Решение № 654 от 03.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 654 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20248002103059 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 – чл.293 от ГПК.

С определение № 2444 от 15.05.2025 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 55 от 18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 389 по описа за 2023 г. на Апелативен съд - Бургас в частта, с която са отхвърлени предявените от Г.

С. Г. против „УМБАЛ БУРГАС” АД искове за присъждане на обезщетения за непозволено увреждане, причинено от медицинските специалисти от болницата при оказване на медицинска помощ на 10.10.2017 г. и 11.10.2017 г. по касационната жалба на Г. С. Г..

Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която са уважени предявените от Г. С. Г. против „УМБАЛ БУРГАС” АД искове за присъждане на обезщетения за непозволено увреждане, причинено от медицинските специалисти от болницата при оказване на медицинска помощ на 10.10.2017 г. и 11.10.2017 г. по касационната жалба на „УМБАЛ БУРГАС” АД, поради което в тази част същото е влязло в сила, на основание чл. 296, г. 3 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато за преценка дали изводът на въззивния съд, че обективните обстоятелства обуславят липса на отговорност на ответната болница в размер на 60 % от определеното обезщетение не е очевидно необоснован, както и за преценка дали изводите на съда при приложението на чл. 52 ЗЗД не са направени в противоречие с практиката на ВКС.

Данните по делото са следните:

1

Въззивното производство е било образувано по жалба на ищеца Г. С. Г. в частта, с която исковете й са били отхвърлени за разликата над сумата 28 000 лв. до претендираните 80 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от медицинските специалисти от болницата при оказване на медицинска помощ на 10.10.2017 г. и 11.10.2017 г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 21.04.2019 г. - 21.04.2022 г. за разликата над сумата 8532.23 лв. до претендираните 24377.78 лв., обезщетение за имуществени вреди от същия деликт за разликата от 1618.08 лв. до претендираните 4045.20 лв. и обезщетение за забава върху главницата за периода 21.04.2019 г. - 21.04.2022 г. за разликата над сумата 493,05 лв. до претендираните 1232.60 лв., както и по жалба на ответника „УМБАЛ БУРГАС” АД срещу уважаването на исковете и присъждането на законната лихва върху присъдените суми от датата на предявяване на иска на 21.04.2022 г. до окончателното изплащане.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че не е спорно и от доказателствата по делото се установява, че на ищцата Г. са били извършени две коремни операции - през 1987 г. – апендектомия, а през 1997 г. – поради ендометриоза е отстранен левият яйчник и частично е опериран десният. През 2017 г. успешно проведена инвитро процедура е довела до двуплодна бременност с очакван термин 13.12.2017 г., първа за ищцата, която по това време е на 46 години. Няма данни за някакви медицински проблеми при протичането на бременността. Посоченото от д-р М. (анестезиолог в ответното лечебно заведение) в Допълнителен лист към ИЗ № 24104 към Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка, представени от ответника с отговора му на исковата молба (л.140 гръб от първоинстанционното дело) „завишен риск с оглед на нелекувана хипертония“, не се подкрепя от останалите доказателства по делото, а не се подкрепя и от отбелязаното по т. 12 от лист първи от Допълнителен лист към ИЗ № 24104 към същия Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка, представени от ответника с отговора му на исковата молба (л.139 от първоинстанционното дело), а именно, че ищцата не съобщила за проблеми със сърдечно-съдовата й система, в т. ч. за високо артериално налягане, което да е лекувано. Отразяването, че ищцата страда от високо артериално налягане, във връзка с което е приемала Dopegit, е налично само в Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка (л.56), представен от ищцата, за който Лист, въпреки липсата на дати на двата документа, следва да се приеме, че е съставен по–късно от представения от ответника Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка (л.139), тъй като в представения от ищцата Лист е отразена извършената й през 2017 г. в УМБАЛ Бургас операция Цезарово сечение, която липсва в представения от ответника Лист.

На 10.10.2017 г. (в седмия месец, в 29-а гестационна седмица от бременността), ищцата получила отоци на долните крайници, по който повод наблюдаващата бременността на ищцата д-р Н. Д., издала направление за хоспитализация на ищцата в ответната болница УМБАЛ Бургас с вписана диагноза „състояние присъщо на бременността“ с код по МКБ Z33. Същата диагноза е вписана и в отрязъка от направлението, попълнен от приемащото лечебно заведение.

Съдът е посочил, че спорно по делото е: била ли е ищцата при приема си в ответното 2 лечебно заведение приета от лекар без придобита специалност АГ, като действията й не са били извършени под ръководството и по разпореждане на лекар-специалист по АГ (каквито са твърденията на ищцата и в какъвто смисъл е впоследствие изводът на първоинстанционния съд), или ищцата е била приета от лекар без придобита специалност АГ (д-р В.), която обаче е работила под ръководството на лекарите-специалисти АГ д-р Л. и д-р Д. от АГ-отделението на ответната болница (каквито са твърденията на ответника); както и – била ли е ищцата при приема си в ответното лечебно заведение приета с описаното в медицинската документация (Епикриза ИЗ 24104, л.89-91) „кървене от гениталиите и болки в корема“.

По отношение на първия спорен въпрос въззивният съд е приел, че не е доказано лекарят, който съгласно „Историята на бременността и раждането“ е приел ищцата при постъпването й в лечебното заведение и е назначил първоначалното лечение - д-р В. – специализант по смисъла на § 1 ДР на Наредба № 1/22.01.2015 г. (което обстоятелство не е спорно между страните), да е извършвала дейностите по приемане на ищцата и назначаване на необходимите изследвания под ръководство и по разпореждане на лекар с придобита специалност, който извършва медицинска дейност в същото лечебно заведение по договор с НЗОК, каквито са изискванията на чл. 18, ал. 2 от Национален рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС, действащ през 2017 г. По делото липсват данни действията на д-р В. да са били ръководени или разпоредени от специалист акушергинеколог от лечебното заведение.

По отношение на втория спорен въпрос въззивният съд е приел за недоказано описаното в издадената от ответника Епикриза състояние на ищцата „кървене от гениталиите и болки в корема“ при приемането й на 10.10.2017 г., тъй като такова състояние е описано само в издадената при изписването й на 25.10.2017 г. епикриза и не само не се потвърждава от останалите събрани по делото доказателства, но и противоречи на диагнозата, посочена в направлението за хоспитализация, издадено от наблюдаващия бременността лекар „състояние, присъщо на бременността“ с код по МКБ 10- Z33, като не са посочени други кодове, сочещи на усложнения в протичането на бременността или начало на преждевременно раждане. Този извод се потвърждава и от констатациите на вещите лица, че на ищцата не е било извършен необходимият в случаите на кървене и болки гинекологичен преглед, „за да се определи откъде е кървенето“ (отговор на въпрос № 2 от СМЕ на в. л. д-р Д. и доц. д-р В.) или „за определяне състоянието на маточната шийка“.

Независимо от изводите си по тези спорни въпроси, съдът е кредитирал заключението на в. л. д-р Д., че хоспитализирането на ищцата дори при липса на показания, е правилно съобразно медицинската практика с оглед на рисковата й бременност - поради възрастта й, двуплодната й бременност, която е първа и след асистирана репродукция.

Съдът е посочил, че не е спорно, че около 3 часа сутринта на 11.10.2017 г. ищцата се оплакала от болки в корема, че сутринта, след установяване на започнала родова дейност, е взето решение за спешно родоразрешение чрез цезарово сечение. Спорно е налице ли са били основания за такова решение. Обсъждайки писмените доказателства и експертните заключения, въззивният съд е направил извод, че не е надлежно установен фактът за наличие 3 на витални индикации „Asphyxia foeti /асфикция на плода/ и заклещване на близнаците“ за предприемане на спешно цезарово сечение. Отчел е и че ответникът не твърди, не е посочил в ИБ или в оперативния протокол други основания за спешно секцио (напр.съгласно т. 11, ал. последна от § 1 на Медицинския стандарт „АГ“, утвърден за 2017 г. - появата на патологично раждане в хода на вагиналното раждане или „рисково раждане“ съобразно дефиницията на т. 17 - раждане с приемлив риск при атипични предлежания на плода: седалищно предлежание, дълбоко право задно-тилно предлежание, лицево предлежание брадичка напред, предночерепно предлежание, дълбоко напречно положение на предлежащата глава), като такива не се установяват и по делото.

При извършване на секциото на ищцата е установена лезия на пикочния мехур. По спешност е извикан уролог, който възстановил пикочния мехур на два етажа с поставяне на цистостома (катетър, който се поставя директно в пикочния мехур през коремната стена, за да извежда събралата се в пикочния мехур урина в специална торбичка). Впоследствие е диагностицирана маточна атония, причиняваща профузно кървене. Свикана е лекарска консултативна комисия, която поставила диагноза „Atonia uteri“ /атония на матката състояние на понижен до липсващ мускулен тонус на органа, което пречи матката да се свие след раждането/ и „Д. синдром“ /дисеминирана интравазална коагулопатия - системно активиране на кръвосъсирването, което причинява образуване на микроваскуларни тромби в различни органи и води до множествена органна дисфункция/. Взето е решение за хистеректомия /отстраняване на матката/ по витални индикации, която била извършена по класически начин, в условията на продължаващо кървене, хемо- и плазмотрансфузии. От уретралния катетър и цистостомата изтича бистра урина. Пациентката е преведена в Отделение по анестезиология, реанимация и интензивно лечение за лечение и наблюдение.

Съдът е посочил, че спорно между страните е, дали лезията на пикочния мехур, атония на матката, причиняваща профузно кървене, и „Д. синдром“, както и последващите усложнения – илео-вагинална фистула, са предизвикани от действията на лекарския екип, извършил секциото по спешност, или от констатираните при секциото обширни сраствания в коремната кухина на ищцата, затрудняващи достъпа до матката при извършването на секциото, или са резултат от неглижиране от страна на лекарския екип, извършил секциото, на възможните налични сраствания при наличието на данни за претърпени от ищцата предишни две коремни операции. Спорно по делото е, липсвали ли са обективни предварителни данни за удостоверените от оператора сраствания, или с оглед претърпените от ищцата две предишни коремни операции, наличието на сраствания е следвало да се предполага.

Отчел е, че епикризата при извършването на цезаровото сечение е отразено, че са установени: обширни сраствания, обхващащи предна маточна стена, пикочен мехур и висцеларния лист на перитонеума и колонсигмоидеум, затрудняващи максимално оперативния достъп до маточната кухина; след раждането на близнаците е установена лезия на пикочния мехур и сраствания на colon sigmoideum (последната част на дебелото черво преди ректума) към левия аднекс (яйчник). В оперативния протокол от 11.10.2017 г. /стр.165/ също са описани „обширни сраствания, обхващащи предна маточна стена, пикочния мехур и 4 висцералния лист на перитонеума и колон сигмоидеум“. Посочил е, че според вещите лица липсват обективни предварителни данни за така описаните в оперативния протокол и в епикризата сраствания, като надлежен метод за предоперативното им установяване е лапароскопия или лапаротомия. Според вещите лица ядреномагнитният резонанс, на чиито отрицателни резултат се позовава ищцата, не може да установи сраствания в коремната кухина. Вещите лица по двете експертизи са категорични обаче, че заболяването на ищцата ендометриоза и предходната хирургическа интервенция, причиняват описаните сраствания.