Решение № 367 от 27.10.2026, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно наказателно дело 631/2026
- Вид
- Решение № 367
- Подписан
- 27.10.2026
- Състав
- ЕМИЛ БОБЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 78 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 144 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 7, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 11 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 367 гр. Велико Търново, 27.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20264110200631 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба Х. М. Й. с ЕГН:**********, от *****, подадена чрез адв. П. Г. от ВТАК, против наказателно постановление № 26-0319-000059 от 18.05.2026 год., издадено от Началника на РУ – Полски Тръмбеш, с което за извършено от Й. нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 6 от ЗДвП му е наложено наказание глоба от 25.56 евро (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента). Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, обосноваващи, според жалбоподателя, неговата отмяна. Със жалбата е направено доказателствено искане за изискване на данни от Областно пътно управление – В. Търново.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован - не се явява, представлява се от адв. П. Г. от ВТАК - редовно упълномощен. По същество адв. Г. поддържа депозираната жалбата и изложените в нея доводи, като моли процесното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Основните му доводи са, че при установяване на нарушението не са изложени точно изискуемите от закона описания на нарушенията, поради което при издаването на наказателното постановление наказващия орган неправилно е посочил нарушените законови разпоредби.
Претендира разноски
Въззиваемата страна, редовно призован, се явява лично. Същия счита, че 1 процесното НП е правилно и законосъобразно и моли като такова да бъде потвърдено. Излага доводи в подкрепа на тезата си.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 13.04.2026 год. екип от служители на РУ – Полски Тръмбеш в състав мл. автоконтрольор А. Д. Н. и мл. автоконтрольор М. В. К., са извършвали контрол по спазване правилата за движение на ПП І-5, като са се движили с патрулния автомобил в участъка на 76-ти километър. Около 12.40 ч. същите забелязали пред тях да се движи л.а. „Фолксваген Голф“ с временни регистрационни табели с № *****, който изпреварил друг лек автомобил в участък, в който върху пътното платно е имало поставена временна хоризонтална маркировка – оранжева непрекъсната линия, забраняваща изпреварването. Контролните органи след подаден сигнал спрели въпросния автомобил, като при извършената проверка било установено че автомобила е собственост на фира и се управлява от жалбоподателя Х. М. Й. с ЕГН:**********, от *****.
Полицейските служители обяснили на Й. за какво са го спрели, като св.
А. Н. в присъствието на св. М. К. и в присъствието на самия Й., съставил на последния АУАН Серия GA № 4723505 от 13.04.2026 год., затова, че на 13.04.2026 год., около 12:40 ч. в обл. Велико Търново, общ. Полски Тръмбеш, движейки се по ПП I-5 км 76+200, с посока на движение от гр. Русе към гр.
Велико Търново, управлява лек автомобил марка "Фолксваген" модел "Голф", черен на цвят, с временни регистрационни табели с номер *****, собственост на „*****“ ЕООД с Булстат ******, като извършва маневра изпреварване, без да съобрази поведението си с пътна маркировка М1..
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Й. подписал акта без възражения, като на същия бил връчен и препис.
В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган не са били депозирани писмени възражения от страна на Й..
Въз основа на описания АУАН Началника на РУ – П. Тръмбеш, на 18.05.2026 год. е издал атакуваното наказателно постановление № 26-0319000059, с което за извършено от Х. М. Й. нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено наказание глоба от 25.56 евро (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента) – равностойността на 49.99 лева.
Процесното наказателно постановление е връчено лично на Х. Й. на 01.06.2026 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
В съдебно заседание бе разпитан актосъставителят, който твърди пред съда, че лично с колегата си са възприели как жалбоподателя е извършил маневра изпреварване в участък от пътя, в който върху пътното платно е имало временна хоризонтална пътна маркировка – оранжева непрекъсната линия, забраняваща пресичането й. Свидетеля заявява, че след спирането на 2 жалбоподателя, същия е направил устно възражение, че в този участък изпреварването било разрешено, тъй като имало пътен знак, който го разрешава, като свидетеля потвърждава, че действително в този участък има такъв пътен знак, но към момента на нарушението, поради извършване на ремонтни дейности върху пътното платно е имало временна хоризонтална пътна маркировка – оранжева непрекъсната линия, която забранява изпреварването.
Във връзка с направеното доказателствено искане със жалбата, съдът изиска от Областно пътно управление – гр. Велико Търново справка дали към дата 13.04.2026 год. е била създадена временна организация за безопасност на движението на Първокласен път І-5 в участъка обхващащ км.76+200 и ако е имало създадена такава, да се изпрати заверен препис от Заповед на ръководителят на ОПУ – В. Търново за създаването на същата, както и изиска схема на Първокласен път І-5 в участъка обхващащ км.76+000 до 76+500 с посочена вертикална и хоризонтална маркировка към дата 13.04.2026 год., както и ако има съставен протокол за приемане на временната организация пo безопасност на движението в този участък към тази дата, да бъде изпратен заверен препис от същия. Въпросните справки и схема са изпратени от ОПУ – В. Търново, като са приети и приложени като доказателства по делото. От същите се установява, че действително към датата на твърдяното нарушение в процесния участък е действала временна организация и безопасност на движението.
След анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
За пълнота съдът следва да отбележи, че съгласно приетите по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи.
В хода на съдебния процес обаче от събраните писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел (актосъставителя) не се установи, че жалбоподателят е извършил нарушението описано в АУАН, с правна квалификация чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Съдът счита за основателни доводите изложени в жалбата и в съдебно заседание, че както контролния орган, така и наказващия орган неправилно са квалифицирали нарушението като такова по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и неправилно е приложен материалния закон. Установените от контролния и наказващият орган факти, относно извършеното от жалбоподателя деяние, неправилно са го квалифицирани като нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДВП. Посочената разпоредба гласи, че: Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От доказателствата по делото се установява, че към датата на твърдяното нарушение в процесния 3 участък от ПП І-5, км. 76+200 е имало поставена върху пътното платно временна хоризонтална пътна маркировка – оранжева непрекъсната линия.
Постоянната пътна маркировка „M l“ върху платното за движение, включително върху пешеходните пътеки, се изпълнява само с бял и жълт цвят, а временната пътна маркировка се използва за въвеждане на временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи с продължителност повече от един месец съгласно изискванията на Наредба № 3 от 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците (ДВ, бр. 74 от 2010 г.) и е с оранжев цвят.
Съгласно приложената схема на участъка от ПП І-5 км. 76.000 до км.
77.000, се установява, че хоризонталната пътна маркировка в участъка 76+200 е единична прекъсната линия. От показанията на св. Н. и от останалите писмени доказателства се установява, че във въпросния участък е имало положена временна хоризонтална пътна маркировка – оранжева непрекъсната линия.
В конкретния случай при установените факти, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 7, ал. 5 от ЗДвП (която гласи, че при строителство и ремонт, когато има временна пътна маркировка, положена с цел организация на движението за определен период от време, участниците в движението трябва да се съобразяват с временната пътна маркировка), тъй като Х. Й., като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) при извършване на маневрата „изпреварване“ е пресякъл оранжева непрекъсната линия, представляваща временна пътна маркировка. Такава фактическа обстановка описва и разпитания в хода на съдебното следствие свидетел (актосъставител). С това си деяние Й. е осъществил състава на нарушение по чл. 7, ал. 5 от ЗДвП, тъй като не е спазил задължението си да се съобразява с временната пътна маркировка. Вярно е, че чл. 6, т. 1 изисква водачът да се съобразява с пътната маркировка, но в конкретния случай същата е била временна, като нито контролния орган, нито впоследствие наказващия орган са посочили в своите актове, че Й. е нарушил именно тази временна пътна маркировка. С оглед изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, контролния и съответно наказващия орган е следвало да конкретизират и точно да опишат нарушението и обстоятелствата при които е извършено и съответно да съобразят която точно материалноправна норма е нарушена.
Това мотивира съда да приеме, че при съставяне на АУАН и при издаване на процесното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, като неправилно е приложен материалния закон. Като не се е съобразил с изложеното, наказващият орган е издал незаконосъобразен административен акт, поради което същия следва да бъде отменен поради неправилно приложение на материалния закон съобразно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН.
4
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 210 (двеста и десет) евро, което не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на разноските,на съдът намира, че направените разноски са в размер близо до минималния предвиден за подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения и не се явяват прекомерни. С оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че следва да се присъдят на жалбоподателката направените от нея разноски в размер на 210 (двеста и десет) евро.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0319-000059 от 18.05.2026 год., издадено от Началника на РУ – Полски Тръмбеш, с което за извършено от Х. М. Й. с ЕГН:**********, от ***** нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 6 от ЗДвП му е наложено наказание глоба от 25.56 евро (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента) - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.