Решение № 869 от 15.10.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 869 гр. Стара Загора, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20245530101876 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с която заявяват, че на 14.06.2023 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от дата 14.06.2023 г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу М. И. М., произтичащи от Договор за паричен заем № 651879 от дата 22.03.2022 г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор. Общите условия по договора за заем съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Сити кеш“ ООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Уведомително писмо изпратено с известие за доставяне, което известие прилагат към молбата.

В случай че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията за ненадлежно, към настоящата представят и молят съда да приеме Уведомително писмо с изх.

№ УПЦ-С- СТК/651879 от 16.04.2024 г., което да връчите на ответника.

С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение № 1 се предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участвали в настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, пар. 1, б. „г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът бил длъжен да ограничи обработването на личните данни на 1 физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо в извлечението на приложение № 1 били включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица били заличени. Обратното би означавало превишаване на целите, за които се обработват личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи. В приложение № 1 и договора за цесия е заличена и търговската информация, която също е ирелевантна за процесния случай.

Молят, в случай че съдът прецени нуждата от представяне на приложение № 1 в цялост, да бъдат уведомени за това с нарочен акт на съда.

Твърдят, че на 22.03.2022 г. „Сити кеш“ ООД, като Заемодател и М. И. М. като Заемател бил сключен договор за паричен заем с № 651879, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 800 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. С подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна на Заемателя, чиито параметри и условия са описани в предоставения от Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които Заемателят се е запознал подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно.

Сочат, че с полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемателят, е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем“ сума съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на заемодателя. Годишният процент на разходите по заема е фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 108.55 лв. Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 908.55 лв., която е платима на 6 броя месечни погасителни вноски, първите 1 в размер на 26.7 лв. и още 5 в размер на 176.37 лв., при първа погасителна вноска 22.04.2022 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 22.09.2022 г.

Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното 2 изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 389.25 лв. за периода от 23.04.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Длъжникът подал възражение срещу издадения съдебен акт, което обуславяло правния им интерес от предявяване на искова молба.

Молят съда след като се запознае с всички доказателства по делото и се убеди във верността на твърденията им да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на ответника М. И. М., с ЕГН **********, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК 203670940 следните суми:

800.00 лв. (осемстотин лева) - главница;

108.55 лв. (сто и осем лева и петдесет и пет стотинки) — договорна лихва за периода от 22.04.2022 г. до 22.09.2022 г.;

389.25 лв. (триста осемдесет и девет лева и 25 стотинки) - представляващи обезщетение за забава за периода от 23.04.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението.

Молят да им бъдат присъдени разноските, направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, както и разноски, направени в хода на настоящото производство - заплатената от ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

В срока по чл. 131 ответникът не е депозирал отговор.

В първото по делото съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че е подписал Договора за потребителски кредит, но получил сумата от 550 лева, защото му удържали част от главницата още при подписване на Договора за потребителски кредит.

Заявява, че е не плащал и желае да плаща "от наложения запор".

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит № 5015056 от 22.03.2022г. ответникът М. И. М. е подписал договор за заем, по който е уговорено да получи сумата от 800 лева при ГПР от 47, 83 % и фиксиран лихвен процент 40, 05 %.

Ответникът не отрича да е подписал Договора за потребителски кредит, както и че е усвоил сумата, която е била договорена, но твърди, че са му били удържани веднага около 250 лева от главницата.

Видно от чл. 3 т. 2 и 6 от Договора за потребителски кредит и представения погасителен план ответникът се е договорил да върне заетата сума от 800 лева и уговорената възнаградителна лихва от 108, 55 лева на пет равни вноски от по 176, 37 лева, като само 3 първата вноска е в размер на 26, 70 лева. От погасителния план се установява, че е начислявана и са договорени погасителни вноски, погасяващи уговорена неустойка в общ размер на 549, 45 лева с първа вноска 216, 30 лева и пет оставащи вноски в размер на 66, 63 лева.

Размерът на неустойката е дължим при непредставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в чл. 6 от Договора за потребителски кредит.

В настоящия случай с исковата молба не са претендирани суми по така уговорената неустойка, а само главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва. Ответникът само твърди, но не представя доказателства за плащане в размер на 250 лева при подписване на Договора за потребителски кредит.

Същият се е подписал под погасителен план, в който е уговорено плащането на 800 лева главница и 108, 55 лева възнаградителна лихва. От така представените доказателства съдът приема, че действително това е усвоената сума и уговорената възнаградителна лихва, а ответникът не отрича, че не плащал заема.

По делото е представен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.06.2023г. и Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Приложено е и уведомително писмо, като всички тези книжа са получени с препис от разпореждането по чл. 131 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При така изложените твърдения съдът намира, че е сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, които следва да се квалифицират по следния начин:

По иска за 800 лева главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.

В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за потребителски кредит, по която е предадена заемната сума, предмет на договора, на ответника, както и че цесията има действие спрямо длъжника.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.

По иска за 108,55 лева възнаградителна лихва – чл. 240 ал. 2 от ЗЗД В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена възнаградителна лихва в потребителския кредит и нейният размер.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.

По иска за 389,25 лева –по чл. 86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже настъпила забава и датата на забава, както и размерът на мораторната лихва.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.

Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищецакредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй 4 като срещу заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 396/2024 г. по описа на РС Стара Загора е депозирано възражение в срок.

От събраните доказателства безспорно се доказа, че между страните е налице Договор за паричен заем, по който ответникът е получил сумата по същия и не е заплатил съответните погасителни вноски.

По отношение на цесията не вземането, съдът намира следното:

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД основава активната си материалноправна легитимация на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.06.2024 г., ведно с Приложение към него.

Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

По делото е налице Уведомително писмо от първоначалния кредитор и цедент "Сити Кеш" ООД за уведомяване за настъпилата цесия по конкретното вземане, което е предмет на прехвърляне по процесното Допълнително споразумение. Книжата са получени с разпореждането по чл. 131 от ГПК за връчване на исковата молба.