Решение № 1463 от 06.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1463 гр. Пловдив, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Бранимир В. Василев

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20245300501054 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение179/09.01.2024г. на Пловдивския районен съд, ХVІІ-ти гр. с. постановено по гр. д. №2815/22г., с което се отхвърлят предявените искове от ищец П.

Ц. П. с ЕГН ********** с адрес: *** ПРОТИВ ответници И. П. П. с ЕГН **********, Д. П. П. с ЕГН ********** и В. Н. Т. с ЕГН ********** всичките със съдебен адрес: г*** ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът притежава ½ ид.част от правото на собственост върху недвижим имот, който представлява жилище/ апартамент в ***, който се състои от две стаи и кухня със застроена площ от 56,21 кв.м ведно с прилежащото избено помещение № 39 и 1,561% ид.части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж с идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. Пловдив И ЗА ОСЪЖДАНЕТО на ответниците да предадат владението на ½ ид.част от така описания имот като неоснователни и недоказани и се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.

Ц. П. с ЕГН ********** с адрес: ***, че В. Н. Т. с ЕГН ********** със съдебен адрес:

*** притежава ½ ид.част от правото на собственост върху недвижим имот, който представлява жилище/ апартамент в ***, който се състои от две стаи и кухня със застроена площ от 56,21 кв.м ведно с прилежащото избено помещение № 39 и 1,561% ид.части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж с идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. Пловдив поради 1 липса на съвместен принос в резултат на настъпила трансформация на лични средства на Д. И. Т. починала на ***г. за закупуване на гореописания имот.

Жалбоподателят П. Ц. П. моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което уважи предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемите страни И. П. П., Д. П. П.и В. Н. Т. считат жалбата за неоснователна и молят съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендират разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Не е имало спор, а и от представените преписи от договор за покупко – продажба на жилище, рег № 597306.07.1983г., удостоверения за наследници и удостоверения на ПдРС от 02.07.21г. и от 06.07.21г. за вписване откази от наследство се установява, че през 1983г. е закупен процесния апартамент от П. и Д. П., които са били в брак от 1981г., както и че бракът им е прекратен с влязло в сила на 06.05.2019г. решение на Пловдивския районен съд. Безспорно е и Това, че Д. П., а след развода Т. е починала на ***г. като разведена, както и това, че И. П. П. и Д. П. П. са деца на П. и Д. И. П. П. и Д. П. П. са направили отказ от наследството на тяхната майка Д. П. Т. съответно на 30.06.21г. и 02.07.21г.

С така направените откази от наследството на Д. Т., И. и Д. П.и не притежават права на собственост върху процесното жилище, но за да е основателен искът срещу тях следва да се установи, че Е. и Д. оспорват по какъвто и да е начин правото на собственост върху същото жилище. В откритото съдебно заседание проведено на 07.10.22г. въз основа на изявленията на страните съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че ищецът притежава ½ ид. ч. от процесния апартамент. В същото заседание ищецът по реда на чл. 176 от ГПК е заявил, че те (ответниците по първоначалната искова молба) не живеят в жилището, като посочва и кварталите, в които живеят децата му. Обстоятелството, че Е. и Д. имат ключ за жилището не препятства достъпа до апартамента, тъй като по този начин те помагат да баба си, която е възрастна и живее там. Това се потвърждава и от единствената разпитан по делото свидетелка В. Т., която установява, че в процесното жилище понастоящем живее майка – конституираната в съдебно заседание от 07.10.22г. В. Н. Т..

Като се има предвид и приетото в протоколно определение от 12.06.23г. за безспорно обстоятелството, че В. Н. ползва процесното жилище и П. П. няма достъп до него, както и обстоятелството, че ищецът, тук жалбоподател, не ангажира доказателства, установяващи че И. и Д. са възпрепятствали П. П. да ползва процесното жиище, както и липсата на доказателства, че И. и Д. П. оспорват правото на собственост на П. П., налага извода, че исковете да бъде установено спрямо И. и Д.

П., че П. П. е собственик на ½ ид. ч. от процесния апартамент и да се осъдят да му предадат владението върху посочения обем от правото на собственост върху същия 2 апартамент са неоснователи и следва да се отхвърлят.

По отношение на насрещния иск: Предявен е от В. Н. Т. против П. Ц. П. да се признае, че П. не е собственик на ½ ид. ч. от процесния апартамент, поради липса на принос на ответника по насрещния иск, тъй като средствата за закупуването му са осигурени изцяло от ищцата по насрещния иск.

Този иск може да бъде предявен само от самия съпруг, което в настоящия казус е невъзможно, защото Д. Т. е починала на ***г. или от негов наследник. В. Т. обаче не е наследник на Д. Т., защото от приетите пред настоящата съдебна инстанция справки за родствени връзки се установява, че отказалите от наследство И. П. и Д. П., които са син и дъщеря на Д. Т., имат деца – Д. С. и К. П., които са техни наследници и затова наследяват Д. Т.. В. Т. е наследник на Д. Т. от втори ред. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗНасл. починалият трябва да не е оставил деца или други низходящи, за да премине наследството към родителите. В разглеждания казус починалата Д. Т. е оставила нейни деца и техни низходящи, поради което В. Т. е изключена от кръга наследници и не притежава активната процесуална легитимация да предяви иск с правна квалификация чл. 21, ал.4, т.2 СК. Ето защо предявения насрещен иск да се признае, че П. не е собственик на ½ ид. ч. от процесния апартамент, поради липса на принос на ответника по насрещния иск, тъй като средствата за закупуването му са осигурени изцяло от ищцата по насрещния иск е недопустим.

След като насрещният иск е недопустим, то събраните по този иск доказателства не следва да се обсъждат. Това налага извода, че презумпцията за съвместен принос, уредена в нормата на чл. 21, ал.2 СК , не е оборена в настоящия спор и П. П. притежава равен дял с този на бившата му съпруга – 1/2 ид. ч. от процесното жилище.

Доколкото не е спорно обстоятелството, че В. Т. ползва спорната вещ, то искът да се признае за установено по отношение на В. Т., че П. П. е собственик на ½ ид. ч. от процесния апартамент и за осъждането ú да отстъпи собствеността и предаде владението върху ½ ид. ч. от него е основателен и следва да се уважи.

Изложеното дотук налага извода, че решението на районния съд следва да се потвърди в частта, с която се отхвърлят исковете предявени против И. и Д. П., а в частта, с която отхвърлят исковете против В. Т. за признаване за установено спрямо нея, че П. П. е собственик на процесния имот за и осъждането ú да отстъпи собствеността и предаде владението върху ½ ид. ч. от същия имот обжалваното решение следва да се отмени, като вместо това се постанови друго, с което се уважат исковете. Същото решение в частта, с която е признато за установено по отношение на П., че В. Т. е собственик на ½ ид. ч. от спорния имот в резултат на настъпила трасформация на лични средства е недопустимо и следва да се обезсили.

3

С оглед изхода на делото ищецът по първоначалния иск следва да заплати на И. и Д. П. общо 2 800лв. разноски, от които 1 000лв. по договор за правна защита и съдействие от 20.04.22г. и 1 800лв. по договор от 11.04.22г., а В. Т. следва да заплати на П. П. разноски в размер на П. П. 600лв. разноски представляващи 1/3 част от общо направените, доколкото не са разграничени разноските направени срещу всяка една от насрещните страни.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение179/09.01.2024г. на Пловдивския районен съд, ХVІІ-ти гр. с. постановено по гр. д. №2815/22г. в частта, с която се отхвърлят предявените искове от ищец П. Ц. П. с ЕГН ********** с адрес: *** против ответници И. П. П. с ЕГН ********** и Д. П. П. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: *** за признаване за установено, че ищецът притежава ½ ид.част от правото на собственост върху недвижим имот, който представлява жилище/ апартамент в ***, който се състои от две стаи и кухня със застроена площ от 56,21 кв.м ведно с прилежащото избено помещение № 39 и 1,561% ид.части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж с идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. Пловдив и за осъждането на ответниците да предадат владението на ½ ид.част от така описания имот като неоснователни и недоказани.

ОТМЕНЯ решение179/09.01.2024г. на Пловдивския районен съд, ХVІІ-ти гр. с. постановено по гр. д. №2815/22г. в частта, с която се отхвърлят предявените искове от ищец П. Ц. П. с ЕГН ********** с адрес: *** против В. Н. Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** за признаване за установено, че ищецът притежава ½ ид.част от правото на собственост върху недвижим имот, който представлява жилище/ апартамент в ***, който се състои от две стаи и кухня със застроена площ от 56,21 кв.м ведно с прилежащото избено помещение № 39 и 1,561% ид.части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж с идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. Пловдив и за осъждането на В. Н. Т. с ЕГН ********** да предаде владението на ½ ид.част от така описания имот като неоснователен и недоказан, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Н. Т. с ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, че П. Ц. П. с ЕГН ********** с адрес: *** притежава ½ ид.част от правото на собственост върху недвижим имот, който представлява жилище/ апартамент в ***, който се състои от две стаи и кухня със застроена площ от 56,21 кв.м ведно с прилежащото избено помещение № 39 и 1,561% ид.части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж с идентификатор № *** по 4 действащата КК и КР на гр. Пловдив на основание договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, рег № 597306.07.1983г., том ХХVІІ.

ОСЪЖДА В. Н. Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** да предаде владението върху ½ ид.част от правото на собственост върху недвижим имот, който представлява жилище/ апартамент в ***, който се състои от две стаи и кухня със застроена площ от 56,21 кв.м ведно с прилежащото избено помещение № 39 и 1,561% ид.части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж с идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. Пловдив на П. Ц. П. с ЕГН ********** с адрес: *** като на собственик на основание договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, рег № 597306.07.1983г., том ХХVІІ, както и сумата 600 (шестстотин) лева разноски.

ОБЕЗСИЛВА решение № 179/09.01.2024г. на Пловдивския районен съд, ХVІІ-ти гр. с. постановено по гр. д. №2815/22г. в частта, с която се признава за установено по отношение на П. Ц. П. с ЕГН ********** с адрес: ****, че В. Н. Т. с ЕГН ********** със съдебен адрес: *** притежава ½ ид.част от правото на собственост върху недвижим имот, който представлява жилище/ апартамент в ****, който се състои от две стаи и кухня със застроена площ от 56,21 кв.м ведно с прилежащото избено помещение № 39 и 1,561% ид.части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж с идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. Пловдив поради липса на съвместен принос в резултат на настъпила трансформация на лични средства на Д. И. Т. починала на ***г. за закупуване на гореописания имот и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част като недопустимо.

ОСЪЖДА П. Ц. П. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на И. П. П. с ЕГН ********** и Д. П. П. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: *** сумата 2 800 (две хиляди и осемстотин) лева разноски

Решението може да бъде обжалвано пред върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________