Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 981 от 21.03.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 14705/2021
Вид
Решение № 981
Подписан
21.03.2022
В сила
13.04.2022
Състав
ЯНА ЦВЕТАНОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 981 гр. София, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110214705 по описа за 2021 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба от М. Н. Ш. с ЕГН ********** и адрес в гр.С., ж.к."Х.

Д." , бл. *, ет. *, ап. *, срещу Наказателно постановление N 14-4332-017010 от 08.09.2021г. , издадено от началник група, Отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован не се явява.

Представлява се от адв. Д. Я. с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения, последният от името на доверителя си икс отмяна на процесното наказателно постановление, като сочи , че производството е образувано в нарушение на чл. 34 от ЗАНН .

Претендира разноски.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

1

Жалбата на М. Н. Ш. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление 14-4332017010 от 08.09.2021г. , издадено от началник група, Отдел “ПП“ към СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На 14.07.2021г. М. П. – мл.автоконтрольор при ОПП СДВР в присъствието на свидетелите Д. Ч. и И. Б., съставил Акт за установяване на административно нарушение бл.

№ 043005/14.07.2021г. срещу М. Н. Ш. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 17.06.2020г.

Актът бил съсътавен в присъствието на М.Ш. и му бил предявен.

Последният собственоръчно вписал в акта възражението, че срокът за съставяне на акт е изтекъл.

Без да извърши проверка по възраженията и въз основа на посочения АУАН , на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 14-4332-017010 от 08.09.2021г.

, издадено от началник група, Отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до издаване на процесното наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 34 ,ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява ако не е съставен 2 акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението , като нарушенията на ЗДвП не попадат в описаните в текста изключения, за които е предвиден по-дълъг срок.

От доказателствата по делото се установява, че на Ш. се вменява извършването на нарушение на 17.06.2020г., респективно едногодишният срок е изтекъл на 18.06.2021г.

В тази хипотеза контролният орган не е следвало да образвува административно производство и като е сторил това е съставил незаконосъобразен акт.

От своя страна, АНО не извършил дължимата проверка и не е обсъдил възраженията на Ш. в противен случай нямаше да издаде наказателно постановление , а щеше да прекрати производството на основание чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗАНН.

Като не е изпълнил задължението си АНО е издал незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен с всички последици за държавата, а именно осъждането на СДВР за разноски

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 14-4332-017010 от 08.09.2021г. , издадено от началник група, Отдел “ПП“ към СДВР, с което на М. Н. Ш. с ЕГН ********** са наложени административни наказания на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪДЖА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. Ш. с ЕГН ********** сумата в размер на 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3