Решение № 1605 от 19.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1605 гр. Пловдив, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20235300502861 по описа за 2023 година

Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с чл.310 ГПК.

С Решение № 3752 от 25.08.2023 г. постановено по гр.д.№ 2407 по описа за 2023 г. на РС - Пловдив, V бр.с., се:

УВЕЛИЧАВА размера на месечната издръжка, която И. Д. И., с ЕГН:

**********, да заплаща, съгласно Решение № 1376/14.02.2020 г. по гр.д № 19574/2019г. на РС-Пловдив на сина си Т. И. И., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител – Н. Б. Г., с ЕГН: **********, от 250,00 лв. на 400,00 лв. месечно, платима до 10-то число на месеца, за който се отнася, считано от депозиране на исковата молба пред съда –16.02.2023г. занапред до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 400,00 лв. до пълния претендиран размер от 550,00 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на Т. И. И., с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител – Н. Б. Г., с ЕГН: **********, против И. Д. И., с ЕГН:

**********, за определяне на добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето в размер на 800,00 лв. годишно.

ОСЪЖДА И. Д. И., с ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 216,00 лв. държавна такса, дължима по настоящото производство 1 относно присъденото увеличение на издръжката.

ОСЪЖДА И. Д. И., с ЕГН: **********, да заплати на Т. И. И., с ЕГН:

**********, действащ чрез своята майка и законен представител Н. Б. Г., с ЕГН:

**********, сумата от 363,60 лв. – разноски по делото за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА Т. И. И., с ЕГН: ********** – действащ чрез своята майка и законен представител Н. Б. Г., с ЕГН: **********, да заплати на И. Д. И., с ЕГН: **********, сумата от 136,40 лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от решението е останал ответникът И. Д. И., който чрез пълномощника си адвокат Ц. Т., обжалва решението в частта му, с която се изменя размера на месечната издръжка за разликата над 300 лева до 400 лева месечно.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е необосновано и постановено в противоречие на материалния закон. Оспорва се изводът на районния съд, че за задоволяване на обичайните нужди на детето са необходими 700 лева, от която 400 лева да се поемат от бащата, а 300 лева от майката.

Поддържа се, че общо определеният размер на издръжката за детето е необоснован, завишен и несъобразен с доказателствата по делото. Обсъждат се събраните по делото доказателства и се заключава, че доказаните разходи на детето по делото възлизат в размер на 221 лева месечно /купони за храна в училищна заетост, тренировки по танци и футбол, курс по математика/, както и че остатъкът от 479 лева се явява необосновано завишен за дете на възрастта на Т.. Поддържа се, че на детето са му необходими за храна още 300 лева или общо 520 лева. Не се установявали обстоятелства, налагащи по - висок размер на издръжката, както и че не са установени специфични нужди на детето. Възразява се, че районният съд неправилно е коментирал възможността на родителите да дават издръжка в поискания размер. Приема се, че от приложената справка от НАП се установяват доходи на бащата, които са под средната работна заплата за страната, същият не притежавал недвижим имот, притежавал един лек автомобил от 2017 г., тоест нямало изменение в имущественото му състояние от 2020 г. Посочва се, че районният съд не е извършил преценка на възможностите на майката да участва в издръжката, която получавала трудово възнаграждение над средното за страната според справката от НАП, притежавала три недвижим имоти и МПС ремарке.По отношение на майката също не се установявало изменение в имотното й състояние от 2020 г., но същата имала възможности доста над тези на бащата. Излагат се доводи, че общият размер на издръжката на детето възлиза в размер на 520 лева, от която бащата следвало да поеме 300 лева. Искането към въззивния съд е да отмени първоинстанционното решение по предявения иск по чл.150 СК и да се произнесе с друго решение, с което да измени размера на 300 лева. Претендират се разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. И. И., с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител – Н. Б. Г., с ЕГН: **********, чрез пълномощника адвокат Т. Т., с който взема становище за неоснователност на жалбата. Обсъжда доказателствата по делото и намира, че показанията св.В., с която бащата живее на семейни начала, не следва да бъдат кредитирани изцяло като некореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Поддържа, че вижданията на ответника с детето са спорадични и кратки, за което се позовава на показанията на св.Г., чичо на детето. Изложеното се установявало и от части от показанията на св.В., която заявила, че са научили за извънкласните занимания на детето от исковата молба. Във връзка с последното се сочи, че исковата 2 молба е депозирана на 16.02.2023 г., а детето ходи на извънкласни занимания от септември месец 2022 г., при което за период от шест месеца бащата не бил осъществявал режим на лични отношения със сина си. Оспорват се доводите в жалбата досежно размера на необходимите средства за издръжката на детето, за опровергаването на които се представят 82 брой касови бележки, 6 броя разходооправдателни документи за лятна почивка на детето с дати от 30.07.2023 г. до 04.08.2023 г. на обща стойност от 2 142, 80 лева, както извлечения от банкова сметка за плащания на ПОС терминал за разходи, свързани с издръжката на детето с искане да бъдат приети като нови доказателства за разходи, направени след депозиране на исковата молба. Намира се за неоснователен доводът относно размера на получаваното трудово възнаграждение от жалбоподателя и Н. Г.. Излагат се доводи, че жалбоподателят разполага с възможности за заплащане на издръжката. Моли се за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на районния съд. Претендира разноски. Представят се посочените в отговора на въззивната жалба: заверени копия на 82 брой касови бележки за извършени разходи; заверени копия на 6 броя разходооправдателни документи за лятна почивка на детето с дати от 30.07.2023 г. до 04.08.2023 г. на обща стойност от 2 142, 80 лева, ведно със заверени копия на извлечения от банкова сметка за плащания на ПОС терминал.

В откритото съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа жалбата си и представя 20 бр. фискални бонове за извършени разходи за покупка на стока и 2 бр. разписки за плащане на сметка.

В откритото съдебно заседание въззиваемата страна, чрез пълномощника си, оспорва жалбата и поддържа подадения отговор, както и искането си за приемане на представените писмени доказателства.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.150, ал.1 от СК и чл.143,ал.4 СК от Т. И. И., действащ чрез своята майка и законен представител Н. Б. Г., против И. Д. И., за увеличаване размера на месечната издръжка, която последният е осъден да му заплаща с Решение № 1376/14.02.2020 г. по гр.д № 19574/2019г. на РС-Пловдив от 250 лева на 550 лева и за определяне на добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето в размер на 800,00 лв. годишно.

С първоинстанционното решение на основание чл.150 СК е увеличен размерът на издръжката от 250 лева на 400 лева, като е отхвърлен иска за размера над 400 лева до пълния предявен размер от 550 лева, както и е отхвърлен иска с правно основание чл.143, ал.4 СК за определяне на добавка към определената по съдебен ред издръжка.

Решението на районния съд се обжалва в частта, с която е увеличен размерът на месечната издръжка, която бащата И. Д. И. е осъден да заплаща на детето Т. И. И., чрез майката и законен представител Н. Б. Г., за разликата над 300 лева до увеличения размер от 400 лева.

3

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба. След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

От фактическа страна по делото е безспорно, че Т. И. И. , роден на *** г. има за свои родители Н. Б. Г. и И. Д. И., както и че въз основа на одобрено споразумение с решение по гр.д № 19574/2019г. на РС-Пловдив бащата заплаща по 250 лева месечна издръжка на детето. От служебна бележка от *** се установява, че детето е ученик в *** клас през учебната 2022/2023г. Според служебна бележка от танцова школа „***“, детето посещава танцовата школа от м. септември 2022г. до момента на издаване на документа на 16.02.2023 г., за което заплаща месечна такса от 60,00 лв. Представени са писмени доказателства за извършено от майката плащане в размер на 310 лева към ,,А.

***“ ЕООД за курсове по математика на детето. Според служебна бележка от *** „***“ от 16.02.2023 г. през календарната 2022г. детето Т. е провеждал редовни тренировъчни занятия, съгласно графика на академията. Всички разходи за това – месечни такси, екип и други, са били заплатени в срок.

Ответникът е представил копие от договор за лизинг с мобилен оператор.

По делото е приета справка от ,,ГРАО“, според която двамата родителя нямат други ненавършили пълнолетие деца, освен детето Т..

По отношение на майката Н. Б. Г. се установява от постъпилата справка от ТД на НАП - ***, че работи по трудово правоотношение в *** от 29.04.2011 г. като има средномесечен осигурителен доход от около 2 800 лева, притежава идеални части от земя и сграда в *** и от земя в ***, както и идеална част от ремарке. От справката от ТД на НАП - *** се установява, че бащата работи като *** и като такъв е реализирал средномесечен осигурителен доход от около 1 630 лева, както и е собственик на МПС фолксваген.

В първоинстанционното производство са приети касови бонове за ежеседмично заплащане на храната на детето в училищния стол, касови бонове за закупени дрехи, чанта, униформа, учебни помагала, вещи за детето, хранителни продукти, обувки, квитанция за заплатена такса за тренировки, квитанции за заплатени такси в ДГ ,,***“, последните през 2022г.

Във въззивната инстанция бяха приети представените от майката 82 брой касови бележки за извършени разходи за заплащане на храна на детето в училищния стол, за закупени дрехи и пособия за детето, както и за посещения на кинопрожекции; заверени копия на 6 броя разходооправдателни документи за лятна почивка на детето с дати от 30.07.2023 г. до 04.08.2023 г. на обща стойност от 2 142, 80 лева, ведно със заверени копия на извлечения от банкова сметка за плащания на ПОС терминал на почивките. Бяха приети и представените от бащата 20 бр. фискални бонове за извършени разходи за покупка на храна и пособия за детето, за аквапарк, платени такси към мобилен оператор, като 2 бр. разписки за плащане на сметка към мобилен оператор.