Решение № 18816 от 08.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18816 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110146596 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от Фондация „Център за култура и спорт“ искова молба и уточняващи такива /л.6 и л.30/ срещу

Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 2 308,78 евро (4515,59 лв.), представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по щета, заведена в ЗК „Лев Инс“ АД под № 4000-5000-22-000386 във връзка с ПТП, настъпило на 19.06.2022 г. в гр. София, ж.к. „Люлин“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.05.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, и сумата от (749,86 евро) 1466,61 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 13.12.2022 г. до 27.05.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 31839/2025 г. по описа на СРС, 180-ти състав.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 19.06.2022 г. около 19:50 – 20:00 ч. в ж.к. „Люлин“ зад кооперативния пазар на ул. „Г.

Дранев“, между л.а. „Мерцедес МЛ320“, с рег. № ******* и л.а. „Шкода рапид“, с рег.

№ ********, е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Шкода рапид“, който при завой надясно предприел несъобразена маневра по мокър участък. Сочи, че л.а.

„Шкода рапид“, с рег. № ******** е застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“. Вследствие ПТП настъпили увреждания по л.а.

„Мерцедес МЛ320“, с рег. № *******, собственост на ищеца. При тези твърдения моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество застрахователно обезщетение в претендирания размер. Претендира и мораторна лихва, както и съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът твърди, че ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК срещу прекия причинител Г. Г.

П., въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 16320/2023 г. по описа на СРС, 175 състав, в хода на което сочи, че е издаден и изпълнителен лист. Счита, че в случая ищецът претендира същата сума, като дори не признава, че е получил застрахователно 1 обезщетение по образуваната щета под № 4000-5000-22-000386. Ответникът оспорва механизма на ПТП. Оспорва ПТП да е настъпило по изключителна вина на водача на застрахования при него автомобил. Твърди, че ищецът е предявил претенция пред ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦДИ 4 Матик“, с рег. № *******, вследствие на което била образувана щета под № 4000-5000-22-000386, като претенцията била одобрена в размер на 138,96 лв. поради механизма на настъпване на твърдяното ПТП – лек допир в задните брони на двете МПС-та, както и поради съвина от страна на водача на л.а. марка „Мерцедес“. Посочената сума твърди, че е платена по банкова сметка посочена от ищеца на 22.11.2022 г. Ответникът излага, че причина за настъпване на произшествието са действията на водача на лек автомобил марка „Мерцедес”, който нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, а именно движение назад без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен. Счита, че произшествието е било предотвратимо за водача на л.а. марка „Мерцедес“.

Аргументира, че в случая ищецът цели обезщетяването на стари увреждания по автомобила. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване отново при твърдения, че водачът на л.а. марка „Мерцедес”, е нарушил чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. Оспорва размера на претенцията. Подробно излага, че с извънсъдебното изплащане на сумата от 138,96 лв. в полза на ищеца, изцяло е обезщетил същия за претърпените вреди. Оспорва и акцесорната претенция. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени искови претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Фактическият състав на правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и застрахователя – ответник.

В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на лек автомобил л.а. „Шкода рапид“, с рег. № ********, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени вреди в посочения в исковата молба размер, както и че е отправил към ответника покана за плащане на обезщетение, ведно с представяне на нужните документи, която е получена от последния.

В тежест на ответника е да докаже по делото погасяване на задължението, както и наведените с отговора на исковата молба възражения, а именно, че процесното ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на л.а. марка „Мерцедес”, евентуално наличието на съпричиняване, изразяващо се в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, а 2 именно - движение назад без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че към дата на ПТП, л.а. „Шкода рапид“, с рег. № ******** е бил застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“.

С протоколно определение от 22.06.2026г. /протокол л. 109 по делото/ докладът по делото е допълнен, както съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че на 19.06.2022г. около 20.00часа, в жк. „Люлин“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № ***** и лек автомобил „Шкода Рапид“ с ДК № *******, както и че ищецът е получил от ответника застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП в размер на 71.05 евро /138.96лв/. по щета № 4000-5000-22-000386

След анализ на приобщените по делото писмени доказателства, показанията на свидетеля Г. П., водач на застрахования при ответника лек автомобил „Шкода Рапид“ с ДК № ******* и заключението на вещото лице, съдът изведе следния механизъм на настъпване на процесното ПТП – на 19.06.2022г., около 20.00часа, в гр. София, жк.

„Люлин“, водачът на лек автомобил „Шкода Рапид“ с ДК № ******* от паркирано състояния предприема движение на заден ход, губи контрол на автомобила и реализира ПТП, като удря лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № *****, при което причинява щети по последния.

Така описания механизъм намира опора в показанията на разпитания по делото свидетел Г. П., който посочи, че е управлявал лек автомобил „Шкода Рапид“ с ДК № ******* в гр. София, пред бл. 389 в кв. „Люлин“, предприел е движение на заден ход, изпуснал е съединителя и е ударил другия автомобил „Мерцедес“ с ДК № *****.

В подкрепа на изведения механизъм са и приобщените по делото писмени доказателства, в частност приложеното на л. 106 по делото копие на двустранен протокол за пътнотранспортно произшествие.

Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.

Видно от заключението на вещото лице стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № *****, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 823.84 евро /1611.30лв/.

С протоколно определение от 22.06.2026г., за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено обстоятелството, че ищецът е получил от ответника застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП в размер на 71.05 евро /138.96лв/. по щета № 4000-5000-22-000386, която сума следва да се приспадне от стойността, необходима за възстановяване на автомобила.

По изложената аргументация следва извода, че претенцията се явява частично основателна за сумата от 752.79евро, като над тази сума до максимално предявения размер от 2308.78 евро или за разликата от 1555.99 евро искът е неоснователен.

За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че намира за неоснователно възражението на ищеца, че при определяне на обезщетението следва да бъдат включени всички детайли, описани в приложеното на л. 124 по делото копие на опис заключение по процесната щета, доколкото при изслушването на вещото лице в проведеното на 02.10.2026г. открито съдебно заседание експертът посочи, че се касае за парктроници, които са липсващи, респективно не може да се направи извод, дали същите са увредени от процесното ПТП или не са били налични преди произшествието, същото се отнася и за описаните „държач задна броня“ и „сензорен парктроник“. Вещото лице посочи, че на база този опис заключението не би 3 претърпяло корекции.

С оглед извода за частична основателност на претенцията следва да бъде разгледано релевираното от ответника възражение за съпричиняване, изразявано се в противоправно поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № *****, а именно изразяващо се в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП - движение назад без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен.

От показанията на водача на застрахования при ответника автомобил Г. П. се установи, че към момента на настъпване на процесното ПТП лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № ***** не е бил в движение, този извод намира опора и в заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена САТЕ.

По изложените съображения следва извода за неоснователност на възражението за съпричиняване.

По искането за присъждане на лихва за забава.

Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се задължава: на осн. чл. 429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.

Следователно, от една страна отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които последният дължи на увредения.