Решение № 54 от 12.03.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Ихтиман, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20261840200069 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Б. В. М., ЕГН ********** от гр. ******* е обжалвал наказателно постановление № 25-1184-000294 от 11.12.2025г. на началника на Районно управление на МВР – Костенец, с което за нарушение по реда на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, тъй като е не е извършил виновно твърдяното нарушение, като това се дължи на обстоятелството, че не е бил уведомяван от компетентните органи, че МПС-то, което е управлявал, е било със служебно прекратена регистрация, както и че, в качеството си на собственик на същото, не е бил уведомен и от компетентните органи за обстоятелството, че застраховката „Гражданска отговорност“ е изтекла. Наведени са доводи и за сопуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП.

Наказващият орган не представя становище по същество на жалбата.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установено следното:

Приложеният Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 4244305/06.11.2025 г. е съставен за това, че Б. В. М., ЕГН **********, около 01:50 часа на 06.11.2025г. на кръстовището на ул. „Младежка“ и ул. „Огоста“ в посока ул. „Белмекен“ в гр.

Костенец, е управлявал притежавания от него лек автомобил марка „*******“, модел „*******“ с рег. № *******, който е със служебно прекратена регистрация на основание чл.

574, ал. 11 от Кодекса за застраховането (КЗ), поради изтекла задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което представлява нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът е съставен от П. А. – ******* и в присъствието на свидетеля А. Д. жалбоподателят е подписал посочения АУАН без възражения като препис от АУАН му е връчен на същата дата 1 06.11.2025 г.

Административнонаказателната преписка е била изпратена на РП Самоков, ТОИхтиман, с оглед преценката за осъществяване на състав на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр., ал. 1 НК, като с постановление от 27.11.2025 г. по пр. пр. № 2086/2025 г. по описа на РПСамоков, ТО-Ихтиман е било отказано образуването на наказателно производство, тъй като Б. М. не е знаел, че управлявания от него автомобил е бил с прекратена регистрация, поради което и деянието му не е съставомерно от субективна страна. След получаване на постановлението на РП - Самоков, ТО-Ихтиман е издадено атакуваното наказателно постановление № 25-1184-000294 от 11.12.2025г. на началника на РУМВР – Костенец, с което за нарушение по реда на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

От представени и приети по делото писмени доказателства от Гаранционен фонд, се установява че процесният леки автомобил „*******“, модел „*******“ с рег. № ******* е бил със сключена застраховка ГО по полица BG/07/125000492491 от 07.02.2025 г. до 06.02.2026 г., но на 24.08.2025 г. същата е била прекратена поради невнесена вноска.

Отново от представени по делото от Гаранционен фонд писмени доказателства се установява, че регистрацията на процесния автомобил е прекратена служебно на 24.09.2025 г. след уведомление от Гаранционен фонд.

Съгласно показанията на актосъставителя П. А. след проверка за наличие на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния автомобил и обстоятелството, че същата не е налице, поради което и регистрацията на МПСто е била служебно прекратена, жалбоподателят е изглеждал изненадан от съобщената му информация. Същият е заявил, че разбира за това от полицейските служители и че не е бил уведомяван от компетентните органи.

С оглед възприетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, и по същество – основателна.

Актът и наказателното постановление са издадени от съответните органи в кръга на тяхната компетентност.

Съдът приема, обаче, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на наказаното лице.

Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 ЗДвП предвижда наказание с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В случая в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП липсват описание на съществени фактически обстоятелства, имащи значение за административнонаказателното обвинение, тъй като не е посочена датата на прекратяване на регистрацията на управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство.

Дори да се приеме, че посоченото нарушение на процесуалните правила не е съществено, според настоящия състав не може да се направи извод за виновността на жалбоподателя.

От събраните в хода на с производството доказателства се установява, че 2 жалбоподателят в действителност на 06.11.2025 г. е управлявал собствения си лек автомобил, който към този момент е с прекратена регистрация поради изтекла застраховка „Гражданска отговорност“. Деянието, обаче е несъставомерно от субективна страна, тъй като няма данни за това обстоятелството, че автомобилът е със служебно прекратената регистрация да е било съобщено на собственика на автомобила.

Изложеното дава основание на настоящия състав да приеме, че нарушението по чл.

140 ЗДвП не е било осъществено от субективна страна, тъй като жалбоподателят не е имал съзнанието, че управлява дерегистриран автомобил, поради което и атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Това съждение е в съответствие с дадените задължителни указания в Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г., постановено по Тълкувателно дело № 3 от 2022 г. на ВКС и ВАС, в което изрично е посочено, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Съгласно мотивите на цитираното Тълкувателно постановление незнанието на закона не е обстоятелство, което изключва административнонаказателната отговорност на дееца, тъй като тук се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство, т.е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП.

Това незнание обаче се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл.

143, ал. 10 ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност, доколкото незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Следва да се отбележи и че не е налице публично достъпен регистър, в който водачът се извърши справка за служебно прекратената регистрация.

По делото не са налице доказателства, чрез които може да бъде направен обоснован извод, че е било извършено уведомяване на жалбоподателя за служебно пракратената регистрация на лекия му автомобил, поради което и не следва да бъде счетено, че са не са налице основания деяието да бъде квалифицирано като административно нарушение от субективна страна.

Следва да се отбележи, че щом като деянието на жалбоподателя не е съставомерно по чл. 345, ал. 2 НК, какъвто е изводът на Районна прокуратура – Самоков, ТО-Ихтиман при отказа за образуване на наказателно производство, то не е възможно за същото деяние да бъде наложено административно наказание, доколкото в принципен план носенето на административнонаказателна отговорност предполага обективна и субективна съставомерност на деянието.

По разноските:

В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе относно понасянето на разноските при направено искане от страните. Жалбоподателят претендира разноски, като е представил договор за правна защита и съдействие, съгласно който е сторил разноски в размер на 250,00 евро за заплатено адвокатко възнаграждение. От ответната страна по жалбата е направено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, което е неоснователно, тъй като независимо от обстоятелството, че настоящото дело е разрешено в рамките на само едно открито съдебно заседание, както и сравнително ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, размерът на претендирания адвокатски хонорар не е завишен, вземайки предвид и разпоредбата на чл.

18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, размерите посочени в която служат като ориентировъчни за съда съобразно Решение от 25.01.2024г. по дело C-438/22 на СЕС във връзка с цитираната 3 наредба. Доколкото атакуваното НП е издадено от началника на РУ на МВР-Костенец, което е поделение към юридическото лице ОДМВР-София, то на последното следва да бъдат възложени сторените в хода на производството разноски.

Воден изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1184-000294 от 11.12.2025г. на началника на Районно управление на МВР – Костенец.

ОСЪЖДА ОДМВР-София ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. М., ЕГН ********** от гр.

*******, ул. „*******“ № ** сумата от 250,00 евро (двеста и петдесет евро) разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

4