Решение № 70 от 29.05.2026, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Асеновград, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Асеновград, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200815 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 25-0239-000816/07.08.2025 г., издадено от Началника на Сектор в ОДМВР –Пловдив РУ-Асеновград Г.С.П., с което на П. А. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.

175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 100 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за нарушение по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят П. М. редовно призован не се явява в съдебно заседание, но в депозираната жалба оспорва НП, като неправилно и незаконосъобразно, като навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му и за неправилно приложение на материалния закон.

Въззиваемата Началникът на Сектор в РУ–Асеновград, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея съображения.

С наказателното постановление жалбоподателят е санкциониран за това, че на 09.06.2025 г. в 12,50 ч. в гр. Асеновград на ул. „Христо Ботев“ № 3 е управлявал л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег. № **** при което като лице участник в 1

ПТП не е останал на място да установи последиците от нарушението и го е напуснал без да уведоми съответните служби за контрол на МВР.

След като извърши пълна служебна проверка за законосъобразност на атакуваното НП, Съдът намери, че същото е незаконосъобразно и необосновано, тъй като извършването на нарушението не е надлежно установено, като от събраните доказателства не се доказва по несъмнен начин авторството и вината на нарушителя.

Посочената като нарушена материално правна разпоредба чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, въвежда общо задължение за водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В НП обаче са описани и още две нарушени задължения от водача, а именно тези по чл. 123 ал.1 т.2 б. А и б. Б, която норма обаче се прилага само, когато при произшествието са пострадали хора, а именно да уведоми компетентната служба на МВР и да остане на място като изчака пристигането на компетентните органи. Тези две нарушения обаче неправилно са вменени във вина на водача М., тъй като те са актуални само когато при произшествието са пострадали хора, каквато ситуация в случая не е налице и съответно са неотносими към хипотезата на ПТП само с материални щети, какъвто е конкретният случай, поради което и не са налице елементите от обективния състав на тези нарушения. Освен това, въпреки че са словесно описани тези нарушения, не са посочени цифрово съответстващите им нарушени материално-правни разпоредби, в които се съдържа правилото за поведение. Затова, в това отношение НП е незаконосъобразно, тай като са описани нарушения, които не са относими към конкретната ситуация.

На второ място, дори да се концентрираме само по отношение на нарушението по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, което включва общо задължение на водача при ПТП да спре и да установи последиците от произшествието същото отново не е доказано по несъмнен начин. Това е така, защото това нарушение може да се извърши само при форма на вината пряк умисъл, който включва знание на водача, че е причинил ПТП. В конкретния случай, в хода на административнонаказателната проверка по никакъв начин не е установен механизма на произшествието, нито конкретните действия на жалбоподателя П. М., сочещи към съпричастност към неговото причиняване, а още по-малко пък факта, че същият е разбрал за причиняването на произшествието. На следващо място, по никакъв начин не е обективирано, а още по-малко доказано действителното наличието на причинени вреди и тяхната локализация и размер по другия автомобил, като данни в тази насока има само в твърдение на лице, което не е очевидец на произшествието и което е разбрало за него от други лица, които също не са очевидци. Самият жалбоподател П. М. отрича факта да е причинявал ПТП и изобщо да е разбрал за контакт с друг автомобил. В хода на административната проверка, обаче е подходено формално , като без да са изяснени и доказани спорните обстоятелства - не са установени и разпитани свидетели, не е извършен оглед на автомобилите,не е констатирано наличието на повреди по тях, не е съставен протокол за ПТП, в който да се обективира, дали изобщо има причинени повреди и дали са относими към конкретния случай, е съставен АУАН и впоследствие е издадено НП. При това положение, от една страна по 2 никакъв начин не е удостоверен и доказан обективен елемент от състава на нарушението, а именно наличието на вреди, които да обусловят изобщо квалификацията на събитието като ПТП , а от друга страна не се установява по несъмнен начин и авторството и вината на жалбоподателя М. в извършването на нарушението, което изключва и неговия субективен състав.

За коректност следва да се каже, че в тежест на АНО е да докаже всички обстоятелства относими към състава на нарушението, както и авторството и вината на нарушителя. Тъй като това не е сторено, НП е необосновано и на отделно основание следва да бъде отменено.

По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично препраща към реда на АПК.

В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния случай разноски се дължат само на жалбоподателя. Жалбоподателят не е претендирал и доказал сторването на разноски, поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал.1 и ал.2 т.3 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0239-000816/07.08.2025 г., издадено от Началника на Сектор в ОДМВР –Пловдив РУ-Асеновград Г.С.П., с което на П. А. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.

175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 100 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за нарушение по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съдПловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Асеновград, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Асеновград, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200815 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 25-0239-000816/07.08.2025 г., издадено от Началника на Сектор в ОДМВР –Пловдив РУ-Асеновград Г.С.П., с което на П. А. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.

175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 100 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за нарушение по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят П. М. редовно призован не се явява в съдебно заседание, но в депозираната жалба оспорва НП, като неправилно и незаконосъобразно, като навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му и за неправилно приложение на материалния закон.

Въззиваемата Началникът на Сектор в РУ–Асеновград, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея съображения.

С наказателното постановление жалбоподателят е санкциониран за това, че на 09.06.2025 г. в 12,50 ч. в гр. Асеновград на ул. „Христо Ботев“ № 3 е управлявал л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег. № **** при което като лице участник в 1

ПТП не е останал на място да установи последиците от нарушението и го е напуснал без да уведоми съответните служби за контрол на МВР.

След като извърши пълна служебна проверка за законосъобразност на атакуваното НП, Съдът намери, че същото е незаконосъобразно и необосновано, тъй като извършването на нарушението не е надлежно установено, като от събраните доказателства не се доказва по несъмнен начин авторството и вината на нарушителя.

Посочената като нарушена материално правна разпоредба чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, въвежда общо задължение за водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В НП обаче са описани и още две нарушени задължения от водача, а именно тези по чл. 123 ал.1 т.2 б. А и б. Б, която норма обаче се прилага само, когато при произшествието са пострадали хора, а именно да уведоми компетентната служба на МВР и да остане на място като изчака пристигането на компетентните органи. Тези две нарушения обаче неправилно са вменени във вина на водача М., тъй като те са актуални само когато при произшествието са пострадали хора, каквато ситуация в случая не е налице и съответно са неотносими към хипотезата на ПТП само с материални щети, какъвто е конкретният случай, поради което и не са налице елементите от обективния състав на тези нарушения. Освен това, въпреки че са словесно описани тези нарушения, не са посочени цифрово съответстващите им нарушени материално-правни разпоредби, в които се съдържа правилото за поведение. Затова, в това отношение НП е незаконосъобразно, тай като са описани нарушения, които не са относими към конкретната ситуация.

На второ място, дори да се концентрираме само по отношение на нарушението по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, което включва общо задължение на водача при ПТП да спре и да установи последиците от произшествието същото отново не е доказано по несъмнен начин. Това е така, защото това нарушение може да се извърши само при форма на вината пряк умисъл, който включва знание на водача, че е причинил ПТП. В конкретния случай, в хода на административнонаказателната проверка по никакъв начин не е установен механизма на произшествието, нито конкретните действия на жалбоподателя П. М., сочещи към съпричастност към неговото причиняване, а още по-малко пък факта, че същият е разбрал за причиняването на произшествието. На следващо място, по никакъв начин не е обективирано, а още по-малко доказано действителното наличието на причинени вреди и тяхната локализация и размер по другия автомобил, като данни в тази насока има само в твърдение на лице, което не е очевидец на произшествието и което е разбрало за него от други лица, които също не са очевидци. Самият жалбоподател П. М. отрича факта да е причинявал ПТП и изобщо да е разбрал за контакт с друг автомобил. В хода на административната проверка, обаче е подходено формално , като без да са изяснени и доказани спорните обстоятелства - не са установени и разпитани свидетели, не е извършен оглед на автомобилите,не е констатирано наличието на повреди по тях, не е съставен протокол за ПТП, в който да се обективира, дали изобщо има причинени повреди и дали са относими към конкретния случай, е съставен АУАН и впоследствие е издадено НП. При това положение, от една страна по 2 никакъв начин не е удостоверен и доказан обективен елемент от състава на нарушението, а именно наличието на вреди, които да обусловят изобщо квалификацията на събитието като ПТП , а от друга страна не се установява по несъмнен начин и авторството и вината на жалбоподателя М. в извършването на нарушението, което изключва и неговия субективен състав.