Определение № 4265 от 10.11.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4265 гр. Варна, 10.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20233100502203 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по подадено възражение по чл. 423 от ГПК с вх. № 64756/31.08.2023 г., уточнено с молба вх. № 70568/26.09.2023 г. на М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: г.С. ***** и със съдебен адрес: г.С. ***, чрез адв. Й.

Т., срещу заповед № 547/26.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 4359/2021 г. по описа на ВРС, 24 състав, в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4.

Молителката излага, че заповедта за изпълнение не й е била връчена надлежно, като за нея разбрала на 18.08.2023 г., когато й било връчено уведомление за прехвърлено дело от ЧСИ Мариян Петков, рег. № 851, с район на действие СГС. След извършена справка в деловодството на ЧСИ Мариян Петков молителката установила, че по ч.гр.д. № 4359/2021 г. по описа на Варненски районен съд, 24 състав, срещу нея, в качеството й на наследник на починалия й син Л. Д. Х. с ЕГН **********, е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по същото частно гражданско дело. Самата заповед за изпълнение не била приложена към изпълнителното дело, поради което не могла да се запознае с нея. Излага, че 1 при ЧСИ Мариян Петков - София е образувано изп.д.№ 20238510402258, въз основа на прехвърлено от ЧСИ Даниела Петрова-Янкова - Варна, при която първоначално е било образувано изп.д.№20235100400583 въз основа на издадения от ВРС изпълнителен лист. Това изпълнително дело се намирало в кориците на изп.д.№ 20238510402258 на ЧСИ Мариян Петков, но и по него не била приложена заповед за изпълнение.

Молителката излага доводи, че е възрастна жена - на 88 години, не живее на постоянен адрес, тъй като не е в състояние да се грижа сама за себе си, от дълго време пребивава по старчески домове, а напоследък живее при другия си син в гр.София, ул."Босилеград"6, ап.7, където й е връчено и съобщението на ЧСИ Мариян Петков. Твърди, че заповедта за изпълнение не й е връчена надлежно. Излага, че от 18.04.2022 г. живее в Дом за стари хора „Станус Лайф" с адрес: гр. София, ул. „Стоичко Станиславов" №1А, за установяване на което прилага като доказателство договор от 18.04.2022 г.

Посочва, че от 26.05.2022 г. настоящият й адрес е г.С. ***, за установяване на което представя удостоверение изх. № 03093/26.05.2022 г., издадено от Столична община, а от тази година живее на адреса на другия й син в г.С.

****. Излага доводи, че не е била надлежно уведомена за издадената заповед за изпълнение на нито един от посочените адреси. Отделно от това са наведени доводи, че не е могла да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства.

Препис от възражението на длъжника е бил връчен на кредитора – заявител в заповедното производство „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, гр. София. В указания срок по делото не е постъпил отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Искането за приемане на възражение е подадено от надлежна страна – правоприемник на починалия длъжник по издадената заповед за изпълнение.

Съобразно твърдението в подаденото на 31.08.2023 г. възражение по чл.

423 от ГПК и уточненията, направени с последващата молба, молителката сочи, че е узнала за издадената заповед за изпълнение на 18.08.2023 г., поради което възражението, съобразно твърдението, е подадено в срока по чл. 423, 2 ал. 1 от ГПК. В подкрепа на това твърдение към възражението е приложена и товарителница 9100022768217. Във възражението изрично е изразено становище, че заповедта не е била връчена надлежно на длъжника, както и не е могла да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства. Следователно, възражението се основава на чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, поради което съдът следва да разгледа и даде отговор по същество на подаденото възражение - т.е. дали са налице предпоставките, визирани в посочените основания – чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Разгледано по същество, възражението се явява основателно.

Видно от приложеното ч.гр.дело № 4359/2021 г. по описа на ВРС, 24 състав, производството е образувано по подадено заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, гр. София, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Д. Х. за дължими суми по договор за заем. Заповедният съд е приел заявлението за редовно и е издал заповед за изпълнение № 547/26.03.2021 г. Разпоредил е връчване на заповедта на постоянния и настоящ адрес на длъжника Л. Д. Х.. При извършване на връчването е установено, че този длъжник е починал на 25.03.2022 г. Поради това, заповедният съд е разпоредил връчване на заповедта за изпълнение на единствения законен наследник на длъжника, а именно на М. Г. М.. След извършена справка в НБД е разпоредил връчването да се осъществи на посочения в справката настоящ адрес на М. М. – г.С.***.

Видно от приложената разписка за връчване, длъжностното лице-връчител е отбелязало, че заповедта за изпълнение е връчена на 10.08.2022 г., като за получател е посочена Х. Д.а – социален работни в старческия дом.

Заповедният съд е приел, че заповедта е връчена редовно, поради което след изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК е разпоредил издаването на изпълнителен лист на 21.09.2022 г. срещу М. Г. М..

Разпоредбата на чл. 423 от ГПК дава възможност на длъжника, който е бил лишен от правото си да оспори вземането, да подаде възражение до въззивния съд, в четири изчерпателно изброени хипотези: 1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени 3 обстоятелства; 4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Хипотезата предвидена в т. 1 на чл. 423, ал. 1 от ГПК, за наличието на която са наведени доводи във възражението, предполага, че заповедта за изпълнение или не е била връчена изобщо, или не са спазени установените в ГПК правила за връчване - в конкретния случай правилата, уредени в чл. 46 от ГПК, уреждащи редовното връчване на друго лице, живеещо на адреса и желаещо да ги приеме.

Видно от приложеното по ч.гр.дело № 4359/2021 г. по описа на ВРС, 24 състав съобщение до М. М., същото е връчено на 10.08.2022 г. на трето лице, легитимирало се като социален работник в старческия дом. Принципът установен за връчване, извършвано на друго лице е, че съобщението следва да се връчи лично на страната, респ. на нейния съдебен адресат или процесуален представител, и само ако адресатът не може да бъде намерен, книжата следва да се връчват на друго лице от категорията на посочените в чл. 46, ал. 2 от ГПК, ако същото е съгласно да ги приеме. Разпоредбите на чл.

44, ал. 1 и чл. 46 от ГПК изискват връчителят да удостовери кой получава съобщението – кое е лицето, което получава призовката, неговото качество, дали то е от кръга на близките на страната по делото и дали се задължава да предаде призовката, като в този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 407 от 06.11.2015 г. по гр. д. № 4038 / 2015 г. на Върховен касационен съд, IV гр. отделение. В конкретния случай, връчителят е удостоверил, че заповедта за изпълнение е връчена на друго лице – социален работник в старческия дом на същия адрес. При извършено връчване на съобщение по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК, връчителят е следвало да извърши проверка дали са налице всички изисквания за уведомяване чрез друго лице – лице живеещо на адреса, на който живее и адресата, съгласно да го получи със задължение да му го предаде. Доколкото в случая третото лице, което е получило заповедта за изпълнение, не попада в категорията трети лица по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК, е налице нередовно връчване по смисъла чл. чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.

С оглед на това, настоящият състав намира, че не следва да разглежда второто наведено от молителката основание за приемане на възражението, а именно това по чл. 423, ал. 1, т. 3 от ГПК.

4

С оглед на всичко гореизложено възражението на М. Г. М. се явява основателно и като такова следва да бъде прието.

Защитата на длъжника при условията на чл. 423 от ГПК има извънреден характер и се основава на изрично и лимитивно посочени предпоставки. Повдигнатият пред въззивния съд спор в това производство има изцяло процесуално правен характер и не касае съществуването на заповедния дълг. Определението на въззивния съд, с което се приема предявеното възражение, не разрешава материалноправния спор за съществуването, ликвидността и изискуемостта на заповедното задължение.

Заповедта за изпълнение не се отменя, а актът на съда е насочен единствено към възстановяване на положението, което би съществувало, ако длъжникът беше подал възражението си в срока по чл. 414 от ГПК.

С оглед характера на производството и предвид обстоятелството, че с настоящото определение не се прекратява висящността на материалноправния спор, на основание чл. 81 от ГПК разноски не следва да се присъждат.

Същите могат да бъдат претендирани при последващо разрешаване на спора по същество, като в тази насока е задължителното тълкуване, дадено във връзка с дължимите разноски по уважена молба за отмяна на влязло в сила решение в т. 4 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което е приложимо и в конкретния случай.

По изложените съображения, съставът на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражение на длъжника М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. "Босилеград" 6, ап. 7 и със съдебен адрес: г.С. ***, чрез адв. Й. Т., срещу заповед № 547/26.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 4359/2021 г. по описа на ВРС, 24 състав, в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4.

СПИРА изпълнението на издадената заповед № 547/26.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 4359/2021 г. по описа на ВРС, 24 състав.

5

Препис от настоящото определение ДА СЕ ИЗПРАТИ незабавно на ЧСИ Мариян Петков - с район на действие СГС, вписан с рег. № 851 в КЧСИ, по изпълнително дело № 20238510402258 по описа на съдебния изпълнител, за сведение и изпълнение.

Делото ДА СЕ ВЪРНЕ на Варненски районен съд за извършване на следващите се действия по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6