Решение № 2454 от 08.12.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2454 гр. Бургас, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20232120105282 по описа за 2023 година

Производството е по искова молба на В. М. Г. против В. Д. Д., за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 19560 лева, представляваща невърнат заем по устен договор за заем, сключен между страните през м. август 2021 год., както и сумата от 4000 лв., представляваща невърнат заем по устен договор за заем, сключен между страните през м. януари 2022 год., ведно със сборна мораторна лихва в размер на 1392.95 лв., начислена върху общата сума на двата заема за периода от 09.03.2023 год. до 31.08.2023 год. и законната лихва, начиная от 01.09.2023 год. до окончателното плащане.

Така предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1, вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.

В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на ищеца, който моли за уважаването им. Ангажира доказателства, претендира разноските по делото.

Ответницата, чрез своя адвокатски пълномощник, не оспорва получаването на сумите от 10000 евро и 4000 лв., но оспорва да са й дадени на заем от ищеца. Също ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодни разноски.

Въз основа на наличните по делото доказателства, Бургаският районен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а впрочем, това се установява и от съставена на 08.07.2022 год. разписка, че Д. е получила от Г. сумите от 10000 евро и 4000 лв. В разписката изрично е записано, че сумите ще бъдат приспаднати от продажбата на идеалните части, принадлежащи на ответницата от съсобствени на страните недвижими 1 имоти, находящи се в гр.Бургас, на ул.“****** и ще бъдат възстановени от нея на ищеца.

По отношение на процесните суми е налице и разпечатка от банковата сметка на ищеца, съгласно която самият той, на два пъти - на 31.08.2021 год. и на 08.09.2021 год., е превел по банкова сметка на ответницата суми от по 9780 лв. (общо 19560 лв.), а на 24.01.2022 год. синът му е изтеглил сумата от 4000 лв. с пълномощно.

С решение по гр.д. № 5991 / 2022 год. на БРС - служебно известно на настоящия състав, е допусната делба на съсобствените на страните недвижими имоти апартаменти с идентификатори ***** и **** по КК и КР на гр.Бургас, при квоти от по 1/2 ид.ч., като е разпределено помежду им и ползването им.

На 09.08.2023 год. на Д. е връчена покана от Г., за връщане на процесните суми в 20-дневен срок от получаването.

От показанията на св.Г. - син на ищеца, се установява, че страните са съжителствали съвместно, както и че по повод тези и взаимоотношения и необходимостта на ответницата от средства за закупуване на имот, баща му й предал на два пъти общо 10000 евро, а впоследствие още 4000 лв. Страните имали и други две съсобствени жилища, които Д. отдавала под наем, но не давала на баща му полагащото му се. Тогава той поискал от нея да му върне парите, но получил отказ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за неоснователни.

Противно на застъпваната от ответницата защитна теза, между страните са били сключени договори за заем в устна форма, имащи за предмет процесните суми. И това е допустимо, т.к. за този вид договори писмената форма е за доказване. Парите са предадени, т.е. договорите са сключени, за което явства разписката, съставена от Д. и кореспондираща с движението по сметката на Г.. Освен признание на горните факти, същата, независимо от непрецизната формулировка, съдържа изявлението на заемателката за поето задължение да върне сумите - изразите „ сумата ще се приспадне“ и „ще бъде възстановена от мое име на В. М. Г.“ са недвусмислено в тази насока.

Но неоснователността на исковете произтича от ненастъпването на уговорения падеж за връщане на заемните суми. А той е ясно определен - след продажба на съсобствените имоти, но доказателства за настъпването му липсват.

Напротив - висящото делбено дело е доказателство тъкмо за обратното. По аргумент от противното (чл.240, ал.4 от ЗЗД) и при наличие на определен с договорите падеж, изискуемостта на вземането на ищеца - заемодател настъпва на падежа. Вярно е, че така уговорено, настъпването на падежа е предоставено на добросъвестността на заемателя, както и че ищецът е поканил ответницата да му върне заемните суми в 20 - дневен срок от получаването на поканата, но с тази покана не може да се постави нов падеж на задължението, доколкото се касае за договор, макар и едностранен. Предоговаряне на падежа е могло да се извърши само по съгласие на съдоговорителите, за каквото също няма данни (а и твърдения).

2

Затова исковете по чл.240, ал.1 от ЗЗД - за връщането на заемните суми, както и исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на мораторна лихва, като неоснователни, подлежат на отхвърляне.

Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на В. М. Г. от гр.Б****, ЕГН - **********, предявени против В. Д. Д. от гр.Б****, ЕГН - **********, за осъждане на ответницата, на основание чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищеца сумата от 19560 лева, представляваща невърнат заем по устен договор за заем, сключен между страните през м. август 2021 год., както и сумата от 4000 лв., представляваща невърнат заем по устен договор за заем, сключен между страните през м. януари 2022 год., ведно със сборна мораторна лихва в размер на 1392.95 лв., начислена върху общата сума на двата заема за периода от 09.03.2023 год. до 31.08.2023 год. и законната лихва, начиная от 01.09.2023 год. до окончателното плащане.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3