка и страдание и представляващи лека телесна повреда, на които пострадалата му отвърнала веднага с нанасяне на също такава повреда, причиняваща му болка и страдание, поради което и на основание чл.130, ал.3 от НК съдът ги освободил от налагане на наказание.

Със същата присъда подсъдимият П. е признат за невиновен по повдигнатото му по чл.144, ал.1 от НК обвинение за извършена на 09.09.2021г. закана с престъпление срещу личността на Е. Л. Т., осъществено с думите: „Ще ви унищожа“, „С твоя **** прийом ще те сложа на мястото“, „Ще направя така, че да те пребият“, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът го е оправдал.

1

По отношение на разноските по делото съдът е осъдил подсъдимият П. и частната тъжителка Т. да заплатят солидарно на Софийски районен съд сумата от 1 060 лева.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. Д. К., повереник на частната тъжителка Е. Т., в която се твърди, че постановеният съдебен акт е неправилен. Поддържа се, че съдът незаконосъобразно е приел, че е налице хипотезата на чл.130, ал.3 от НК, въпреки че по безспорен и категоричен начин по делото е доказана единствено нанесената от подсъдимия П. телесна повреда. Отправя се искане за отмяна на присъдата както в частта, в която съдът е приложил разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК, така и в частта, в която подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.1 от НК.

Оспорват се и присъдените разноски.

По делото е постъпила и въззивна жалба от адв. В. П., защитник на подсъдимия П., както и допълнение към нея, в които се излагат доводи за неправилност на постановената присъда в частта, в която подсъдимият е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за нанесена лека телесна повреда. Твърди се, че съдът е извършил съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като се поддържа, че по делото не е установено по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на повдигнатото му обвинение. Обосновава се, че същият е действал при условията на неизбежна отбрана, с цел да се предпази от предприетото срещу него непосредственото противоправно нападение от страна на частната тъжителка Т.. Оспорва се и разпределението на разноските. Предвид изложеното се отправя молба за отмяна на присъдата в обжалваната част, алтернативно- за връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл.327 и следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, които подлежат на контрол пред въззивния съд по съответния ред.

Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, като е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

С Разпореждане №3369/01.11.2024г. съдията-докладчик е изискал справка от СРС-НО относно наличието на водени между страните наказателни 2 дела от частен характер, информация относно тяхното развитие и етапа на който се намират, както и преписи от постановените по тях крайни съдебни актове, в случай че такива са налице.

В пледоарията си пред съда повереникът на частната тъжителка адв. К. поддържа подадената жалба с изложените в нея доводи относно липсата на основание за прилагане на института на реторсия. Изразява становище за недопустимост на извършения от първоинстанционния съд селективен анализ на показанията на свидетелката Н.. Твърди, че решаващият орган не е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, като поддържа че при техния внимателен прочит не се установява частната тъжителка да е нанасяла телесни повреди на подсъдимия. С оглед на изложеното отправя молба към съда да отмени постановената присъда в частта, в която е приложен института на реторсия, като признае подсъдимия за виновен по повдигнатите му обвинения.

В допълнение на казаното от своя повереник частната тъжителка Т. заявява, че целият вход на блока, в който живее, е подложен на тормоз от подсъдимия, като определя поведението му като изключително агресивно.

Отрича да е нанасяла телесни повреди на същия.

Защитникът адв. П. поддържа, че в хода на производството по безспорен начин е доказано, че подсъдимият не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна престъплението по чл.130, ал.1 от НК. Счита, че първоинстанционният съд е направил един превратен анализ на събраните по делото доказателства, като неправилно не е кредитирал показанията на единствения очевидец на процесните събития свидетеля Н.. Оспорва свидетелят С. да е възприел непосредствено развилия се конфликт, като твърди, че неговите преки впечатления се отнасят единствено до проведен разговор на висок тон разговор, последван от крясъци, но не и относно преразказаните му впоследствие от частната тъжителка конкретни обстоятелства. Обосновава, че твърденията на същия за възприетите лично от него наранявания на частната тъжителка противоречат на останалите събрани по делото доказателства. В заключение поддържа, че подсъдимият е действал в условията на неизбежна отбрана, като предприетите от него средства са били в рамките на необходимото за отблъскване на частната тъжителка. Оспорва наведените в подадената от насрещната страна въззивна жалба доводи срещу 3 оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му по чл.144, ал.1 от НК обвинение, като счита, че първоинстанционният съд е стигнал да правилен извод относно липсата на каквито и да е доказателства за извършване на твърдяното престъпление. Излага съображения и срещу неправилното разпределение на разноските по делото. Предвид изложеното отправя молба към съда за отмяна на постановената присъда в частта относно повдигнатото по чл.130, ал.1 от НК обвинение и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан. В условията на евентуалност прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Подсъдимият П. поддържа казаното от неговия защитник, като в последната си дума към съда отправя молба за отмяна на присъдата в частта, в която е признат за виновен, че е нападнал частната тъжителка Т..

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, изградена въз основа на събрания по делото възможен и достъпен доказателствен материал. Настоящият въззивен състав не споделя доводите на жалбоподателите, че при установяване на правнорелевантните факти контролираната инстанция е възприела превратно наличните по делото доказателства, като след извършен собствен анализ, установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата на първа инстанция:

Подсъдимият П. и частната тъжителка Т. са съседи във вх. „Б“ на ****, ж.к. „****“. Апартаментът на първия е номер 19 и се намира на партерния етаж, а този на частната тъжителка- номер 29 и е разположен на четвърти етаж. Отношенията им били влошени, като повод за конфликтите им било обгрижваното от подсъдимия бездомно куче, наричано от него „Жорко“, на което същият позволявал да влиза във входа на блока.

На неустановена дата през месец септември 2021г. подсъдимият, заедно със своя син- свидетеля А. П., отишли на гости на роднина в гр. Банкя, като се върнали в София на 10-ти септември, като през този период същият нямал 4 контакти с частната тъжителка.

На 12.09.2021г., около 23:30ч., подсъдимият и частната тъжителка се срещнали на етажната площадка на партерния етаж, между тях възникнало словесно стълкновение, което прераснало във физическа разправа, в рамките на която подсъдимият нанесъл удари по главата, тялото и крайниците на частната тъжителка с металните бастуни, които ползвал за да се придвижва, а частната тъжителка му нанесла удари по главата, използвайки намиращата се в близост до тях лопатка.

Наличието на конфликт и участниците в него били пряко възприети от свидетелката Никифирова, която живеела в апартамента на подсъдимия, а крясъците им били дочути от техния съсед от третия етаж- свидетеля С., който отваряйки вратата, за да провери какво се случва, видял частната тъжителка, плачейки да се качва по стълбите към своя апартамент.

Прибирайки се в апартамента, частната тъжителка позвънила на телефона за спешни повиквания, като съобщила на оператора, че е пострадала вследствие нанесени от съседа П. удари с бастун.

В 00:03ч. на 13.09.2021г. в центъра за приемане и обслужване на спешни повиквания към телефон 112 постъпил сигнал и от подсъдимия, който задъхвайки се, заявил пред оператора, че е бил набит от своята съседка Т.. В последващ сигнал от 00:14ч. същият поискал да бъде изпратена и линейка на адреса му.

Малко по-късно на място пристигнали полицейски патрул и медицински екип, който прегледал подалите сигнал лица.

На 13.09.2021г. същите посетили специалист по съдебна медицина, като им били издадени съдебномедицински удостоверения.

В резултат на конфликта частната тъжителка получила следните травми: контузия с кръвонасядане на малка площ в тилната област на главата, непосредствено вдясно от срединната линия; контузия с малко кръвонасядане по предно външната повърхност на лявата мишница, в средната трета; контузия с кръвонасядане на ограничена площ и охлузване имащо в състава си удължени успоредни едни на други жлебовидни драскотини по задната повърхност на дясната лакътна област; контузия с кръвонасядане и травматичен оток на малка площ по задно външната повърхност на дясната 5 предмишница, на границата средна долна трети; контузия с кръвонасядане по гръбната повърхност на дясната длан над пета дланно-фалангеална става и травматичен оток с кръвонасядане на първата фаланга на пети пръст на дясна ръка; контузия с кръвонасядане на малка площ напречно разположено по задната повърхност на дясното бедро, в горната му трета, а подсъдимиятконтузия с травматичен оток и малко на площ кръвонасядане в дясната трета на челото, на границата с окосмената част на главата; контузия с оток и ограничено на площ кръвонасядане в дясната теменно-тилна област на главата; три малки охлузвания /драскотини/ по гърба на дясната длан; контузия с кръвонасядане по задната повърхност на дясната предмишница, в горната трета;

Във връзка с процесните събития било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК, като с Постановление от 13.10.2022г. на наблюдаващия прокурор същото било прекратено.

В рамките на въззивното производство е приета изготвена от районния съд справка относно наличието на висящи между страните наказателни дела от частен характер, както и представени от повереника на частната тъжителка писмени доказателства за воденето на тези дела, от които се установява, че по повод стълкновението на лицата от 12.09.2021г. е подадена частна тъжба и от подсъдимия в настоящото производство П. срещу частната тъжителка Т..

Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на следните доказателства: показанията на свидетелите И.С., В.И., А. П., Д. Н., обясненията на подсъдимия П., приобщените по делото писмени доказателстваСъдебномедицинско удостоверение

№585/21г.,

Съдебномедицинско удостоверение №327/21г., предоставената с писмо от 14.08.2023г. от Министерство на здравеопазаването- Център за спешна медицинска помощ документация, приложената справка за висящи дела пред СРС, вещественото доказателствено средство- CD диск, както и приетите заключения на съдебномедицинска експертиза и съдебнотехническа експертиза.