Решение № 1041 от 02.11.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1041 гр. Бургас, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100501204 по описа за 2022 година

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба с рег.№11117/03.08.22г. на БОС, подадена от О. З., гражданин на ***, р. ****г.,чрез назначения му особен представител адв. Хр. Кондев от БАК, със съдебен/служебен адрес:гр.Бургас, ж.к.“Лазур“ бл.151,ет.1, против Решение №161/31.05.22г. по гр.д.№1578/2021г. по описа на РС-Несебър, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК 812115210 със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Победа“,ул. „Ген.Владимир Вазов“ №3, сграда „Метални панели и конструкции“, ет.4, представлявана от изп.директор Ганчо Тенев, на осн.чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата 138,88лв.- незаплатена стойност по издадени фактури №0037569923 от 26.11.18г. и №0039441180 от 20.12.19г. за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в к.к.“Слънчев бряг- запад“, к-с „Каскадас 5“,вх.L, ет.3, ап. L15, с идентификатор ***. 51, абонатен номер 742438, за отчетен период 07.11.2017 г.28.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба (24.11.2021г.) до окончателното изплащане на вземането; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД- сумата от 29.46 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 27.12.2018 г.- 23.11. 2021 г. и на основание чл.78, ал.1 ГПК- разноски от 350 лв., включващи: 100 лв. държавна такса, 150 лв. внесен депозит за особен представител на ответника и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението се сочи за неправилно, т.к. е базирано изцяло на представените от ищеца по делото Общи условия(ОУ), утвърдени от ДКЕВР, чиято незаконосъобразност въззивникът е твърдял, като произтичаща от обстоятелството, че не са публикувани в един централен и един местен ежедневник, както е оповестено в чл.71 от същите, а само във в.“Компас“, който е ежеседмичник. Това се отнасяло и до утвърдените от ДКЕВР цени на услугата(чл.31,ал.2 от ОУ)за тях публикация изобщо не била представена по делото.

Така страната поставя въпроса за това дали горепосочените ОУ пораждат действие.

1

Поддържат се и всички възражения, подадени в отговора и писмените бележки въззивника-ответник. на

Поддържайки, че в случая ОУ, от които черпи правата си ищецът са „нередовни“, въззивникът-ответник моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и за постановяването на друго, с което заявените претенции бъдат отхвърлени, ведно със законните последици.

Не ангажира нови доказателства.

В отговора на въззиваемата страна, въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Дружеството се позовава на обстоятелството, че междувременно ответникът е заплатил претендираните суми, което тълкува като признание на заявените искове за главница и лихви и цитира в подкрепа съдебна практика.Счита, че при това положение и т.к. не кореспондира с личната позиция на ответника, подадената жалба само кумулира необосновано допълнителни разноски за него.

В допълнение сочи, че заявеното в жалбата възражение няма твърдения от страната правен ефект, т.к. влизането в сила на ОУ не засяга правилността на конкретното обжалвано решение.

Предмет на делото е заплащането на възнаграждение за стойността на престираните от оператора В и К услуги, чието потребление е изцяло доказано. Тъкмо това е послужило като основание и за фактурирането на претендираните по делото суми.

В обобщение на горното моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно. Представя счетоводна справка за извършеното плащане от абоната, в размер на 518,34лв., приета като доказателство във въззивното производство. Дири разноски пред въззивната инстанция в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Проверката по чл.267 от ГПК сочи въззивната жалба за редовна, а тази по чл.269 от ГПК, обосновава извод за валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение.

По съществото на спора, с оглед въведените оплаквания за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, след съвкупна преценка на събраните в процеса доказателства и в приложение на действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, подадени от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД срещу О. З.. Първият иск е за присъждането на сумата от 138,88 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до изплащането, а вторият-акцесорен- за сумата от 29,46 лв. – лихва върху главницата за периода 27.12.2018г. – 23.11.2021г.

Главницата се претендира за ползвани ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода- през отчетен период 07.11.2017г. – 28.11.2019г. до имот, находящ се в к. к. „Слънчев бряг – запад“, комплекс „Каскадас 5“, вх. L, ет. 3, ап. L15, с идентификатор ***, аб. № 742438, стойността на които ответникът дължи, предвид реалното им получаване за посочения период, в изпълнение на създадени между страните договорни отношения. За процесния отчетен период потребителят имал неплатени задължения, съгласно действащите цени, одобрени от ДКЕВР, в размер на 138,88 лв., за които му били издадени: фактура № 0037569923 от 26.11.2018г. за сумата от 34,08 лв.и фактура № 0039441180 от 20.12.2019г. за сумата от 104,80 лв.

Поради забавата в плащането на потребителя била начислена и мораторна лихва в размер на 29,46лв. за периода от 27.12.18г., до датата на подаването на исковата молба-24.11.21г. Сумите се претендират ведно с разноските за съдебното производство.

В своевременно подадения от особения представител на ответника отговор на исковата молба, исковете се оспорват като неоснователни. Развиват се подробни съображения в насока, че не е доказано правото на собственост на ответника върху самостоятелен обект. Оспорва се приложимостта на общите условия на ищеца- в случая такива не са предоставени на страната, респективно на адвоката- неин особен представител и не обвързват ответника. Оспорва се съдържанието на представените фактури- те не са подписани от потребителя, сочат се за едностранно изявление на ищеца. Твърди се, че фактурите не са били връчени на потребителя, той 2 не е поканен за заплащането на посочените в тях услуги, с което се оспорва твърдението за настъпил падеж, респективно за забава на плащането и начисляването на закъснителни лихви.

Оспорват се отразените във фактурите данни, т.к.през отчетния период не са били консумирани количествата, описани в тях. Оспорва се в процесния имот да са монтирани изправни водомери.

Обръща се внимание, че отчитането е ставало само веднъж годишно. Отправя се възражение за погасяване по давност на задълженията изцяло, респективно частично. Моли се съдът да се произнесе по неравноправните клаузи в Общите условия(ОУ) и да ги приеме за нищожни. Твърди се, че количествата не са фактурирани по одобрената от КЕВР цена, оспорва се и самата тя, като се сочат за неподписани и неподписани решенията на КЕВР за нея. Оспорват се всички справкиизвлечения на отчети, извършени с мобилно устройство. При условие на евентуалност се твърди, че процесните суми не се дължат, като погасени с изпълнение-ответникът бил правил плащания.

Оспорва се и акцесорната претенция за лихва, като недължима, поради неоснователност на претенцията за главница, от която е зависима и като неправилно изчислена по размер.

След ангажирането на доказателства от страна на ищеца и представяне на Общите условия на дружеството по делото, се оспорва и тяхното действие, като невлезли в сила, поради това, че не са публикувани според изискването, поставено в чл.71 от същите.

Моли се за отхвърляне на заявените претенции.

Първоинстанционният съд е п риел претенциите за главница и лихви за доказани и основателни, осъдил е ответника да заплати исковите суми, ведно със съдебно-деловодните разноски, считайки за неоснователни защитните му възражения за недължимост на вземането.

Въззивният съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния, че при завеждането на делото и при постановяването на решението, претендираните от ищеца суми действително са му били дължими.

В контекста на изразените от въззивника възражения по фактите, с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства, БОС счита за доказано следното:

Според справката от Служба вписвания – гр.Несебър(л.8- дело РС)и нарочен нотариален акт за сделка(вж. л.59-60- дело РС), апартаментът в к.к.“Слънчев бряг- запад, к-с „Каскадас 5“,вх.L, ет.3, ап. L15, с идентификатор ***. 51, е придобит от въззивника ответник на 02.02.16г.. За апартамента е била открита партида с аб. № 742438 към „Водоснабдяване и канализация” ЕАД.

От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 63 от делото) е видно, че на монтирания в имота водомер (с № 1718/453) са правени отчитания на 07.11.2017г., 06.11.2018г., 24.04.2019г. и 28.11.2019г. При всички тях водомерът е „видян“ от отчетника, като за периода 07.11.2017г. – 06.11.2018г., старите показания на водомера били от 80 куб. м., а новите – 103 куб. м. На 24.04.2019г. не е констатирана промяна в показанията на водомера, а на 28.11.2019г. новото показание било установено от 138 куб. м.

Конкретни твърдения, респективно данни за оплаквания от страна на абоната за неправилно отчитане на потребените количества вода или за развалено измервателно устройство за доставката, и др. под., не са въведени по делото.Свидетелката по делото-Ив.С.- служител при ищцовото дружество, е извършвала отчитане на водомера на ответника на 20.11. 19г. и е обяснила механизма, по който се осъществява това.Нейните показания не се оборват от останалите доказателства по делото.

Твърдение за заплащане на потреблението до завеждането на делото има въведено от ответника, но не се доказва.

При тези данни, установяващи доставката на услугата до адресата и неплащането на нейната стойност, основният спор, пренесен пред БОС, е правен и свързан на първо място с приложимостта на ОУ на ВиК-Бургас.

Съдът не споделя тезата на въззивника, че ОУ не са влезли в сила, като непубликувани в най-малко един централен и един местен всекидневник, както е визирано в чл.71 от самите тях.

Съдът счита, че цитираната норма обезпечава надлежното обществено обявяване на 3 правилата, по които осъществява доставките си водопреносното дружество, но неспазването на всички описани в хипотезата оповестителни мерки буквално и стриктно, при това кумулативно, не може да доведе до извода, че ОУ не са влезли в сила, нито да ги опорочи до степен на недействителност.

Горецитираната разпоредба се тълкува от настоящия състав, като въвеждаща изискването за широко разгласяване на ОУ на В и К, което може да бъде задоволено и от публикуването им в местен седмичник, вместо ежедневник, ведно с оповестяване в централен вестник и качване на общодостъпната за всички потребители електронна страница на дружеството.

Действително, формалните изисквания на чл.71 от ОУ в случая са изпълнени с отклонения.

Събраните в процеса доказателства сочат, че ОУ на водопреносното дружество са били обявени на 29.08.14г. във в.“Компас“-безспорно седмично издание от регионално значение( за югоизточна България), копие от екземпляр на което е представено по делото.

Независимо от това настоящият състав приема ОУ за станали публично известни, влезли в сила и общозадължителни за потребителите на услуги на В и К –Бургас по време на процесния по делото период, тъй като въпреки въведените многобройни защитни възражения, ответникът не е оспорил конкретните ноторно известни от интернет страницата на дружеството факти, че освен в седмичника в.“Компас“ на 29.08.2014г., ОУ са публикувани на същата тази интернет-страница като „Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас, приети с решение №ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР и пак там е посочено, че са били публикувани още във в.“Новинар“ (централен ежедневник) на 21.08.2014г. и обявени за влезли в сила от 29.09.2014г.(един месец след публикуването им в регионалния вестник). За съдебния състав извършеното оповестяване на ОУ на В и К -Бургас е достатъчно широко, за да произведе действието, визирано в чл.71 от същите.

Разпечатката съдържа 46 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d49a7a0-d655-49d6-82c5-8653af67780c