Определение № 609 от 09.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 609 гр. Пловдив, 09.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20225300500475 по описа за 2022 година Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Сиад България“ ЕООД против Определение № 10194/01.12.2021г., пост. по гр.д. № 12870/2021г., ПдРС, с което е оставена без уважение молбата за изменение на Определение № 7706/29.09.2021, пост. по същото дело в частта за разноските.

Жалбоподателят „Сиад България“ ЕООД поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Посочва, че исковата молба е била оставена без движение до представяне на доказателства за внос на ДТ в размер на 178,95лв. Към момента на получаване на съобщението ответникът е изпълнил задължението си, поради което за ищецът отпаднал интереса от водене на дело, поради което и не изпълнил указанията.

С определение от 29.09.2021г. съдът върнал исковата молба, като осъдил ищецът да заплати ДТ в размер на 50лв. Поддържа, че нормата на чл.129, ал.3 от ГПК не съдържа изискване при връщане на исковата молба да се осъжда ищецът и да дължима ДТ, т.е. последствията от неизпълнение на дадените указания следва да са именно връщане на исковата молба. С молба по чл.248 от ГПК е поискал изменение на определението за прекратяване в частта за разноските, като с обжалваното определение същата е оставена без движение. Моли съда да отмени това определение и да постанови изменение на прекратителното определение в частта за разноските, като не се определя дължима ДТ.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че частната жалба е постъпила в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

1

Производството по гр.д.№ 12870/2021г., ПдРС, е .образувано по искова молба на „Сиад България“ ЕООД. С Разпореждане № 15633/05.08.2021 съдът е оставил исковата молба без движение до представяне на доказателства за внесена ДТ в размер на 175,95лв., като е дал едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите.

Разпореждането е редовно връчено на 09.09.2021г. С Определение № 7706/29.09.2021г. съдът е върнал исковата молба поради неизъплнение на указанията за отстраняване на нередовности. Със същото определение е осъдил ищецът да заплати ДТ в размер на 50лв. за образуване на производството. С частна жалба, имаща характер на молба по чл.248 от ГПК ищецът е искал изменение на определението в частта за разноски, като поддържа, че такива не се дължат. С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение, като е приел, че ДТ за образуване на производство се дължи, независимо от връщане на исковата молба.

С оглед така описания ход на процесуалните действия, съдът намира , че липсват законови основания да се осъжда ищеца да заплати ДТ за образуване на дело.

В случая именно поради невнасяне на ДТ, предвидена в чл.1 от ТДТ, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, е върната и исковата молба. В задълженията на съда, при постъпване на искова молба е да извърши проверка за нейната редовност, за пълномощни, за доказателства за внесена ДТ, за съответен на ответниците брой преписи от нея /чл.128 от ГПК/. При констатирани нередовности, то съдът следва да даде указания за отстраняването им като определи подходящ срок. При неизпълнение на указанията, включително и за внасяне на дължимата ДТ, последицата е връщане на исковата молба – чл.129, ал.3 от ГПК. Нито в ГПК, нито в ТДТ е предвидена хипотеза за събиране на ДТ в случай на върната искова молба. В чл.1 от ТДТ е предвидено, че размерът на ДТ се определя върху цената на иска, но не по-малко от 50лв. при предявяване на искова молба. Тази такса е предвидена за образуване на производство и е процент от цената на иска. Не е предвидено събирането й при връщане на исковата молба и респ. прекратяване на производството. Нещо повече – в ал.6 на чл.129 от ГПК е предвидено търсене на имуществена отговорност на длъжностно лице, което е дало ход на молба без да е внесена напълно дължимата ДТ. По аргумент на противното следва, че при недаден ход на молбата, липсва изискване да се търси внасяне на ДТ от ищеца.

Предвид изложеното , съдът намира, че при върната искова молба ищецът не дължи заплащане на ДТ за образуване на производството, поради което прекратителното определение , в което той е осъден за ДТ е неправилно в тази му част и следва да бъде изменено в частта за разноските.

Мотивиран от горното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 10194/01.12.2021г., пост. по гр.д. № 12870/2021г., ПдРС, с което е оставена без уважение молбата на „Сиад България“ ЕООД, ЕИК 121093877, за изменение на Определение № 7706/29.09.2021, пост. по същото дело в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Определение № 7706/29.09.2021, пост. по гр.д. № 12870/2021г., ПдРС, в частта, в която „Сиад България“ ЕООД, ЕИК 121093877, е осъдено да заплати ДТ по сметка на ПдРС в полза на бюджета на Съдебната власт в размер на 50лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3