Решение № 5 от 16.01.2026, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№5 гр. П., 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Мая Й. А.а като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20253520100261 по описа за 2025 година

Предявени е иск с правно основание по чл. 327, вр. с чл. 318, чл. 286, ал. 2, вр. чл. 1, ал. 1, т.2 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищците - С. О. К. и Б. Е. К., и двамата от с****, действащи чрез адв. Н. С. от ТАК, твърдят, че двамата са съпрузи, занимаващи се със зеленчукопроизводство, като втората от тях била регистрирана като земеделски производител от 2005г.

През пролетта на 2022г. те отгледали и прибрали приблизително 14-15 тона праз лук от сорт „Старозагорски камуш“, засят още през есента на 2021г. и прибран в края на м. май 2022г. В хода на опитите за реализация на продукцията, ищците първоначално договорили условия за продажба с трето лице – търговско дружество „*****“ АД , но поради затруднения в транспорта, не пристъпили към реализация на сделката.

В последствие ответниците Ш. Ш. и баща му М. М. се свързвали с първия ищец, като предложило изкупуване на продукцията на цена от 0.50 лв./кг, с ангажимент за организиране на транспорт и плащане в 10-дневен срок след предаване на стоката. Ищците приели условията, доверявайки се на поетия ангажимент. В периода от 22.05.2022г. до 03.06.2022г. били извършени четири отделни товарни курса, при които общо са били предадени 13 980 кг праз лук. За всяка отделна доставка била съставена стокова разписка, подписана от ответника Ш..

Получената продукция била последователно препродадена от ответника Ш. на „*****“ АД чрез фактуриране от името на „***“ ЕООД, като заплащането било осъществено по сметка на неговата фактическа съпруга. Установено било, че стоката била приета като първокласна и заплатена изцяло от търговското дружество, но въпреки това ищците не получили уговореното заплащане. В края на юни 2022г. първият ищец получил категоричен отказ за плащане от страна на ответника М..

По случая било образувано досъдебно производство за измама, като в последствие съдебното производство приключило с оправдателна присъда, поради несъставомерност на деянията по чл. 209 от НК.

1

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищците сумата от 8 388лв. с ДДС, представляваща стойността на продаденото количество от 13 980кг. праз лук, сорт „Старозагорски камуш“, ведно с лихвата за забава в размер на 3040.42 лв. върху посочената сума, считано от 14.06.2022г. до завеждане на настоящия иск - 23.04.2025г., както и законната лихва върху цялата сума от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението от ответниците. Претендират се разноски.

Редовно призовани за с.з. се явяват лично и с адв.Н.С. от ТАК, който по същество поддържа депозирания иск, и моли съда да га уважи така както е предявен В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Ш. Ш. чрез процесуалния му представител – адв. Д. А. от АК – ****.

Ответникът признава получаването на стоката по фактури и стокови разписки, подписани от ЗП Б. К., но оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните. Твърди, че не е налице сключен договор за продажба на земеделска продукция – нито писмен, нито устен с достатъчно доказателства относно цена, срокове и начин на плащане. Излага становище, че стоковите разписки сами по себе си удостоверяват единствено фактическо предаване на стока, но не и поемане на парично задължение, доколкото не били придружени от конкретни договорни условия. Ответникът подчертава, че липсват уговорки за отложено плащане, което по негово мнение следва да бъде изрично установено, и то в писмена форма, каквато в случая не съществувала.

Допълнително се прави възражение относно активната легитимация на единия от ищците – С. К., като се твърди, че той не е посочен в представените стокови разписки, не е индивидуализиран като страна по каквото и да било правоотношение с ответника и няма доказателства да е производител или доставчик на стоката. В тази връзка се изразява становище, че неговото участие като ищец е неоснователно. В заключение се твърди, че претендираната сума е изцяло платена.

Въз основа на изложените доводи, моли съда да отхвърли предявения иск.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор и от адв. К. Р. от ****процесуален представител и на двамата ответници, с който исковете се оспорва изцяло като неоснователни. В отговора се твърди, че по делото не били представени доказателства, на които ищците основават своите претенции, като ответниците сочат, че приложените четири броя стокови разписки удостоверяват, че процесната сума била заплатена, поради което не съществувало непогасено задължение.

Въз основа на изложеното моли се за отхвърляне на исковете, като се претендират деловодни разноски.

Редовно призовани за с.з. се явяват лично и двамата ответника и с адв. Д. А. от АК – **** и адв. К.Р. от ****, които по същество поддържат депозираните отговори.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че ищците са съпрузи, и се занимават с производство и продажба на зеленчукова продукция, като Б. К. била регистрирана като земеделски производител

Не се спори и за това, че двамата ответника са баща и син, и същите се занимават с изкупуване на селскостопанска продукция от земеделски производители, която впоследствие препродавали.

Установено по делото е и обстоятелството, че през пролетта на 2022г., ищците произвели праз лук сорт „Старозагорски камуш“.

Тъй като търсели реализация на тази продукция С. К. се свързал с М. М., като 2 двамата постигнали договорка за покупко-продажба на произведения праз. По данни на свидетелите договорената цена била от 0.50 лв./кг, като стоката следвало да бъде взета от мястото, където е произведена продукцията, а заплащането следвало да се извърши покъсно.

Вследствие на тази договорка на 22.05.2022г. Ш. Ш. пристигнал на нивата на К.и, в с.

******, с бял товарен бус марка „***“ със рег.№ СН ****. МПС било управлявано от св.И.И.

В този ден били натоварени 4380 кг праз лук сорт „Старозагорски камуш“, който бил изчистен и приготвен за транспортиране. Теглото било измерено на електронен кантар в стопанския двор на с. Гърчиново, като била съставена стокова разписка, удостоверяваща количеството и стойността от 2190.00лв. Ш. Ш. се подписал като получател.

Следващите дни били извършени още три курса за извозване на праз лук, както следва: На 31.05.2022 г. – натоварени 4700 кг, на стойност 2350.00лв.; на 01.06.2022 г. – натоварени 3100 кг, на стойност 1550.00лв. и на 03.06.2022 г. – натоварени 1800 кг, на стойност 800.00лв.

За всяко едно от посочените количества била съставена стокова разписка, подписана от Ш. Ш., удостоверяваща количеството и стойността на получената продукция. Разписките съдържат и подпис на предал, като видно от тях, същите са предадени от Земеделски производител Б. К.

По делото е приложена и справка –извлечение от „*****“ АД в гр. Х., от която се установява, че на 22.05.2022г. били доставени 4380кг праз лук; на 31.05.2022г. били доставени 4700 кг праз лук.; на 01.06.2022г. били доставени 3100 кг праз лук, и на 03.06.2022г. били доставени 1800 кг праз лук, като тези количества били предадени от Ш. М..

В справката е посочено, че било констатирано, че продукцията била с много добро качество, а на гърба на тази справка е отбелязано още, че стоката е доставена с микробус, марка „***“, с рег.№ СН6775ВА.

Поради неплащане на предадената продукция К. подал жалба до РП - Т., по която в последствие било образувано ДП № 283/2022г. по описа на РУ – П.. След събиране на доказателства по ДП № 283/2022г. по описа на РУ – П., РП-Т., ТО-П. внесла обвинителен акт против М. М. и Ш. Ш., за престъпление по чл.210, ал.1, т.2 във вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, въз основа на който било образувано и НОХД №58/2024г. по описа на ПпРС.

Видно от приложеното в цялост НОХД №58/2024г. по описа на ПпРС, по същото е постановена Присъда №29/25.11.2024г., с която М. М. и Ш. Ш. са признати за невиновни и са оправдани по повдигнатото обвинение по чл.210, ал.1, т.2 във вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК. С тази присъда е отхвърлен и предявения гр.иск от Б. К. и С. К., против М.

М. и Ш. Ш., в условията на солидарност за заплащане на сумата 8268.00лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди.

Така постановената Присъда е обжалвана, респ.протестирана, като видно от Решение №39/19.03.2025г. по ВНОХД №33/2025г. по описа на ОС-Т., същата е потвърдена.

По делото са разпитани свидетели и на двете страни.

От показанията на св.М.Б. се установява, че тя е участвала във ваденето и товаренето на процесната продукция от праз лук, от нивата на К.и. По нейни данни празът бил изчистен до бяло, като били махани външните люспи, след което го събирали на камари. Изрично заяви, че празът бил с много добро качество – голям и добре почистен. След като празът бил подготвен, на място, в нивата, дошъл бял микробус в който била натоварена продукцията.

Свидетелката посочи, че Ш. Ш. е присъствал при товаренето, и е дошъл с микробуса, който бил управляван от друго лице. Тези двама души дошли три или четири пъти, за да товарят праз лук. След натоварването на праза, се ходело до съденото село -с.Гърчиново, където имало кантар, за да се претегли стоката. Самата тя не е присъствала при тегленето на стоката. Въпреки това даде показания, че при всяко товарене съотв. претегляне се съставяли 3 разписки, които свидетелката видяла по-късно. След това разбрала, че плащане за предадения праз не било извършено, като С. К. споделил, че макар да им било обещано този праз да се плати, то така и не се случило. Тази свидетелка заяви, че С. и Б. К.и били съпрузи, и ги познава добре, тъй като били семейни приятели.

От показанията на св.М.Б. се установява, че същия присъствал на провеждане на телефонен разговор между С. К. и някой си М. или М., в който двамата се договорили, че произведения праз лук ще бъде продаден на цена от 0.50лв. на кг, като същия ще бъде взет на място. По късно разбрал, че продадения праз лук не бил платен.

Св. И. И. даде показания, че преди известно време работил като шофьор за Ш. Ш. и М. М., които имали общ бизнес, като и двамата договаряли и работели. Същият управлявал микробус, марка „***“. По негови данни преди 2-3 години, заедно с Ш. дошли три или четири пъти, в село близо до П., за да товарят праз-лук. Според свидетеля, товаренето на праза е ставало директно от нивата, като след натоварването, той Ш. и К. отивали до кантара в близко съседно село, където стоката се е теглила. Той твърди, че е присъствал на плащане от страна на Ш. Ш. към С. К., което ставало в брой. Не знае точната сума, но заявява, че плащане е имало. Заяви, че не бил виждал да подписват и да си дават документи един на друг. По отношение на качеството на праза, И. твърди, че продукцията била с лошо качество, кален, с мустаци. Това било забелязано от Ш. още първия ден, който обърнал внимание на К. за качеството на продукцията, и въпреки, че същия обещал да се постараят следващите дни повече, и на третия и четвъртия ден праза пак бил същия В този смисъл са и показанията на св.Д.С., която също заяви, че фактическия й съпруг Ш. и неговия баща М. се занимавали с покупко-продажба и препродажба на плодове и зеленчуци. По нейни данни преди 2-години Ш. заедно с шофьора И., ходили три или четири пъти до село,близо до П., откъдето докарвали праз лук. По данни на тази свидетелка всяка сутрин когато фактическия й съпруг Ш. тръгвал на курс взимал пари в себе си, тъй като трябвало да плаща за закупената стока. От показанията й се установява още, че след докарване на стоката същата била оставяна в хладилни камиони, като три –четири дни след приключване на тази дейност, когато започнали да работят тази стока установили, че същата е негодна. Празът бил сух и червив, като според свидетелката целия бил изхвърлен.