Решение № 749 от 09.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000503279 по описа за 2025 година

САС е сезиран с две въззивни жалби и една частна жалба срещу решение № 21/12.02.25 г., поправено с решение № 24/18.02.25 г. и определение, постановено на основание чл. 248 ГПК № 259/27.05.25 г. по гр.д. 206/24 г. по описа на ОС – Видин.

За незаконно поддържано обвинение в процес, продължил около година и наложена мярка за неотклонение задържане под стража за 17 дни ОС Видин е присъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в полза на ищеца Н. Н. обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от 14.07.22 г., а на основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца са присъдени разноски с естество на заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 133 лв.

С жалбите на всяка от страните се оспорва правилността на решението в частта, отнасяща се до определения размер за обезвреда на вредите на ищеца, като според ответника те не са доказани, а ако това не се възприеме – същите са завишени и следва ад се намалят до действително справедливия размер.

Ищецът счита присъденото в негова полза обезщетение за подценяващо реалните му вреди, като се излагат доводи за понесеното страдание от неимуществено естество.

1

С обжалваното определение съдът е отказал да намали присъдените в полза на ищеца разноски с естество на адвокатски хонорар под размера, определен с Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения

(вместо претендираните 3400лв. съдът е присъдил сумата 1 133 лв.). С частната жалба срещу това определение се твърди, че делата по ЗОДОВ са рутинни, съдът основава решението си на влязъл в сила съдебен акт и преценява размера на вредите съобразно критерия, установен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поради това и с оглед утвърдената съдебна практика да се присъждат хонорари и под минималните размери съобразно цитираната Тарифа, хонорарът от 1 133 лв. е несъразмерен на фактическата и правна сложност на протеклото пред ОС Видин производство.

САС установи, че жалбите са допустими, а постановените съдебни актове – са валидни и допустими. Същите подлежат на проверка с оглед доводите за тяхната неправилност, съдържащи се във въззивните жалби.

Всяка от страните в производството пред въззивния състав поддържа собствената жалба и оспорва жалбата на противната страна.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства и преценката относно правилността на съдебното решение следва да се основе на събраните в първоинстанционния процес доказателства.

Въз основа твърденията на страните и наличния по делото доказателствен материал, в рамките на очертания презмет на проверка във въззивното производство, настоящият състав приема за установено следното:

Не се спори, че срещу ищеца, в качеството му на втори шофьор на тежкотоварно МПС, с което е пренасян контрабандно 973.49 кг. Канабис, било повдигнато на 19.12.2020 г. обвинение за престъпление по чл. 242, ал. 2, вр. чл.

18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. С определение от 22.12.20 г. ОС Видин определил спрямо обвиненото лице мярка за неотклонение задържане под стража, отменена на 07.01.21 г. Производството по делото е прекратено на 23.12.21 г., като определението за прекратяване е потвърдено от Апелативна прокуратура София на 14.07.22 г.

Като свидетели по делото са разпитани сестрата на ищеца – св. Г. и приятеля му П.. И двамата свидетели утвърждават, че през време на протичане на производството ищецът бил силно притеснен, загубил съня си, променил стила си на живот, като спрял да бъде шофьор на камиони. Психиката на 2 ищеца била променена – обстоятелство, установено от приетата по делото психологическа експертиза, утвърждаваща констатирана остра стресова реакция, с остатъчна тревожна симптоматика, панически атаки, липса на енергия поради загубена мотивация. Психотравмата според свидетеля П. имала соматична рефлексия – ищецът имал съдебни оплаквания, качвал кръвното, прилошавало му.

Настоящият състав, като взема предвид чистото съдебно минало на ищеца, приема, че установените с помощта на гласни доказателства и експертно решение вреди са доказани, а по размер същите съответстват на определените от ОС Видин 10 000 лв. Тежестта на престъплението, за което спрямо ищеца като обвиняем било поддържано обвинение обосновава неговата завишена тревожност за съдбата му в бъдеще. Нормално е човек, без сблъсък с наказателно-санкционни процедури да изпита шок след вземането на мярка за неотклонени по отношение на него. Обстоятелството, че производството по повдигнатото обвинение не е приключило с осъдителна присъда обосновава правилния извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на наложената мярка за неотклонение (въпреки наблягането от страна на ответника, че същата е съразмерна спрямо тежестта на повдигнатото обвинение).

В същото време следва да се отчете, че производството е приключило спрямо ищеца в разумен срок (с оглед обстоятелството, че разкриването на контрабанда на наркотични вещества изисква обстойно разследване поради обстоятелството, че естеството на престъпната дейност предпоставя мрежа от съпътстващи престъпления с разширен кръг участници в престъпната дейност). Периодът на задържане на ищеца под стража е бил кратък спрямо времето, през което у продължило наказателното производство. С оглед на това настоящият състав приема, че с определеното обезщетение вредите на ищеца не са били подценени.

Относно обжалваното определение настоящият състав счита, че макар и развиващо се като рутинно производство, делото е изисквало активно участие на повереника на ищеца, каквото той реално е осъществил и определеното като съответстващо на сложността на делото възнаграждение не следва да бъде намалявано под определения от ОАС Видин размер.

Тъй като настоящият състав достига до извод за правилност на 3 постановеното решение и неоснователност на доводите, съдържащи се в двете въззивни жалби, на основание чл. 272 ГПК мотивите на първоинстанционния съд следва да се ползват като обосновка и на настоящия съдебен акт.

Въззивникът ищец претендира в негова полза да се заплатят разноски за въззивното производство с естество на заплатен адвокатски хонорар в размер на 900 Е (л. 46). Настоящият състав счита, че направеното от въззивника ответник възражение, основано на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Производството е приключило в едно съдебно заседание, в което всяка от страните е поддържала тезата си, не са събирани нови доказателства и липсва обосновка, различаваща се от вече изложената с подадените жалби.

Поради това в полза на ищеца следва да се заплатят разноски за адвокатски хонорар в размер на 400 Е.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 21/12.02.25 г., поправено с решение № 24/18.02.25 г. и определение, постановено на основание чл. 248 ГПК № 259/27.05.25 г., по гр.д. 206/24 г. по описа на ОС – Видин.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Прокуратурата на Република България да заплати на Н. А. Н. разноски за въззивното производство с естество на заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 Е.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните съобразно изискванията на чл. 280 и сл.

ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000503279 по описа за 2025 година

САС е сезиран с две въззивни жалби и една частна жалба срещу решение № 21/12.02.25 г., поправено с решение № 24/18.02.25 г. и определение, постановено на основание чл. 248 ГПК № 259/27.05.25 г. по гр.д. 206/24 г. по описа на ОС – Видин.

За незаконно поддържано обвинение в процес, продължил около година и наложена мярка за неотклонение задържане под стража за 17 дни ОС Видин е присъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в полза на ищеца Н. Н. обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от 14.07.22 г., а на основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца са присъдени разноски с естество на заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 133 лв.

С жалбите на всяка от страните се оспорва правилността на решението в частта, отнасяща се до определения размер за обезвреда на вредите на ищеца, като според ответника те не са доказани, а ако това не се възприеме – същите са завишени и следва ад се намалят до действително справедливия размер.

Ищецът счита присъденото в негова полза обезщетение за подценяващо реалните му вреди, като се излагат доводи за понесеното страдание от неимуществено естество.

1

С обжалваното определение съдът е отказал да намали присъдените в полза на ищеца разноски с естество на адвокатски хонорар под размера, определен с Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения

(вместо претендираните 3400лв. съдът е присъдил сумата 1 133 лв.). С частната жалба срещу това определение се твърди, че делата по ЗОДОВ са рутинни, съдът основава решението си на влязъл в сила съдебен акт и преценява размера на вредите съобразно критерия, установен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поради това и с оглед утвърдената съдебна практика да се присъждат хонорари и под минималните размери съобразно цитираната Тарифа, хонорарът от 1 133 лв. е несъразмерен на фактическата и правна сложност на протеклото пред ОС Видин производство.

САС установи, че жалбите са допустими, а постановените съдебни актове – са валидни и допустими. Същите подлежат на проверка с оглед доводите за тяхната неправилност, съдържащи се във въззивните жалби.

Всяка от страните в производството пред въззивния състав поддържа собствената жалба и оспорва жалбата на противната страна.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства и преценката относно правилността на съдебното решение следва да се основе на събраните в първоинстанционния процес доказателства.

Въз основа твърденията на страните и наличния по делото доказателствен материал, в рамките на очертания презмет на проверка във въззивното производство, настоящият състав приема за установено следното:

Не се спори, че срещу ищеца, в качеството му на втори шофьор на тежкотоварно МПС, с което е пренасян контрабандно 973.49 кг. Канабис, било повдигнато на 19.12.2020 г. обвинение за престъпление по чл. 242, ал. 2, вр. чл.

Разпечатката съдържа 60 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d49e378-18d4-4728-8903-33bbcc9db121