Решение № 758 от 02.07.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. Пазарджик, 02.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20225220100791 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба с правно основание чл.128,ал.1 от СК от Д. Д.

И., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул. „********** срещу Л. К. П., ЕГН********** от гр. Пазарджик, ул. „********** и Д. Й. И., ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ул. „**********.

В подадената искова молба с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК, се твърди, че ищцата е баба по бащина линия на детето Д. Д. И., родено на 23.02.2015 г., ЕГН: **********. Родители на детето са Л. П. и Д. И., те нямат сключен граждански брак и до 06.01.2022 г. са живели на съпружески начала в нейния дом, в отделна пристройка към къщата. Бащата периодично/по няколко месеца в годината/ е работил в Испания, за да издържа семейството си, а майката с детето са живели при нея.

Твърди се, че се е случвало майката също да отсъства от дома за по 1 или 2 дни, но детето е живяло при нея и се грижила за него. Твърди се, че е помагала в отглеждането на внучето си и то е свикнало с нея и са емоционално привързани едни към друг. Сочи се, че на 06.01.2022 г. родителите са се скарали, а на 07.01.2022 г. Л. П. заедно с детето се е изнесла от жилището. Въпреки това, след раздялата на родителите, детето често е пребивавало при ищцата, взимала го е от детската градина, после майката го 1 взимала от нея. Твърди се, че през това време независимо, че били разделени родителите продължавали да поддържат контакти до 17-18.01.2022 г., когато нов срив в отношенията им и поредица от жалби от страна на Л. П. срещу бащата, на 18.01.2022 г. синът на ищцата Д. И. бил задържан под стража и към момента се намира в следствения арест към Затвора гр.Пазарджик.

Сочи се, че са в добри отношения с майката, но тя не позволява на детето да идва вкъщи и ограничава контактите му с нея. След задържането под стража на Д. И., само веднъж е успяла да видя детето, като дори му е дала телефон, за да може да се обажда. Твърди се, че детето било много радостно и въодушевено, че ще се виждат и че ще може да и звъни, както и ищцата да му се обажда. Сочи се, че майката е взела телефона на внучето и не му давала да се чуват и възпрепятствала контактите му с неговата баба. Твърди се, че детето не е живяло на друго място освен в дома на ищцата, и че промяната в местоживеенето, лишаването от контактите му с близките му хора, не е в интерес на детето за емоционалното и физическото му развитие. Твърди се, че има опасност детето да се отчужди от роднините по бащина линия.

Сочи се, че грижите които ищцата е полагала за детето били подходящи за възрастта му, за физическото му здраве, възпитание и поддържане на добро емоционално състояние и отношение към родителите му и към нея. Твърди се, че когато родителите са живеели заедно, детето вечер често е оставало да спи при нея. Твърди се, че влошените отношения между двамата родители се отразяват на възможността детето да контактува с нея като негова баба.

Ищцата разполага с жилище, в което има всички необходими условия за отглеждане на дете, и при тези условия то е живяло от раждането си до 06.02.2022 г. Сочи се, че родителските права между родителите, както и режима на лични отношения с детето им не е уреден-нито извънсъдебно, нито е водено дело и не е постановявано съдебно решение в тази връзка.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с което: да се определи режим на лични отношения с малолетното й внуче Д. Д.

И., родено на 23.02.2015 г, ЕГН: **********2, адрес: гр.Пазарджик, ул.”**********, както следва: Детето да бъде при ищцата всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя с преспиване, както и през лятото по една седмица, когато майката не е в платен годишен отпуск.

2

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Л.

К. П., чрез адв. С., в който се твърди, че депозирания иск е допустим, подаден от активно легитимирано лице, а именно Д. Д. И., ЕГН:**********, баба по бащина линия на детето Д. Д. И., ЕГН: ********** и ищец по настоящия спор.

Твърди се, че исковата претенция на ищцата е неоснователна. Относно изложените в исковата молба факти и обстоятелства, на които се основава искът, се заявява, че действително ищцата Д. Д. И., ЕГН:********** е баба по бащина линия на Д. Д. И., ЕГН **********. Твърди се, че с Д. Й. И. нямат сключен граждански брак и не отрича да са живели в имота на ищцата, както това бе потвърдено и от нея самата, това винаги е било в отделна пристройка към къщата. Сочи, че според Параграф първи от допълнителните разпоредби на семейния кодекс, дава легална дефиниция на „семейно жилище“ - това е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.

Никога с ищцата не са споделяли общо семейно жилище по смисъла на СК. Твърди се, че неправилно е отъждествяването от страна на ищцата на дом и къща, и дори да са живели в обща сграда, никога не са споделяли общ дом.

Сочи се, че винаги с бащата на детето и са живели като отделно домакинство и И. не е участвала в отглеждането на сина им, както се твърди. Твърди се, че са живели в общ имот с ищцата и са били по-скоро съседи, отколкото семейство. Независимо, че са живели физически близо до ищцата, тя винаги е била емоционално отдалечена от нея и детето. Сочи се, че от ранна детска възраст, тя единствено е полагала грижи за сина си, понеже не е работила никъде и е била отдадена изцяло на отглеждането на детето. Твърди се, че в редките случаи, когато се е нуждаела от помощ, не е могла да се обърна към нея, защото тя е работила непрестанно и дори рядко успявала да я види.

Твърди се, че в отглеждането на сина и е било изключително трудно, но единствено нейните родители, както и нейният брат са били до нея. Сочи се, че бащата на детето й е пребивавал през голямата част от годината в чужбина, а отношението му към нея и Дидо е било арогантно и непристойно.

Твърди се, че когато И. е отсъствал е налагал словесен тормоз, а връщайки се в България това прераствало и във физически такъв. Това е продължавало години наред, още от раждането на Д.. Сочи се, че ищцата И. е ставала многократно свидетелка на това и не само, че не противодействала на 3 сина си, а и толерирала неговото поведение спрямо майката и детето. Твърди се, че след един от поредните побои над нея през 2019 г. е напуснала имота на ищцата и заедно с детето се е върнала да живее в къщата на баща си в село Т..

През този период И. не се е интересувала от внучето си и срещите им намалели. Сочи се, че въпреки, че вече са били във фактическа раздяла със сина на ищцата, винаги се е старала да изгради емоционална връзка на сина с бащата му и неговото семейство, затова когато Д. се е прибирал в България посещавали И., но вече повече от 3 г. не живеят в град Пазарджик, като на тези срещи тя винаги се е държала резервирано и с неприязън спрямо нея и Дидо. Твърди, че с ужас се връща към споменатата от ищцата дата, а именно 06.01.2022г., когато е била пребита пред детето й, от сина на И.. За същото Д.ие Районен съд - Пазарджик XIX-ти граждански състав е постановил РЕШЕНИЕ №191/22.02.2022г. по гр.д. №178/2022г., с което ЗАДЪЛЖАВА Д.

И. да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на Л.

П. и сина му - Д. Д. И.. Със същото РЕШЕНИЕ ЗАБРАНЯВА на И. да се приближава на по-малко от 50 м от П., жилището, местоработата и местата за социален отдих, за срок от 10м., като бе издадена и заповед за защита №1/22.02.2022г.

В споменатото производство е представено съдебномедицинско удостоверение №3/2022г. от което е видно какви травматични увреждания е причинил сина на ищцата. За същото Д.ие в момента е образувано НЧХ 121/2022г. От РЕШЕНИЕТО на съда става ясно, че И. е извършил не само насилие спрямо Л. П., а и спрямо сина си. Сочи се, че в исковата молба на ищцата тези действия на Д. И. са неглижирани от неговата майка и са характеризирани, като „скарване“.

Това ясно свидетелства, за отношението на И. към нейния внук.

Домашното насилие и упражняването на съдебно доказан физически и психически тормоз над малолетния й син Д. Д. И. за ищцата е просто скарване. Твърди се, че по тази начин Д. Д. И. за пореден път демонстрира пред нея, а в конкретния случай дори и пред Уважаемия съд, „загрижеността“ към сина на Л. П.. Сочи се, че още по-притеснителен е факта, че няколкото престъпления спрямо нея и детето, за които има образувано досъдебно производство срещу Д. И. и за които в момента той се намира в следствения арест към Затвора в гр. Пазарджик, са наречени от ищцата „нов срив в 4 отношенията ни“. От това следва, че И. приемала за нормално упражняването на физическо и психическо насилие, в следствие на което сина й е отраснал доказан насилник. По-притеснително обаче е, че тя смята за нормално разпра в ежедневието един такъв престъпен акт и то спрямо внука си.Твърди се, че никога не е възпрепятствала контактите на детето с неговата баба или с други членове на бащината му фамилия. Сочи се, че след всичко случило се, както и поради и без това слабата емоционална връзка на Д. с роднините на баща си, той сам прекъснал връзката с тях и независимо от невръстната си възраст случилото се е повлияло изключително отрицателно на възприятията на Д. спрямо баща си и баба си. Детето повече от 3 г. не живее на адреса на ищцата, а сега свързва това място единствено с насилието над него и майка му.

Твърди се, че се е наложило да посещава психиатър, както и да се смени настоящия адрес и детската градина.Твърди се, че в момента с детето се чувстват по-добре и заедно опитват да превъзмогнат причиненото им страдание. Сочи се, че за момента опасност за него би била не отдалечеността му от роднините му по бащина линия и в частност с баба му, а срещите с тях, като всяка една среща с баба му, би върнало спомените му от насилието спрямо нас. Посочва се, че чл. 128. (1) СК е категоричен: „Дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Твърди се, че с цитираното от Л. П. Решение на Районен съд - Пазарджик вече веднъж е приел, че дори доближаването на Д. до детето не е в интерес на детето. Сочи се, че доближаването на детето от лицето което е възпитало у Д. Й. И., такава агресия, а именно неговата майка и ищца по настоящия спор Д. Д. И., също не е в интерес на детето. Това от своя страна води до извода за неоснователност на настоящия иск. Сочи се, че написаното по-горе от нея, е доказателство за липса на каквито и да било възпитателски, нравствени и морални качества на ищцата. Като се посочва нежеланието детето да бъде възпитавано и напътствано от нея. Твърди, че толерирането на издевателствата на Д. Й. И. през годините върху нея и още повече неглижирането на домашното насилие върху внука й, безспорно са основание да не уважава настоящата искова претенция на Д. Д. И..

Моли съда да отхвърли настоящия иск, като неоснователен. Сочи се, че ако съдът не уважи нейното искане, се моли да постанови режим на лични отношения на малолетния Д. Д. И., ЕГН: ********** с неговата баба Д. Д. И., 5

ЕГН: **********, съобразно разпоредбата на чл.128 ал.2 СК вр. чл.59 ал.8 т.1 т.2 и т.З, като срещите на детето с неговата баба да се извършват по настоящ адрес на неговата майка Л. К. П., ЕГН:**********, както и в нейно присъствие или в присъствието на определено от нея лице, всяка трета седмица от месеца за не повече от 2 часа.

Моли се съда, да се присъдят сторените съдебни и деловодни разноски, включително и за адвокатско възнаграждение. Сочи доказателства. Прави доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Даян Й. И..

СЪДЪТ с Определение № 1085/25.05.2022 г. е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. В проведеното открито съдебно заседание на 24.06.2022 г., съдът е спрял производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като в същия съд се е разглеждало друго дело, а именно: гр. дело № 1234/2022 г. по описа Районен съд гр. Пазарджик, решението по което е имало значение за правилното решаване на настоящия спор. В последствие с молба с вх. № 2881/06.02.2023 г. ищцата Д. Д. И. е представила пред съда Решение по гр. дело №1234/2022 г. по описа Районен съд гр. Пазарджик, което е влязло в законна сила. СЪДЪТ с Определение № 382/15.02.2023 г. е възобновил производството по гр. дело №791/2022 г. по описа на РС-Пазарджик.