Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1412 от 27.07.2018, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 695/2016
Вид
Решение № 1412
Подписан
27.07.2018
В сила
04.03.2020
Състав
РАЛИЦА ЦАНКОВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 29 · Закон за собствеността
  • чл. 29, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 68 · Закон за собствеността
  • чл. 77 · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл. 81 · Закон за собствеността
  • чл. 226, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 22 · Конституция на Република България
  • чл. 22, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл.19, ал.1 · Семеен кодекс
  • чл. 19, ал. 3 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………./27.07.2018 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на пети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА

КОСТАДИНОВА при секретар Нина И.а, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 695 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от ИЩЕЦА

М.К., роден на ***г. в гр. Сент Реми, Франция, гражданин на Република Италия с лк на постоянно пребиваващ No *********, изд.на 29.06.2016г. от МВР – Варна, ЛНЧ No ********** и постоянен адрес:*** 25 срещу ОТВЕТНИЦИТЕ: 1/ Е.Ж.К., ЕГН **********,***, м-ст “Св. Н.“ – ПИ 1553, 2/ М.Я.К.,

ЕГН **********,***, м-ст “Св. Н.“ – ПИ 1553 и 3/ М.С.М., ЕГН **********,***, субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ½ идеална част от следните недвижими имоти, които същият е придобил по давностно владение, упражнено в периода 1996г.-2013г. по време на брака си с М.Я.К. в условията на сио, а именно:

ПОЗЕМЛЕН

ИМОТ с идентификатор № *** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-03-2711/24.10.2013 г. на Началника на СГКК- Варна, находящ се в гр. Варна, община Варна, обл. Варна, кв. „Св. Н.", м. „Св. Н.", с площ от 861 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско застрояване (до 10 м), стар номер 1408, кв.51, парцел XVII, при съседи: № ***, № ***, № ***, № ***, заедно с построената в същия имот ВИЛНА СГРАДА - еднофамилна на 2 етажа, с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 159,00 кв.м. по данни от КККР, а съгласно акт за узаконяване - 196,00 кв.м, състояща се от: I етаж - от кухня, всекидневна (хол), спалня, килер, коридор и две бани-тоалет, зимна градина; II етаж - вътрешна тераса, две спални, коридор, четири стаи с баня-тоалет, самостоятелен тракт, състоящ се от кухненски бокс и всекидневна, спалня и тоалет; и сутеренен етаж с изба от 50 кв.м.

ИЩЕЦЪТ твърди, че с ответницата М.Я.К. са съпрузи, сключили гражданския си брак на 22.08.1996г. в Република Италия. Твърди, че като съпрузи са владели заедно за себе си в периода от 05.11.1997 г. до 12.10.2013 г. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-03-2711/24.10.2013 г. на Началника на СГКК- Варна, находящ се в гр. Варна, община Варна, обл. Варна, кв. „Св. Н.", м. „Св. Н.", с площ от 861 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско застрояване (до 10 м), стар номер 1408, кв.51, парцел XVII, при съседи: № ***, № ***, № ***, № ***

Твърди, че са установили още през 1996 г. владението си в поземления имот (ограден с тЕ.ограда към този момент) с предварителното съгласие на собствениците на правото на строеж и на сградата, изградена въз основа на учредяването му в процесния поземлен имот - Е.Ж.К., ЕГН ********** и Я.С. К., ЕГН **********, и без противопоставянето им. Последните са родители на съпругата и се легитимират с Нотариален акт за продажба на недвижим имот и прехвърляне на право на строеж № 26, том 32, дело № 9646/20.09.1995 г. на Нотариус при ВРС.

През 1997 г. с

Договор № 118/18.09.1997 г., вп. в АВ под акт № 240, т.5, дв. вх per. № 16118/ 05.11.1997 г. за продажба на правото на собственост върху държавна земя на осн.

§1 от ПЗР на ПМС № 235/1996 г. вр. с § 27 от ПЗР на ЗИДЗС и влязла в сила заповед на ОУ на обл.Варна № 829/29.08.1997 г., Е.Ж.К. и Я.С. К. купуват от Държавата, чрез Областния управител на Варненска област процесния имот - дворно място с площ от 800 кв.м., представляващ парцел 1553 по регулационния план на гр. Варна, вилна зона „Св. Н.", при граници: улица, парцел 1554, парцел 1552 и парцел 1551.

Твърди, че родителите на съпругата - Е.Ж.К. и Я.С. К. обявили, че купуват имота за М. и М., за да построят семейната си къща в него. Към този момент прехвърлянето на имота на М. и М. е невъзможно, поради действието на забраната, регламентирана в чл. 29 от ЗС и чл. 22 от Конституцията за придобиване на земя в страната от чужденци.

Веднага след сключването на брака си /22.08.1996 г./ ищецът и ответницата М.Я.К. се установяват да живеят постоянно в Република България - в съществуващата постройка в процесния поземлен имот - преустройството й започнало още през 1996 г. През същата 1996 г. построяват барбекю и лятна кухня в ПИ, а през 1997 г. започват и пристрояването на съществуващата първоначално сграда, както й строителството на масивната ограда на ПИ, узаконена с Акт за узаконяване № 67 / 08.07.2002 г. на Гл. Архитект на Район „Приморски" - община Варна на осн.

§ 16, ал.З от ЗУТ, чл. 226, ал.1, ал.З и ал.7 от ЗУТ на „Плътна ограда с височина до 2,20 м, в УПИ XIX 1553, по имотна граница към УПИ XVIII1551 и улица".

Съпрузите – ищецът и ответницата по време на брака си построяват в поземления имот в СИО ВИЛНА СГРАДА - еднофамилна на 2 етажа, с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 159,00 кв.м. по данни от КККР, а съгласно акт за узаконяване - 196,00 кв.м, състояща се от: I етаж - от кухня, всекидневна (хол), спалня, килер, коридор и две бани-тоалет, зимна градина; II етаж - вътрешна тераса, две спални, коридор, четири стаи с баня-тоалет, самостоятелен тракт, състоящ се от кухненски бокс и всекидневна, спалня и тоалет; и сутеренен етаж с изба от 50 кв.м.

Първоначалната постройка, преустроена 1996 г., се явява вградена в новопостроената сграда, като и двете са съставлявали семейното им жилище.

След 18.08.1999 г. Е.Ж.К. и Я.С. К. са допуснати от съпрузите да обитават една от стаите в преустроената първоначална постройка, т.к. са прехвърлили чрез дарение на внука си семейното си жилище - ап. № 16 в ж.к. „Чайка", гр. Варна, в който дотогава са живеели.

Ищецът твърди, че по професия е строител и лично извършва преустройството и строителството на всички постройки в ПИ, градежите им са специфични, разпознаваеми, изцяло в стил „РУСТИКО" - от района на Тоскана.

Сградата съпрузите завършват в „груб строеж" в края на месец септември 2003г., като част от покрива представлявал покривна тераса.

С Акт за узаконяване

№ 45 / 06.06.2003 г. Гл. Архитект на Район „Приморски" -община Варна на осн. § 16, ал.З от 3УT, чл. 226, ал.1, ал.З и ал.7 от 3УT узаконява „Масивна вилна сграда на един етаж в незавършен вид със ЗП 196,00 кв.м., съгласно констативен протокол от 24.04.2003 г. и одобрени проекти заснемане за узаконяване на сграда, намираща се в УПИ XIX-1553, кв. 45 по плана на вилна зона (ПВЗ) „Св. Н.", гр. Варна". Узаконяването се извършило на името на собственика, а към момента на съставяне на акта формални собственици на терена били родителите на съпругата.

Твърди, че двамата със съпругата му М.Я.К. владели за себе си гореописаната сграда заедно от края на месец септември 2003 г. до 12.10.2013 г., а първоначалната постройка, преустроена 1996 г., вградена в новопостроената сграда - от преди това - от месец септември 1996 г.

Ищецът сочи, че на

12.10.2013г. напуснал семейното жилище, съставляващо гореописаната ВИЛНА СГРАДА с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна. Оттогава съпрузите били във фактическа раздяла, която продължавала и до настоящия момент. През 2014 г. починал Я.С. К.. Негови наследници по закон били преживялата съпруга Е.Ж.К. и дъщеря му М.Я.К..

Твърди, че:

1/ двамата със съпругата си М.Я.К. са придобили собствеността върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, в съпружеска имуществена общност на оригинерно придобивно основание по чл. 77 ЗС - изтекла в тяхна полза придобивна давност чрез осъществяваното от тях владение от 05.11.1997 г. до 12.10.2013 г., с предварителното съгласие на собствениците на поземления имот - Е.Ж.К. и Я.С. К., и без противопоставянето им. Твърди, че са упражнявали необезпокоявани фактическата власт върху имота в продължение на повече от предвидения в закона 10-годишен срок, съгласно чл. 79 от ЗС, като същата е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху имота съобразно дефиницията на чл. 68 от ЗС. Владението им е било несъмнено, явно, непрекъснато с оглед правилото на чл. 81 от ЗС и спокойно.

Сочи, още, че в периода 1997 - 2007 г., съгласно чл. 29 от ЗС (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.01.1996 г.) и чл. 22 от Конституцията Р Б-я (Обн. - ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07. 1991 г.), чужденци и чуждестранни юридически лица не можели да придобиват право на собственост върху земя в страната, освен по наследяване по закон, т.е. за ищеца като чужденец е била налице забрана за придобиване на земя в страната. Тази забрана била отпаднала с изменението на чл. 22 от Конституцията на Република България (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.), с което се допуснала възможност за придобиване на правото на собственост върху земя от чужденци при определени условия в зависимост от тяхното гражданство. Съгласно чл. 29, ал. 2 ЗС (изм. -ДВ, бр. 24 от 20.03.2007 г.) лицата, граждани на държавите - членки на ЕС или на държавите-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земя при спазване на изискванията, установени със закон, в съответствие с условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, и при наследяване по закон. Лицата, които не са граждани на държавите - членки на ЕС или на Споразумението за Европейското икономическо пространство, не могат да придобиват земя в България, освен ако не са граждани на държава, с която България има сключен международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията, обнародван и влязъл в сила, както и при наследяване по закон.

Съпругата М.Я.К. като владелец е осъществявала непрекъснато десетгодишно владение и то с двата си елемента -фактическо господство върху вещта и намерение да се свои. Когато владелецът е в брак и десетгодишния срок изтича по време на брака, то имотът се придобива в режим на СИО, т.е. за М.К. този срок е изтекъл - след 05.11.2007 г. (след изтичането на 10-т години от закупуването на ПИ с Договор № 118/18.09.1997 г., вп. в АВ под акт № 240, т.5, дв. вх per. № 16118/ 05.11.1997 г.), когато забраната за придобиване на земя от чужденец за съпруга М. Карсуги вече е отпаднала, с изменението на чл. 22 от Конституцията на Република България (Изм.

- ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) и чл. 29, ал. 2 ЗС (изм. - ДВ, бр. 24 от 20.03.2007 г.). Щом като давността е изтекла по време на брака, придобиването на поземления имот е станало в режим на СИО от двамата съпрузи.

По този начин сградата е била придобита като приращение от тях в съпружеска имуществена общност.

2/ в условията на евентуалност, в случай, че се приемело, че само съпругата М.К. е придобила по давност дворното място като нейна индивидуална собственост след 05.11.2007 г., твърди относно сградата, че същата е придобита от ищеца и ответницата М.К. в сио, доколкото се приемало, че изградената сграда по време на брака върху дворно място, индивидуална собственост само на единия съпруг, дори да не е учредено право на строеж на другия, се включвала в съпружеската имуществена общност, а от друга страна съобразно чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България в първоначалната й редакция в сила от 13.07.1991 г. не се забранявало на чужди граждани да придобиват сгради и ограничени вещни права на територията на страната. Твърди, че в този случай правото на собственост върху сградата, която е изградена от съпрузите в резултат на съвместен принос, е придобито в режим на съпружеска имуществена общност по силата на закона - чл.

19, ал. 3 СК от 1985 г. /отм./, от момента на придобиване на ПИ по давност от съпругата - след 05.11.2007 г., предвид, че възникването на обекта на собственост - построяването на сградата до степен на „груб строеж" - е станало в края на месец септември 2003 г.