Решение № 676 от 16.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 676 гр. Пловдив, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20215330102800 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940 против Т. В. Р., ЕГН: **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 279,78 лева - представляваща главница дължима по договор за кредит „Бяла карта“ № ********** от 24.12.2014 г; 125,30 лева - обезщетение за забава за периода 07.04.2017 г. - до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11905/2020 г. на ПдРС, V гр. с-в.

В исковата молба се твърди, че на 10.08.2017 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 11.11.2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК 202806978 и „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ООД, ЕИК 202527341, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ № ********** от дата 24.12.2014 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. От своя страна „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД, е прехвърлило процесното вземане с договор за цесия на 03.05.2019 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940. Твърди се по реда на чл.

99, ал. 3 от ЗЗД ответницата да е уведомена за извършената цесия. До Т. Р. били изпратени уведомителни писма с изх. № *************** от 10.05.2019 г. и писмо с изх. № *************1 от 10.05.2019 г. Двете писма били върнати в цялост.

Към исковата молба ищецът представил и моли съда да приеме копие от Уведомително писмо за извършената цесия с изх. № *************** от 10.05.2019 г. и писмо с изх. № *************1 от 10.05.2019 г., което да връчи на ответницата ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на 1 основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за заем, не е погасено, моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.

Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока сочи и Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011 г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004 г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.

Твърди, че на 24.12.2014 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, като кредитор и Т. В. Р. като кредитополучател бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ с № **********, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил от кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.

Съгласно сключения договор за кредит, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 400 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно договореното от страните, в случай, че Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят предоставя на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта с № **********, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД /Картоиздател/, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума.

Страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa.

Съгласно договореното от страните, кредитополучателят получава от кредитодателя месечно извлечение за извършените с картата транзакции, което е достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на кредитополучателят на следната интернет страница: www.bialakarta.bg, който кредитополучателят се е задължил да си създаде в срок от два дни от подписване на договора за кредит. Страните са се съгласили, че 2 кореспонденцията във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата ще се осъществява на личния акаунт на кредитополучателя, който се задължава да архивиpa получените документи на свой дълготраен носител за срок, достатъчен за целите на информацията. Така, кредитополучателят е изразил съгласие да получава на личния си акаунт всички съобщения във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата, като например: стандартен европейски формуляр, Общи условия към договора за кредит, информация за извършени транзакции, месечни извлечения за транзакциите, извършвани с картата, съобщения за блокиране на картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит по картата и др.

Твърди се, че договора за кредит бил сключен при следните условия: срокът на договора бил неопределен, фиксиран годишен лихвен процент - 43,2 %. Върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължи лихвен процент в размер на 0,12 % като лихвата се изчислявала всеки ден върху усвоената и непогасена главница. Годишният лихвен процент бил - 45,9 %.

Кредитополучателят бил усвоил сумата в общ размер на 3025,23 лева. Твърди се, че страните били уговорили, че върху усвоената сума по кредита, кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислява ежедневно. На посочените по-горе основания и поради забава при заплащането на текущото задължение на кредитополучателя е начислена договорна лихва в размер на 173,80 лева, за периода от 06.01.2015 г. до 06.06.2016 г. Начислена е и лихва за забава в размер на 155,32 лева за периода от 06.06.2016 г. до датата на входиране на задължението в съда.

Поради липсата на погасяване на вземанията по процесния договор за кредит, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.

№ 11905/2020 г. по описа на ПдРС, V гр. състав, за следните суми, от които претендира:

279,78 лева - представляваща главница дължима по договор за кредит от 24.12.2014 г., сключен с „Аксес Файненс” ЕАД и 125,30 лева - обезщетение за забава за периода 07.04.2017 г. – 29.05.2020 г. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението до погасяването. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор. Във възражението е релевирано такова за изтекла погасителна давност. В съдебно заседание ответницата твърди, че крайният срок на договора за кредит е настъпил, както и че е изплатила същия.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 11905/2022 г. по описа на на ПдРС, V гр. с-в, вземанията по настоящото производство съответстват на заповедта за изпълнение.

Възражението за недължимост е подадено в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По делото са приети като писмени доказателства: Договор за кредит „Бяла карта“ от 24.12.2014 г.; Приложение № 1 към договор за кредит „Бяла карта“, с КИД 425661 от 24.12.2014 г.; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ООД от 11.11.2016 г.; Анекс към Приложение № 1 от 10.08.2017 г. неразделна част от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016 г.; Потвърждение за сключване на цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД; Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „Агенция за контрол на просрочените вземания “ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД от 03.05.2019 г.; Потвърждение за сключване на 3 цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД; Препис-извлечение от Приложение № 1/03.05.2019 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „Агенция за контрол на просрочените вземания “ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД на 03.05.2019 г.; Уведомително писмо от 10.05.2019 г., с изх. № *************** за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ и Уведомително писмо от 10.05.2019 г., с изх. № *************1, адресирани до ответницата, с известие за доставяне с дата на връщане – 05.06.2019 г., с отразяване, че пратката е „Непотърсена“.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че отпуснатата сума по кредитната карта на ответницата е в размер на 400 лева. Общата стойност на усвоените с картата суми възлиза в размер на 3025,23 лева. По процесния договор за извършени плащания в общ размер на 3512,63 лева, с която сума са погасени следните суми: 2745,45 лева – главница, 173,80 лева – договорна лихва, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 за периода от 21.01.2015 г. – 2016 г.; 308,36 лева – неустойка за неизпълнение на договорни задължения по чл. 20 от договора; 135 лева – разход за събиране по чл. 21, ал. 5; 120 лева – разход за събиране по чл. 21, ал. 6; 30,02 лева – законна лихва, съгласно чл. 21, ал. 4, за периода от 19.06.2016 г. – 06.04.2017 г., Остатъчното задължение по Договор за кредит „Бяла карта“ № **********/24.12.2014 г. към 29.05.2020 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410/, е както следва: 279,78 лева – главница и 125,30 лева – обезщетение за забава за периода 06.04.2017 г. – 29.5.2020 г.