Решение № 166 от 25.11.2024, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Първомай, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20235340100349 по описа за 2023 година

Производство по реда на Глава двадесет и девета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 165/13.11.2023 г., постановено по настоящото дело, е допусната делба между съделителите М. А. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес:

************, процесуално представлявана по пълномощие от адв. М. П. С., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:

************, и Д. А. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. ************, процесуално представлявана по пълномощие от адв. К. Ш.-Ш. и адв. Л. Л. Я., вписани в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:

************, на следния недвижим имот: поземлен имот (ПИ) № ***** в кв. ** по плана на с. Д. и., общ. Първомай, обл. Пловдив, целият с площ, застроена и незастроена, от ******* кв. м., при граници: улица, ПИ № *****, ПИ № ***** и ПИ № *****, за който по действащия регулационен план на с. Д. и., общ. Първомай, обл. Пловдив, утвърден със Заповед № **** г., е отреден урегулиран поземлен имот (УПИ) № ******** в кв. **, предназначен за жилищно строителство, целият с площ, застроена и незастроена, от ***** кв. м., с неприложена улична регулация и неприложена дворищна регулация по отношение на УПИ № *** зеленина, при граници: улица, УПИ № ********, УПИ № *** зеленина и УПИ № *******, като част от ПИ № ***** с площ от *** кв. м., незастроена, попада в УПИ № *** зеленина, като мероприятието не е реализирано, при граници на тази част: УПИ № ********, ПИ № *****, ПИ № ***** и ПИ № *****, ведно с построените в имота двуетажна 1 масивна жилищна сграда със застроена площ 74 кв. м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ от ** кв. м. – и двете в режим на търпимост по смисъла на пар. 16 от ЗУТ, с административен адрес: с. Д. и., ************, при квоти: 5/6 идеални части за М. А. А., ЕГН: **********, и 1/6 идеална част за Д. А. К., ЕГН: **********.

В открито съдебно заседание в текущата фаза съделителят М. А. чрез процесуалния си пълномощник пледира за изнасяне на процесния имот на публична продан, а съделителят Д. К., редовно призована, не се явява, не се представлява и не застъпва становище по съществото на спора.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и съобрази наведените от страните доводи по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Действащата нормативна уредба позволява съдебната подялба да се извърши посредством теглене на жребий по порядъка на чл. 347, чл. 350 и чл. 352 от ГПК, разпределяне на имотите по регламента на чл. 353 от ГПК, възлагането им при фактическите състави чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, ако са неподеляеми жилища, и изнасянето им на публична продан на основание чл. 348, ал. 1 от ГПК.

Чл. 34, ал. 2 от ЗС предвижда, че разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за тази на съсобствен имот.

Изборът на адекватен делбен способ е доминиран от принципното начало на чл. 69, ал. 2, изр. 1 от Закона за наследството (ЗН), повеляващо по възможност всеки съделител да получи припадащата му се част в натура, като такова право той има както по отношение на всеки един имот при наличие на възможност за реалното му поделяне, така и на всяка съвкупност от имущества от определен вид, в което се проявява и принципът на равноправие. Казаното предполага съобразяване на броя, вида, предназначението, стойността и поделяемостта на вещите, признатите на съсобствениците вещни права, техните искания и предпочитания, както и други относими обстоятелства.

В съответствие с чл. 348 от ГПК изнасянето на имота на публична продан се постановява, ако е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, или както гласи чл. 69, ал. 2, изр. 3 от ЗН, когато поделянето е неудобно. Неподеляемост е налице и когато имотите са повече от един, но са поотделно неподеляеми и броят им е по-малък от този на съделителите. При положение обаче че за всеки съделител е отредим самостоятелен обект на собственост, при отсъствие на възлагателни претенции принципът на чл. 69, ал. 2, изр. 1 от ЗН се реализира чрез теглене на жребий, а ако последното се окаже невъзможно или много неудобно – чрез разпределяне.

Обективните и субективни параметри на делбата, детерминирани с решението по допускането й, предпоставят осъществяването й между двама съделители с различни квоти по отношение на един поземлен имот в регулационните граници на с. Д. и., общ. Първомай, обл. Пловдив, както и на находящите се в него двуетажна масивна жилищна сграда и паянтова стопанска сграда със застроена площ съответно от ** кв. м. и 90 кв. м, като 2 искания, основани на фактическите състави на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, уреждащи възлагане на неподеляемо жилище, не са постъпили.

Казаното поражда необходимост от изследване на поделяемостта на процесния имот за формиране на два дяла според броя на съделителите при съблюдаване на чл. 201, ал. 2 от Закона за устройството на територията (ЗУТ), който по аргумент на противното поставя изисквания за наличие на доказана с инвестиционен проект възможност от него да се обособят два самостоятелни парцела, които да не са с лице и повърхност под минимално законоустановените за определените с плана за застрояване характер и начин на застрояване, и без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи.

Според заключението (л. 79 – л. 86) на назначената комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза, допълнена от вещото лице при изслушването му в открито съдебно заседание, общата пазарна стойност на делбеното имущество възлиза на 31 908, 00 лева, а елементите му са неподеляеми – жилищната сграда, тъй като е еднофамилна и с квадратура от ** кв. м., а поземленият имот – защото е образуван от обединяването на два – един, предназначен за жилищно строителство, и друг – за зеленина, като за разлика от първия вторият от тях няма излаз към улица и е невъзможно да му бъде осигурен такъв чрез преминаване през другия поради съществуващата в него стопанска постройка в режим на търпимост.

Съдът кредитира заключението, което не е оспорено от страните, като добросъвестно, безпристрастно и компетентно изготвено след проучване на доказателствените материали по делото и оглед на място, с изключение на извода за неделимост на поземления имот, доколкото не само не е достатъчно обоснован и графично илюстриран, а и е опроверган от Становището на Главния архитект (л. 94), постъпило с Писмо вх. № 1691/15.05.2024 г. (л. 93) по искане на съдебния състав на основание чл. 201, ал. 1 от ЗУТ. В същото е пояснено, че с действащия кадастрално-регулационен план на с. Д. и., одобрен със Заповед № 374/11.06.1971 г., за северната част на ПИ № ***** в кв. ** с обща площ от ***** кв. м. е отреден УПИ № ********, предназначен за жилищно строителство, с площ от ***** кв. м., лице около ** м и неприложена улична регулация, като в североизточната и югозападната му част са ситуирани съответно двуетажна масивна жилищна сграда и паянтова стопанска сграда със застроена площ съответно от ** кв. м. и ** кв. м. Останалата част от ПИ № ***** с площ от **** кв. м. е включена в УПИ № ***за зеленина, но мероприятието не е реализирано.

Главният архитект счита, че в съответствие със ситуационното разположение на жилищната сграда и наличното разстояние между нея и северозападната дворищна регулационна граница и при съблюдаване на нормативните изисквания на чл. 19, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗУТ делбеният имот е поделяем на два самостоятелни УПИ, при условията на чл. 62а, ал. 4 и чл. 81, ал. 4 от ЗУТ – и в частност преотреждане на частта от поземлен имот № *****, попадаща в УПИ ****за зеленина, в отделен УПИ за жилищни нужни в дълбочина с осигурен с проект за изменение на подробния устройствен план излаз с лице 3 към улицата, не по-малко от 3, 5 м.

В изпълнение на задължението си по чл. 201, ал. 3 от ЗУТ, към което е напътен от съда с протоколно Определение от 04.09.2024 г., Главният архитект на Община Първомай е наредил на страните с мотивирано предписание, обективирано в Писмо изх. № 11-04404/12.09.2024 г. (л. 123), връчено им чрез процесуалните им пълномощници по пощата на 16.09.2024 г., съгласно представените Известия за доставяне № № ИД ************ и ИД ************ на „Български пощи” ЕАД (л. 126), в срок до 14.10.2024 г. да внесат за одобряване със заявление в Общинска администрация – Първомай проект за изменение на действащия план за регулация на с. Д. и., представляващ подробен устройствен план – план регулация, изработен от правоспособни лица и предвиждащ поделяне на делбения имот на два нови самостоятелни УПИ при спазване на правилата на чл. 19, ал. 1, т. 4, чл. 62а, ал. 4 и чл. 81, ал. 4 от ЗУТ, но по информация от Писмо вх. № 3843/22.10.2024 г. на Главния архитект на Община Първомай (л. 125) разпореждането му не е изпълнено, изричен отказ за което ищецът чрез довереника си е заявил с Молба вх. № № 2371/08.07.2024 г. и неколкократно в открито съдебно заседание.

По причина на бездействието на страните, за което липсват уважителни причини, законосъобразното парцелиране на имота се явява непостижимо, което мотивира предпоставките на чл. 348 от ГПК за прекратяване на съсобствеността чрез изнасянето му на публична продан.

Съобразно чл. 355, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 8, предл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на съделителите М. А. и Д. К. следва да се присъди дължимата се в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за разглеждане на уважения делбен иск в размер съответно на 1 063, 60 лева и на 212, 72 лева.

Водим от горното, и на основание чл. 348 от ГПК съдът

РЕШИ:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН поземлен имот (ПИ) № ***** в кв. 84 по плана на с. Д. и., общ. Първомай, обл. Пловдив, целият с площ, застроена и незастроена, от ******* кв. м., при граници: улица, ПИ № *****, ПИ № ***** и ПИ № *****, за който по действащия регулационен план на с. Д. и., общ. Първомай, обл. Пловдив, утвърден със Заповед № 374/1971 г., е отреден урегулиран поземлен имот (УПИ) № ******** в кв. **, предназначен за жилищно строителство, целият с площ, застроена и незастроена, от ***** кв. м., с неприложена улична регулация и неприложена дворищна регулация по отношение на УПИ № *** зеленина, при граници: улица, УПИ № ********, УПИ № *** зеленина и УПИ № *******, като част от ПИ № ***** с площ от 1 040 кв. м., незастроена, попада в УПИ № *** зеленина, като мероприятието не е реализирано, при граници на тази част: УПИ № ********, ПИ № *****, ПИ № ***** и ПИ № *****, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ ** кв. м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ от ** кв. м. – и двете в режим на търпимост по смисъла на пар. 16 от ЗУТ, с 4 административен адрес: с. Д. и., ************, на стойност 31 908, 00 (тридесет и една хиляди деветстотин и осем) лева, допуснат до делба между М. А. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ************, процесуално представлявана по пълномощие от адв. М. П.

С., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, и Д. А. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.

************, процесуално представлявана по пълномощие от адв. К. Ш.-Ш. и адв. Л. Л. Я., вписани в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:

************, като получените след осребряване на имуществото суми следва да бъдат разпределени между съделителите, съобразно квотите им в съсобствеността, както следва:

5/6 идеални части за М. А. А., ЕГН: **********, и 1/6 идеална част за Д. А. К., ЕГН:

**********.

ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ************, процесуално представлявана по пълномощие от адв. М. П. С., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 1 063, 60 лева (хиляда шестдесет и три лева и шестдесет стотинки) – държавна такса за разглеждане на иска за делба.