Решение № 12916 от 29.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12916 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110120066 по описа за 2025 година

Ищецът К. Т. А. с ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адв. Х. Р., е предявил срещу "Т.Б.А.Б" ЕАД, с ЕИК ********* - гр. София, иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ********** от 24.11.2021 г., сключен между страните по делото, поради противоречието му с императивни норми на ЗПК и на ЗЗД.

Ответникът с отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска като недопустим и алтернативно като неоснователен.

Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10; чл. 19, ал. 4 и ал. 5 и чл. 22 от ЗПК.

Ищецът твърди, че между него като потребител и ответникът като кредитор е сключен договор за потребителски кредит № ********** от 24.11.2021 г., въз основа на който е получил кредит в размер на 15 000 лв. По този договор е предвидена застрахователна премия в общ размер на 5 735, 48 лв. Уговорено било тези суми да бъдат погасени с 48 броя месечни вноски. Така общият размер на кредита възлиза на 20 735, 48 лв. Уговорения годишен лихвен процент е 26, 53%. При срок на договора до 25.11.2025 г. и годишен процент на разходите в размер на 29, 96%, в договора е записано, че общо дължимата от потребителят сума възлиза на 33 853, 92 лв.

Ищецът счита, че процесният договор е нищожен, поради противоречието му със закона, защото реалният годишен процент на разходите надвишава максимално предвидения размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК; защото е нарушен чл. 10, ал. 1, пр. последно от ЗПК относно шрифта, на който е изготвен текста на договора, който е по-малък от 12 и защото под формата на застраховки кредиторът е задължил потребителя да заплаща лихва и върху дължимата застрахователна премия, което счита, че е неравноправна клауза в договора, която 1 противоречи на добрите нрави.

Ответникът твърди, че искът е недопустим, тъй като ищецът не представя доказателства за твърдяното за нищожно правоотношение. Алтернативно го счита за неоснователен.

Претендират се разноски.

Между страните е разпределена доказателствената тежест, като на ищеца е възложено да докаже сключването на процесния договор и съдържанието му; размер на ГПР над предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, неяснота на текста на договора, поради размер на шрифта, на който е написан, по-малък от 12 и неравноправност на клаузите за заплащане на застрахователни премии и лихва върху същите. В тежест на ответника е възложено да докаже несключването на процесния договор, копие от който ищецът представи с исковата молба.

По делото се събраха писмени доказателства – сверени копия на договор за потребителски кредит № ********** от 24.11.2021 г.; на рамков договор за платежни услги за физически лица, сключен между страните на 24.11.2021 г.; на декларация за определяне на изискванията и потребностите, и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучатели на потребителски кредити от „Т.Б.А.Б“ ЕАД; на общи условия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучатели на потребителски кредити от „Т.Б.А.Б“ ЕАД и др. От тях се установи, че действително между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № ********** от 24.11.2021 г., по който ищецът К. А. е кредитополучател, който има и качеството на потребител, а ответникът е кредитор на сума в общ размер на 33 853, 92 лв., платима до 25.11.2025 г., от които: 15 000 лв. – главница, общ размер на застрахователна премия от 5 735, 48 лв., която включва в себе си застраховка Bank Пакет 3 сметка за сума в размер на 479, 53 лв. и застраховка Bank Пакет 3 кредит + сметка за сума в размер на 5 255, 95 лв., тъй като ищецът се е присъединил към рамков договор за платежни услги за физически лица, сключен на 24.11.2021 г. и към застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучатели на потребителски кредити от „Т.Б.А.Б“ ЕАД. Годишния лихвен процент по кредита е 26, 53 %, а годишния процент на разходите е посочен в размер на 29, 96 %.

Предявения иск е основателен, поради следното:

Настоящият договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит и съответствието на клаузите му със закона следва да бъде съобразено служебно от съда. При тази преценка съдът отчита липсата на индивидуално договаряне на параметрите в договора за потребителски кредит, неконкретизирано формиран ГПР, съответно посочен ГЛП над 20 %. Посоченият в чл. 10 от договора ГПР от 29, 96 % не е действителния процент, преценен във връзка с клаузите на договора за кредит. Изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК е изпълнено формално, тъй като са налице данни да се приеме за безспорно, че реалния годишен процент на разходите надвишава максимално установения по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Видно от процесния договор, посочения в него ГПР от 29, 96% не включва част от 2 разходите за кредита, който са в значителен размер, а именно таксите за посочените в договора застраховки, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид изложеното е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника (в настоящия случай ищеца), а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 29.96 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат от потребителят и по какъв начин е формиран ГПР.

При сключване на процесния договор е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Нарушен е § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в който е дадена дефиниция за "Общ разход по кредита за потребителя". Това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условия за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В горния смисъл е и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК - „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Застрахователната премия като цена на допълнителна услуга дори и изрично избрана от потребителя, е „разход“ по договора за кредит, който следва да бъде заплатен от кредитополучателят, независимо дали сключването на застраховката е условие, което следва да бъде прието от потребителят за сключването на договора за потребителски кредит. С включването на двете процесни застрахователни премии в общ размер на над 1/3 от размера на главницата в ГПР, той би надвишил в значителна степен законово регламентирания минимум от 50 %. По тази причина, процесният договор е 3 нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, чл. 22, чл. 11, ал.1, т. 10, чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК. Данните по делото безспорно сочат, че действителният размер на годишния процент на разходите противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според който годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т.е. от 50%. По силата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК,клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, се считат за нищожни. Значително по – високият „скрит“ процент на разходите от максимално установения в закона в такава степен променя поетите от кредитополучателят условия по издължаването на кредита му, че това води до нищожност в цялост на процесния договор за потребителски кредит.

В случая, от една страна, в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, а от друга страна, ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. Всичко това поставя него в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора, тъй като на практика потребителят няма информация колко точно (като сума) е оскъпяването му по кредита.

Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

По изложените съображения предявения иск следва да бъде уважен, а разноските, сторени от ищеца в размер на 50 лв., сега в размер на 25, 56 евро, за държавна такса да се възложат в тежест на ответника, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

Воден от горното,съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между К. Т. А. с ЕГН **********, с адрес:

**** и "Т.Б.А.Б" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, договор за потребителски кредит № ********** от 24.11.2021 г., поради противоречието му с императивни норми на ЗПК и на ЗЗД, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Т.Б.А.Б“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** да плати на К. Т. А. с ЕГН **********, с адрес: ****, сторени по делото разноски за държавна такса в размер на 25, 56 евро, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4