Определение № 2123 от 07.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2123 гр. Варна, 07.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500763 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Г. М. Д. срещу определение № 2186/17.02.2025 год., постановено по гр. дело № 2587/2024 по описа на Районен съд – Варна – 19 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 от ГПК за изменение на решение № 4636/20.12.2024 год., в частта за разноските.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуванато определение. Счита за неправилен извода на съда за злоупотреба с права, като твърди, че цитираните от съда дела имат различен предмет като са налице различни облигационни отношения от различни правопораждащи факти предвид усвояването на суми на отделни траншове по сключения между страните рамков договор. Поддържа, че с всеки един транш между страните е налице отделен договор за заем и за частната жалбоподателка е налице интерес от предяваване на самостоятелен иск за връщане на даденото по договора за заем. В допълнение се излага, че след като ответникът начислява неустойка въз основа на нещожна клауза, поведението му стои в причинна връзка със сторените разноски. Настоява се за отмяна на постановеното определение и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК, насрещната страна по жалбата „Неткредит“ ООД депозира отговор, с който излага съображения за законосъобразност на обжалваното определение.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на 1 правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частните жалби за частично основателна, поради следните съображения:

Първоинстанционното дело е образвано по искова молба на Г. М. Д. срещу „Неткредит“ ООД с правно основание чл.55, ал.1 пр.първо ЗЗД за осъждане на ответното дружество сда запати на ищецата сума в размер на 28.92 лева, представляваща платена въз основа на нищожна клауза по договор за потребителски кредит № ******** год. сума.

В хода на производството ответникът е признал иска, поради което съдът е постановил решение по реда на чл.237, ал.3 от ГПК като изцяло е уважил предявените претенции. С въпросното решение съдът е приел, че не са налице основания за присъждане на разноски в полза на ищцата, въпреки уважаването на исковата претенция, тъй като образуването на множество дела за малки суми по идентичен договор е единствено с цел генериране на адвокатски възнаграждения, което поведения, макар и незабранено от закона, съставлява злоупотреба с права. В резултат от горното не е присъдил разноски в полза на ищеца.

Ищецът е инициирал производство по чл.248 от ГПК като с определението, чиято правилност и законосъобразност е предмет на проверка в настоящото производство, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на страната за присъждане на деловодни разноски по същите съображения.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, като такива се дължат и при признание на иска, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца /чл.78, ал.2 ГПК/. В конкретния случай, наличието или липсата на предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК не е предмет на спора, въпреки признанието на иска от страна на ответника, доколкото такова възражение не е релевирано и е налице общата хипотеза на алинея първа на цитираната разпоредба.

Предявяването на иск поначало е правомерно действие, като израз на упражняване на законоустановена възможност за защита на нарушени материални права, като титулярът на процесуални права е този, който преценява дали икога да ги упражни. Противоправно упражняване на процесуалното право на иск по смисъла на чл. 3 от ГПК е налице, когато сезирането е извършено не с цел твърденията в молбата да бъдат проверени и въз основа на това страната да получи съответна защита, а когато ищецът преследва или забранена от закона цел, или постига същата цел по непозволен начин. Злоупотреба е налице и когато се предявява иск само с цел да се увреди насрещната страна –т.нар. slapр дела, при които се предявяват явно необосновани искове с цел финансов или психологически натиск върху журналисти, граждански активисти и др.

В случая, жалбоподателят не оспорва наличието на множество образувани производства за връщане на даденото в ралични периоди по нищожна клауза по един и същ договор за кредит. По делата се претендират малки суми, а заплатените от ищеца адвокатски хонорари надвишават в пъти размера на претенциите. Въпросното поведение несъмнено излиза извън обичайното на потребител, ползващ финансиране за задоволяване на текущи нужди и сочи на извод за злоупотреба с процесуални права. Същевременно това процесуално поведение на ищеца е обусловено от извънпроцесуалната позиция на кредитора. Последният разполага в всички възможности да премахне неравноправни клаузи 2 в договорите и по този начин да преустанови образуването на дела за прогласяване нищожността им, респ. за връщане на даденото по тях.

Разпоредбата на чл. 3 от ГПК забранява недобросъвестно упражняване на процесуални права под страх от отговорност за вреди, без обаче да предвижда погасяване на отговорността за разноски в такава хипотеза. Съставът на въззивния съд намира, че в настоящия случай процесуалното поведение на ищеца и извънпроцесуалното на ответника следва да се преценяват общо в контекста на определяне размера на отговорността за разноски.

Съдът намира, че в случая следва да се присъди такъв размер на адвокатско възнаграждение, който от една страна да демотивира ищцовата страна при предявяването на множество дела за вземания, които може да заяви в един процес, а от друга – да има възпиращ ефект за кредитора, който продължава да прилага неравноправни клаузи в потребителските договори, макар формираната трайна практика на съдилищата. Ето защо, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 100 лева за адвокатското възнаграждение, при отчитане на правната сложност на делото и процесуалните действия, предприети от пълномощника. На ищеца се следват и разходи за държавна такса в размер на 42,50 лева.

Гореизложеното налага отмяна на първоинстанционния акт и уважаване на молбата по чл.248 от ГПК, в частта за разноски за адв. възнаградение за сумата от 100 лева и държавна такса в размер на 42,50 лева. В останалата си част, определението следва да се потвърди.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2186/17.02.2025 год., постановено по гр. дело № 2587/2024 по описа на Районен съд – Варна – 19 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 от ГПК за изменение на решение № 4636/20.12.2024 год., в частта за разноските, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 4636/20.12.2024 год. по гр. дело № 2587/2024 год. по описа на Районен съд – Варна – 19-ти състав в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ № 3 ет.10 ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. Д., ЕГН ********** от гр.******* разноски по делото в размер на 142,50 лева за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2186/17.02.2025 год., постановено по гр. дело № 2587/2024 по описа на Районен съд – Варна – 19 състав, в останалата обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3