Решение № 260174 от 11.12.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Плевен, 11.12.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Плевенски окръжен съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. при секретаря петър петров в присъствието на Прокурора като разгледа докладваното от съдията Ж. Д. в.гр.д. N 799 по описа за 2020 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.

258 и сл. от ГПК.

С решение № 260053 от 14.08.2020 г., постановено по гр.д. № 204/2020 г.

Плевенският районен съд е осъдил ОД на МВР -

Плевен да заплати на В.Д.Х. следните парични суми:

- на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 179 ал. 1 вр. чл. 187 от ЗМВР сумата 1 753,12 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода от 16.01.2017 г. до 16.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на ИМ - 16.01.2020 г. до окончателното ѝ заплащане;

- на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата от 430 лв. за направени по делото разноски.

Със същото решение Плевенският районен съд е осъдил ОД на МВР – Плевен да заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по сметка на Плевенски Районен съд държавна такса в размер на 70,12 лв..

Недоволна от така постановеното решение е останала ОД на МВР - Плевен, представлявана от директора В.В., която чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт П.Ф. го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението, както и доводи за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Поддържа се, че искът за периода от 01.01.2020 г. до 16.01.2020 г. е недопустимо предявен и производството по същия е следвало да се прекрати от ПлРС, тъй като към този момент първото тримесечие на 2020 г. не е приключило, поради което не е могло да се направи обоснован извод за дължимостта на сумата и се иска от въззивният съд да прекрати производството по този иск. Поддържа се, че в останалата част на решението РС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР и е приложил разпоредбите на общото гражданско законодателство – чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, като не е съобразил, че ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР и неговите служебни правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР. Според въззивника в чл. 178 ал. 1 и чл. 179 ал. 1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на тези държавни служители, вкл. за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, като в ал. 2 на чл. 179 от ЗМВР е посочено изрично, че реда за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, а техния размер с негова заповед. Според въззивника за процесния период, за който се претендира заплащане на допълнителни суми като допълнително възнаграждение за положен нощен труд е действала Наредба № 8121з – 773/29.07.2016 г., в която също изрично са уредени допълнителните възнаграждения в МВР. Според въззивника поради спецификата на работата на полицейските органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители, като за тях са неприложими нормите на общото законодателство – КТ и ЗДСл.. Според въззивника в конкретният случай не е налице нито закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143, като във въззивната жалба са изложени подробни доводи относно полагането на нощен труд от полицейските служители, неговото времетраене, както и начините на неговото заплащане и изчисляване, както и относно предпоставките, при които е приложима разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ. Алтернативно, в случай, че въззивният приеме, че цитираните разпоредби от общото трудово законодателство са приложими се позовава на чл. 9г от Наредбата за работното време и отпуските в редакцията му /НРВПО/ от ДВ бр.

41/2017 г. и моли съда да отхвърли иска за положен извънреден труд за за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. съгласно заключението на СИЕ, за който период изрично е предвидено, че извънредния труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни, като се цитира актуална съдебна практика на окръжни съдилища. В заключение въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на предявения иск и моли окръжния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на ПлРС и вместо него постанови друго, с което предявения иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира направените в двете инстанции съдебни разноски, в това число за юрисконсултско възнаграждение. в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемия В.Д.Х..

В проведеното по делото о.с.з. въззивника не се представлява.

Въззиваемият не се явява и не се представлява по делото и не изразява становище по жалбата.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество е частично основателна.

Плевенският районен съд е сезиран от В.Д.Х. с иск против ОД на МВР -

Плевен за сумата от 1 753,12 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода от 16.01.2017 г. до 16.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ - 16.01.2020 г. до окончателното ѝ заплащане.

Искът намира правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР вр. чл.179 ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР.

За да уважи изцяло предявения иск ПРС е приел, че поради празнота в ЗМВР и нормативната уредба, касаеща лицата със служебно правоотношение в МВР по отношение на положения от тях труд по служебно правоотношение по аналогия следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, като се е позовал на утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и неговото заплащане и равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите в правоотношението. При липсата на изрична регламентация в специалната уредба, ПРС е приел, че положения от въззиваемия в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от 1,143, независимо от обстоятелството, че нощният труд е заплатен на въззиваемия по 0,25лв./час съгласно закона. ПлРС е приел, че нормите на чл. 9 ал. 2 и чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно и при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв./час.

Въззивният съд обсъди доводите във въззивнага жалба за частична недопустимост на иска за конкретно посочен период, респ. за недопустимост на обжалваното решение в тази му част и приема възраженията за неоснователни. Безспорно към датата на подаване на ИМ не е настъпила изискуемост на вземане за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, но това обстоятелство има значение за основателността на иска, а не за неговата допустимост. Наред с това с оглед разпоредбата на чл. 235 ал.

3 от ГПК съдът е длъжен да съобрази настъпилите в хода на производството факти и обстоятелства от значение за спора, поради което правилно ПлРС е приел искът за допустим и е постановил съдебен акт по основателността му.

Не се спори, а се установява и от представените по делото в първата инстанция писмени доказателства, които не са оспорени от страните, че за процесният период от 16.01.2017 г. до 16.01.2020 г. въззиваемият В.Х. е заемал длъжността “мл. експерт“ в ОД на МВР Плевен по служебно правоотношение, както и че същият е изпълнявал служебните си задължения по утвърдени графици и протоколи при режим на труд - дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл.187 ал. 3 от ЗМВР.

Установява се от заключението на вещото лице Т.И., което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено съдът възприема изцяло, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период въззиваемият е полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно. Вещото лице установява в заключението си, че за процесния период въззиваемият е положил общо 1 698 часа нощен труд, за който му е заплатено от въззивника възнаграждение в размер на 0,25 лв./час. Вещото лице установява, че този нощен труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1 940,814 часа труд, като разликата от 242,814 часа не е заплащана на въззиваемия и при при средна ставка за извънреден труд в размер на 7,22 лв., определена на базата на основните работни заплати на въззиваемия за периода и 50 % увеличение е на стойност 1753,12 лв.. Вещото лице установява, че за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. въззиваемият е положил общо 24 часа нощен труд през първото и 176 часа нощен труд през второто тримесечие на 2018 г., които 200 часа нощен труд приравнени с коефициент 1,143 се равняват общо на 228,60 часа труд. Вещото лице установява, че за двете тримесечия приравния труд от общо 28,60 часа не е заплатен на въззиваемия и при ставка от 7,22 лв. е на стойност общо 206,49 лв..

Изложените от ПлРС изводи относно наличието на законово основание за за преизчисляване на положения нощен труд от въззиваемия към дневен с прилагане на коефициент от 1,143 се споделят от въззивната инстанция изцяло в частта за периодите от 16.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 01.08.2018 г. до 16.01.2020 г.. Правилно и законосъобразно при преценка на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове по отношение на значителната част от посочените по-горе периоди ПлРС е приел, че при липса на специално правило, което да определя методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Окръжният съд не споделя възражението на въззивника, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е неприложима в конкретната хипотеза за периодите, в които липсват разпоредби в ЗМВР, респ. в издадените въз основа на закона подзаконови нормативни актове, уреждащи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни. При съобразяване на разпоредбите на чл. 176, чл.178 ал. 1 т. 3, чл. 179 ал. 1 пр. 2, чл. 179 ал. 2 и чл. 187 ал. 9 от ЗМВР, може да се направи обоснован извод, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през нощта от 22,00 до 6,00 при работещите на 8, 12 или 24-часови смени, работното време на които служители се изчислява сумарно за тримесечен период. Съгласно разпоредбите на чл. 187 ал. 6 и ал. 5 от ЗМВР извънредният труд на служителите, работещи на смени извън редовното работно време до 280 часа годишно за отработени до 70 часа на тримесечен период се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съдът съобрази, че през процесния период са действали следните наредби по чл.187 ал. 9 от ЗМВР за реда за организацията и разпределянето на работното време в МВР, а именно: за периода от 16.01.2017 г. до 10.01.2020 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., а от 10.01.2020 г. до 16.01.2020 г., съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 3 на първата от които държавните служители в МВР е възможно да полагат труд през нощта за периода от 22,00 часа до 06,00 часа. В разпоредбата на чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Съгласно разпоредбите на чл.