Решение № 355 от 12.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Пловдив, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330200332 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, №4255348 , издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Т. А. Б. ЕГН ********** , на основание чл. 189, ал.

4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С въззивната жалба и в съдебно заседание се поддържа искане за отмяна на обжалвания ЕФ, като се прави позоваване на института на давността и прилагането му в конкретния случай. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище, с което излага съображения за неоснователност на въззивната жалба като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваният ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 11.12.2020 г. в 08.16 часа в 1 гр. Пловдив, бул. „ Цариградско шосе „51 а в посока изток при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС – Лек автомобил Тойота Корола , с рег. № *** се движело с установена наказуема скорост 82 км/ч, т.е. с превишение на скоростта от 32 км/час.

Собственик на когото е регистриран автомобилът е Т. Б. ,което се потвърждава от приложената по делото справка. Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средствоTFR 1-M581.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:

- приложеното по административната преписка статично изображение към клип № 23607, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В случая представената снимка е по образец, като съдържа информация за: разпознат номер на МПС, а именно -№ *** и метаданни характеризиращи нарушението. В тази връзка следва, да се акцентира, че предвид механизма на функциониране на АТСС с лазерен лъч, и автоматично разпознаване номера на нарушителя още в реално време, евентуалното наличие и на друг автомобил в близост до заснетия е изцяло ирелевантно към несъмнената установеност на нарушението от фактическа страна. В настоящия случай, видно от приложеното към преписката статично изображение, единственият заснет автомобил е именно процесния, поради което и няма как да се приеме, че фиксираната скорост е възможно да бъде на друго превозно средство - приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че именно жалбоподателката е регистриран собственик на процесното МПС.

В тази връзка следва да се съобрази, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.

Констатираното нарушение било определено като такова по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, за което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание – глоба в размер на 400,00 лева.

По отношение правилността на атакувания ЕФ, настоящия съдебен състав намира, че от формираната по делото доказателствена съвкупност се установява по безспорен начин осъществяването от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно правилото на чл. 188, ал. 1 ЗДвП. В тази връзка следва да се отбележи, че собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е 2 управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от собственика, точно какъвто е и процесния случай.В конкретния случай жалбоподателката не излага твърдения, а и не е ангажирала доказателства да се е възползвала от правото по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на нея.

Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокола за последваща проверка допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е именно +/- 3 км/ч. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил 85 км/ч. След приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан дееца с ЕФ - 82 км/ч. и която скорост законосъобразно е посочена в ЕФ като наказуема.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр. 6 от 16.01.2018г./ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

TFR1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол.

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Действително срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020г. В случая обаче следва да намери приложение чл. 30 ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/, според който "Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип". По делото е приложен протокол за последваща проверка № 8-33-20, видно от който дори след изтичане на одобрения тип, процесното АТСС продължава да му съответства, поради което законовото изискване следва да се счита за спазено.

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от проверка № 8-33-20/28.09.2020г.;

- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. –Рег№ 1030-39 893 от 14.12.2020г.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че към датата на 3 извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г. ), вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя (преносими, тип триножник).

Според изричната норма на чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г изискването за прилагане на снимка на АТСС важи само за тези от типа мобилни преносими (триножници), но не и за тези от типа мобилниприкрепени към превозно средство, каквото е процесното (TFR 1-M). В аспект на горното следва да се подчертае, че в процесния случай снимка на АТСС реално е изготвена, тоест направено е нещо в повече от изискването на закона, като направената снимка е изцяло в полза законосъобразността на ЕФ.

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал.1, т. 4 ЗДвП, доколкото превишение от 32 км/час в градски условия попада именно в приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер.

Все в тази връзка, точното място на контрол, както и посоката на контрол са надлежно индивидуализирани в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

С въззивната жалба и в съдебно заседание се поддържа едно единствено възражение за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ и то е свързано с твърдение за изтекла давност. Посоченото възражение е неоснователно.

Съображенията за този извод са следните:

Съдът намира, че в процесния случай следва да се съобрази трайната 4 съдебна практика, базирана върху задължителните разрешения на ТР № 1/ 2014 г. на ВАС, приемаща, че ЕФ представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции (който по своето правно действие съчетава в себе си функциите както на АУАН, така и на НП), поради което за него не намират приложение сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП. На основание Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС приложение намират само обикновената давност от 3 години по чл. 80, ал.1, т.5 НК (която се прекъсва с всяко действие по преследване на административно наказателно отговорното лице) и абсолютна преследвателна давност от 4,5 години. В този смисъл е и изобилната практика на Административен съд-Пловдив.

В настоящия случай процесното нарушение е извършено и установено на 11.12.2020г., като видно от справката за намерени фишове процесният фиш е издаден още на 12.12.2020 г. След извършеното заснемане на нарушението и установяването му е издаден електронен фиш ,поради това и следва да бъде съобразен единствено абсолютния давностен срок за административно наказателно преследване от 4 години и 6 месеца ,съгласно предвиденото препращане към чл.81 ал.3във връзка с чл.80 ал.1т.5 от НК,който срок очевидно не е бил изтекъл към датата на издаване на електронния фиш и съответно и не е изтекъл към момента на настоящото произнасяне. Връчването на електронния фиш в тази насока е последващо действие,което има отношение към възможността за обжалване на фиша и съответно влизането му в сила ,но не е такова ,което да се отчита при изчисляване на давността за административно наказателното преследване.Поради това и доводите в тази насока на жалбоподателя се явяват неоснователни.

Ето защо съгласно Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/ 27.2.2015 г. при липса на специална регламентация в ЗАНН и ЗДвП приложение следва да намерят разпоредбите на общата преследвателска давност уредена в чл. 80 НК, която може да е обикновена и абсолютна. В случая, както вече беше отбелязано, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената давност е три години, а абсолютната 4 години и половина , които срокове очевидно не са изтекли към настоящия момент.