Решение № 219 от 19.07.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Бургас , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20212100500896 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№

273781/05.05.2021г. на БРС от В. Л. П. с ЕГН-**********, заявена чрез пълномощника адв.М. Петров от БАК, с посочен адрес в гр.Бургас, ж.к.Изгрев, бл.54, вх.5, ет.1, ап.1 против Решение № 260587/14.04.2021г. по гр.д.№ 496/2021г. по описа на БРС.

С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна установителна претенция на въззивната страна по чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.439 ГПК по отношение въззиваемия-ответник „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани „Агроинвест“ с ЕИК-102044203, че въззивника, не й дължи сумата от 2944,29лв.главница по договор за кредит № 1104/02.06.2009г. и сумата от 595,79лв.-договорна лихва, за които е издаден изпълнителен лист, въз основа на Решение № 754/30.04.2013г. по гр.д. № 7841/2012г. по описа на РС-Бургас и които суми са предмет на изп.дело № 20178010400654 по описа на ЧСИ Трифон Иванов, рег.№ 801 с район на действие БОС, поради погасяване на вземанията по давност, като са възложени в тежест на въззивника сторените от насрещната страна разноски.

Решението се обжалва като неправилно поради противоречие с материалните разпоредби, определящи правилата относно материално правните предпоставки за прилагането и прекъсването на давността. Твърди се основателност на иска, като се застъпва становище, че вземанията са погасени по давност, а съдът неправилно е приел обратното. , като излага подробни аргументи в насока приложението на ППВС № 3/1980г., ТР № 2/2015г. ОСГТК на ВКС. Моли атакуваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което искът бъде уважен. Моли за допускане на съдебно икономическа експертиза, която след като се запознае с финансово-счетоводните документи на насрещната страна да даде заключение „кога и за какво са изразходвани внесените от въззивника суми“. Моли за присъждане на разноски, сторени пред двете инстанции.

1

В законния срок въззиваемата страна Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани „Агроинвест“ с ЕИК-102044203, чрез своя процесуален представител адв.Н.Д. от БАК е депозирала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Навежда, че по делото са налични доказателства за внесените от насрещната страна суми, а за наведените във въззивната жалба за първи път твърдения за внесена при приемане на въззивника като член в асоциацията сума от 300лв., моли да не бъде вземана предвид. Досежно искането за експертиза се възразява, тъй като също е сторено за първи път с въззивната жалба. Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания.

Претендира разноски.

Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.439 ГПК, вр.чл.124, ал.1 ГПК.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази изложените твърдения на страните в исковата молба и въведените във връзка с тях доводи, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В.П. с искане да бъде прието за установено спрямо Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани Агроинвест“, ЕИК 102044203, че ищеца не дължи поради изтекла давност сумите от 2944,04лв., представляваща главница по договор за кредит № 1104/02.06.2009г., сумата от 595,79лв. - договорна лихва, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на Решение № 754/30.04.2013г. по гр.д. № 7841/2012г. на Районен съд-Бургас, които суми са предмет на изп. дело № 20178010400654 на ЧСИ Трифон Димитров, рег. №801 на КЧСИ.

С подаден в законовия срок писмен отговор, ответникът е оспорил исковата молба като неоснователна, с аргумент, че давността е многократно прекъсвана и не е изтекла в полза на ищеца. Навежда, че с образуването на гр.д №7841/2012 г. на БРС е прекъсната давността, а с искане от 10.08.2017 г. е образувано изп. дело № 654/2017 г. на ЧСИ Трифон Димитров. Твърди се, че след постигнато н 04.08.2020 г. споразумение с ищеца е депозирана молба до ЧСИ за спиране на изпълнителното дело.

По делото е приложен и заверен препис от изп. дело № 20178010400654 на ЧСИ Трифон Димитров, рег. №801 на КЧСИ.

С обжалваното решение БРС е отхвърлил претенцията като неоснователна като е приел, че в рамките на изпълнителното производство по изп. дело № 20178010400654 на ЧСИ Трифон Димитров, рег. №801 на КЧСИ погасителната давност е била многократно прекъсвана с подробно изброени и посочени изпълнителни действия, поради което и не е изтекла.

Бургаски окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената 2 фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.

По повод заведения иск съдът приема следното: правната норма на чл.439 ГПК урежда защита на длъжника срещу изпълнението по исков ред. В исковата молба и отговора срещу нея са изложени твърдения за наличие на изпълнително основание – наличие на влязло в сила Решение № 754/30.04.2013г. постановено по гр.д. № 7841/2012г. по описа на БРС, с което ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 2944,04лв.-главница по договор за кредит № 1104/02.06.2009г.; сумата от 595,79лв.-договорна лихва за периода от 02.06.2009г. до 26.09.2012г.; сумата от 1591,54лв.-неустойка за периода от 02.06.2009г. до 26.09.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата молба-27.09.2012г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със съдебни разноски от 436,42лв.. Въз основа на решението е издаден изпълнителен лист от 03.06.2013г.. По молба на ответника, ведно с приложен към нея горния изпълнителен лист е образувано принудително производство по удовлетворяване на кредитора по изп. дело № 20178010400654 на ЧСИ Трифон Димитров, рег. №801 на КЧСИ.

Искът е допустим, доколкото разпоредбата на чл.439 ГПК гласи: „Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. (2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание”.

За да бъде искът основателен, следва да са налице предпоставките за провеждане на установителния иск по чл.439 ГПК, визирани от Решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д.

№ 95/72 г., ОСГК: наличие на изпълнително основание и изпълняемо право, образуван изпълнителен процес и осъществяване на нов факт, който изменя или погасява защитеното със съдебното решение материално право.

В настоящия случай категорично са налице както изпълнително основание – влязло в сила Решение № 754/30.04.2013г. постановено по гр.д. № 7841/2012г. по описа на БРС и изпълнителен лист, изпълняемо право на въззиваемото дружество, така и образуван изпълнителен процес, в хода на който принудително се събират суми за удовлетворяване на кредитора.

Предвид обстоятелство, че вземането по делото произтича от договор за кредит е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност за главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите. В този смисъл Решение №261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о.

Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания.

Настоящият съдебен състав намира за правилен извода на БРС в обжалваното решение, че поради активност на кредитора с различни изпълнителни действия давността в изпълнителното производство е многократно прекъсвана и към датата на подаване на исковата молба не е изтекла.

На първо место с оглед твърденията в исковата молба, поддържани и във въззивното производство, че вземането е по договор от 2009г., следва да се отбележи, че в обжалваното решение на БРС правилно е посочено, че докато е бил висящ съдебният процес относно вземането- гр.д. №7841/2012 г. на Районен съд-Бургас давност относно изискуемите вземания по договор за кредит №1104 от 02.06.2009 г. не е текла на основание чл. 115, б.

„ж“ ЗЗД. С постановяване на съдебното решение на 30.04.2013г. по посоченото дело 3 съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД е започнала да тече нова давност, чиито срок винаги е пет години, тъй като вземането е съдебно установено. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Така в рамките на изпълнителното производство давността е прекъсвана на 22.08.2017 г. и на 24.08.2017 г. с получаване на запорните съобщения съответно от „Райфайзенбанк България“ ЕАД и ОДП Бургас-Пътна полиция; със Запорно съобщение изх.

№2120/26.03.2018 г. /л. 31 от изп. дело/, отправено до „Банка ДСК“ ЕАД е наложен запор върху банковите сметки на ищеца; Запорно съобщение изх.№703/04.02.2020 г. /л. 47 от изп. дело/, отправено до „Джеййлпи“ ЕООД, получено на 05.02.2020 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на ищеца.; Със Запорно съобщение изх.№705/04.02.2020 г. и Запорно съобщение изх.№706/04.02.2020 г. /л. 48-49 от изп. дело/, отправени до „Обединена Българска Банка“ АД и „Юробанк България“ АД, получени на 07.02.2020 г. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в съответната банка до размера на сумата от 5711.84 лева;

Със Запорно съобщение изх.№224/14.01.2021 г. /л. 96 от изп. дело/, отправено до „Джеййлпи“ ЕООД, получено на 15.01.2021г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на ищеца; Със Запорно съобщение изх.№698/05.02.2021 г. /л. 111 от изп. дело/, отправено до ОДП Бургас-Пътна полиция, получено на 05.02.2021 г. е наложен запор върху собствени на ищеца леки автомобили : „Ауди 80“ с рег. №А1008АТ, „Форд Транзит“ с рег. №А4586КА, „Пежо 406“ с рег. №А7396АМ.

При изложената фактическа обстановка и горните мотиви, настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода по делото в тежест на въззивника следва да бъдат присъдени сторените от въззиваемия съдебни разноски пред настоящата инстанция за адв.възнаграждение в размер на 200лв., съобразно приложен към отговора на въззивната жалба договор за правна защита и съдействие.

Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3 т.1 от ГПК настоящото решение на подлежи на касационно обжалване.

Водим от всичко така изложено, БОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260587/14.04.2021г. по гр.д.№ 496/2021г. на РСБургас.

ОСЪЖДА В. Л. П. с ЕГН-********** да заплати на „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани „Агроинвест“ с ЕИК-102044203 направените пред настоящата инстанция разноски за адв. възнаграждение в размер на 200лв..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4