Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 121 от 29.09.2026, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Гражданско дело 154/2026
Вид
Решение № 121
Подписан
29.09.2026
Състав
АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 39, ал. 1 · Закон за банките
  • чл. 39, ал. 1, т. 1 · Закон за банките
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, т. 9 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 35 · Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия
  • чл. 35, ал. 2, т. 11 · Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия
  • чл. 35, ал. 2, т. 8 · Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия
  • чл.37 · Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия
  • § 1, т. 1 · Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. В., 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП при участието на секретаря НЦК като разгледа докладваното от АМП Гражданско дело № 20261300100154 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на Г. П. Г., ЕГН ********** и адрес: гр. В., ул.

***, чрез адв.-пълномощник Д. Г. ДК от АК-В. срещу „УБ“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1000 р-н В. , пл. *** с която e предявен иск с правно основание по чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.

Ищецът твърди, че като кредитополучател по сключен Договор за ипотечен кредит № 36 от 14.02.2006 год.16.03.2006г. с „ЕВБББ“ АД-кредитодател /Банката/, с правоприемник „УБ“АД, му е отпуснат банков кредит в размер на 79 500 СНF/ швейцарски франка/ при уговорена лихва по кредита, както следва: 1.) през първите 12 /дванадесет/ месеца и за първите 12 погасителни вноски за периода от 05.03.2006 год. до 05 02.2007 г. включително, Кредитополучателят плаща на Банката фиксирана лихва в размер на 2,9 % /две цяло и девет десети процента/ на годишна база; 2.) за останалия период до окончателното погасяване на кредита Кредитополучателят заплаща на Банката лихва, определена на база променлив в хода на изпълнение на договора годишен лихвен процент, образуван от сбора на Базовия лихвен процент (БЛП) на БАНКАТА за швейцарски франкове плюс надбавка в размер на 0,99 % /нула цяло деветдесет и девет стотни процентни пункта/.

Сочи, че крайният срок за погасяване на кредита бил 05.10.2018 год.

Посочва, че към датата на сключване на договора за кредит Базисният лихвен процент на Банката за швейцарски франкове бил в размер на 5.91 % . В договора за кредит било уговорено, че при неспазване на определеният срок за издължаване на погасителна вноска по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, непогасената част от дълга се олихвява с наказателна надбавка в размер на 10 пункта над ДЛП.

Излага, че като кредитополучател изрично се бил съгласил с подписване на договора 1 за кредит и при посочените условия Банката да има право служебно да превалутира заема в лева или евро по търговския й курс купува към датата на превалутирането и лихвени проценти съгласно действащия Лихвен бюлетин за физически лица на Банката за съответната валута. В тази насока твърди, че чисто формално декларирал, че при подписване на договора за кредит са му били разяснени терминологията и смисъла на превалутирането и че е напълно запознат и разбира смисъла и последиците от евентуалното му извършване, но такива разяснения не били направени.

Твърди, че по договора Банката превалутирала по търговския си курс отпуснатите кредитни средства от швейцарски франкове в лева. Впоследствие при погасяване на кредита, Банката превалутирала по търговския си курс необходимите парични средства от лева в швейцарски франкове за месечната вноска по кредита - главница, лихви и такси обслужване от налични средства по левовата му сметка по курс продава за швейцарския франк на банката към лева.

Излага, че в договора били инкорпорирани клаузи съгласно които кредитополучателят носи за своя сметка валутния и лихвения риск, свързан с промяната на фиксинга на БНБ или превалутирането, като с подписване на договора за кредит се съгласил да поеме всички евентуални вреди ( включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяна на валутните курсове и лихвите след превалутиране на кредита. Сочи, че тези уговорки били възпроизведени и в Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № 96, том 1, рег.№ 843, нот. дело № 83 от 2006г. на нотариус ЛЦ, с район на действие района на РС – В..

Твърди, че от представеното извлечение от банковата му сметка за периода от 15.02.2006 г. до окончателното погасяване на кредита - 30.11.2015г. се установявало, че по сметката му е преведена равностойността на 79 500 швейцарски франка, като за издължаване на главницата по отпуснатия кредит той е заплатил общо сумата от 190 424 лв. от която за погасяване на главницата сумата от 141 268 лева, за заплащането на лихви и такси по кредита- 43 800 лв., за погасяване на съдебни разноски - 5356 лв. Сочи, че за издължаване на задълженията по процесния кредит са използвани левове, с които след превалутиране по съответния курс на банката в швейцарски франкове, са погасявани съответните части от задължението за главница, лихва, такси, разноски.

Поддържа се, че договорът е потребителски и бил сключен при общи условия, предложени от кредитодателя. Твърди, че договорните клаузи от договора за кредит от 14.02.2006 г., не били индивидуално уговорени. Според ищеца приложими към договора са разпоредбите на Закона за банките (обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; доп., бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 21, 52, 70 и 98 от 1998 г., бр. 54, 103 и 114 от 1999 г., бр. 24, 63, 84 и 92 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 45, 91 и 92 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 19, 31, 39 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33 и 34 от 2006 г.) и отменен със Закона за кредитните институции в сила от 01.01.2007 г., както и Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия (обн., ДВ, бр. 30 от 2.04.1999 г., в сила от 3.07.1999 г., изм. и доп., бр. 17 от 21.02.2003 г.,доп., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм., бр. 42 от 17.05.2005 г., отм., бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г..).

2

Твърди, че договора за кредит е нищожен.

Счита, че клаузата за поемане на валутния и на лихвения риск е неясна, като не разкрива дали кредитополучателят е разполагал с пълна информация относно риска, който поема, поради което счита същите за неравноправни, като прехвърлящи цялата тежест на валутния риск върху него като кредитополучател.

Твърди, че уговорките в сключения с ответното дружество Договор за ипотечен кредит № 36 от 14.02.2006 год., за прехвърляне изцяло върху кредитополучателя на валутния риск от повишението на курсовата стойност на валутата по кредита швейцарски франк, както и на лихвения риск при едностранно превалутиране на дълга от банката, са неравноправни по смисъла на чл. 35 от ЗЗППТ(отм.). Според ищеца тези клаузи следва да бъдат разглеждани като група уговорки, които определят основния предмет на договора, тяхната недействителност има за последица нищожността на целия договор, за да се осигури ефективна и пълноценна защита на потребителя и да възстанови положението между страните преди сключване на сделката. В тази насока се позовава на практика на съда на ЕС и ВКС, с която се сочи, че договорите сключени в швейцарски франкове са нищожни.

Твърди, че обслужвал и погасявал кредита само в левове, тъй като никога не е имал доходи в швейцарски франкове. Кредитът е обслужван редовно до края на 2011г., когато поради сериозно покачване на курса започнали затруднения и просрочия , вкл. преструктуриране на кредита с внасяне основно на лихвата. Погасил изцяло кредита на 30.11.2015г.

Твърди, че по нищожния договор за кредит ответното дружество получило без основание суми в общ размер на 90 600 лева, равняващи се на 46323.04 евро, от които

43 800 лв. заплатени лихви и такси по договора за кредит, 41 450 лв. - курсови разлики от увеличението на курса на швейцарски франк към лева, 5350 лв. - съдебни разноски, поради което подлежат на връщане на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Иска от съда да постанови решение с което да осъди „УБ“ АД, с ЕИК **********, на основание, чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да му заплати сумата в размер на 46323.04 евро, платена без основание по Договор за ипотечен кредит № 36 от 14.02.2006 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане. Отправя искане за присъждане на разноски по делото.

Представя доказателства и прави доказателствени искания.

В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК ответникът „УБ“ АД с ЕИК *** /Банката/ е подал отговор на ИМ, с който по същество оспорва предявените искове по основание и размер.

Навежда възражение за неоснователност на предявения осъдителен иск за неоснователно обогатяване по чл.55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД поради изтекла погасителна давност за предявяване на иска. В тази насока посочва, че съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг 3 срок. Сочи, че Договор за ипотечен кредит №36/14.02.2006 г. е сключен на 14.02.2006 г.

Ищецът основавал претенцията си на нищожна клауза от този договор, но от датата на сключване на договора за кредит са минали повече от 20 (двадесет) години. Признава, че кредитът е погасен изцяло на 30.11.2015 г. Излага, че от датата на пълното погасяване на кредита също са изминали повече от десет години. Твърди, че при всяко едно положение за претенцията е настъпила погасителна давност независимо от началния период на давността – дали е от датата на подписване на договора за кредит, от датата на извършване на погасителните вноски или от датата на пълното погасяване на кредита, поради изтичане на повече от 5 години.

На следващо място навежда твърдения за неоснователност на иска. Излага, че поради неплащане на задължения „УБ“ АД се е снабдила с изпълнителен лист и заповед за изпълнение срещу ищеца, издадени от Районен съд-В. по ч.гр.д.№ 2260/2013 г. Въз основа на тези изпълнителни титули е образувано и.д.20138410411903/2013 при ЧСИ 841 Неделчо Любомиров Митев. Срещу така издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение ищецът не е подал възражение и заповедта за изпълнение е вляза в сила, т.е. тя се стабилизира. Основание на вземането на банката при влезли в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист били посочените съдебни актове. Сочи, че ако ищецът - длъжник по изпълнителното дело, е имал претенции за недължимост на част от сумите, е следвал в определения от ГПК срок да подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което не бил сторил.

Твърди, че на 11.04.2014 г. ищецът подписал споразумение с банката, в което признал дълга си и двете страни постигнали споразумение задълженията на ищеца да бъдат погасени доброволно по договорения между страните погасителен план. Няма съдебно решение, което да прогласява за нищожно сключеното между страните споразумение от 11.04.2014 г. Всички плащания, за които ищецът претендирал, били направени на основание споразумението от 11.04.2014 г., а не на договора за кредит от 2006 г. В тази насока излага, че дори ако бъде допуснато предположение за нищожност на някоя от договорните клаузи на договора за ипотечен кредит от 2006 г., то няма извършени плащания по договора за кредит, а извършените плащания били по споразумението от 11.04.2014 г., което счита за валидно - липсвали нищожни клаузи, тъй като нямало договорки за превалутиране на кредита.

Излага, че ищецът не сочел претендираната от него сума от 46323,04 евро за какъв период се отнася и как е формирана.

Посочва, че към исковата молба ищецът приложил два броя извлечения от сметки.

Според ответника първото извлечение обхващало периода от 15.02.2006 г. до 23.04.2007 г. и по никой начин не обосновава претендираната сума. Отнасяло се до плащания отпреди 20 години, за които е настъпила погасителна давност, за което и навел възражение.

Второто извлечение показвало движения от сметката към 30.11.2015 г. Това извлечение също не доказвало претендираната сума. Всички плащания от второто движение от сметка, не се отнасяли до договора за кредит, а до сключеното между страните 4 споразумение от 11.04.2014 г., което е по влезлите в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени от РС-В. по гр.д.2260/2013 г.

Отправя искане до съда за отхвърляне на исковите претенции. Прави възражение за прекомерност на изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер, надвишаващ този, определен в Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска работа. Представя доказателства. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В хода на съдебното производство по делото ищецът прави изменение на размера на исковата претенция от 46323,04 евро на 44971,05 евро. Изменението на исковата претенция е допусната с определение, постановено в открито съдебно заседание на 15.09.2026г., на основание чл.214 ГПК.